О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
гр.София, 30.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 465/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на З. П. К./Николова/ от гр. Х. против решение № 379/09.12.2009 год. по гр.дело № 548/2009 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 109/22.07.2009 год. по гр.дело № 323 по описа за 2007 год. на Районен съд-Харманли, в частта, с която е допусната делбата на недвижимия имот, представляващ апартамент – при равни квоти за страните, както и в частта, с която искът за делба на лек автомобил марка „Ф” е отхвърлен.
Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че материалноправния въпрос за трансформация на лично имущество, което е вложено за придобиване на вещи по времето на брака е от значение за точното прилагане на закона. Заедно с това поддържа довода, че въззивното решение противоречи на решение № 756 по гр.дело № 809/1995 год. на ВС, І-во г.о., според което даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи.
Във връзка с твърдения за необоснованост на съдебния акт, което води до неговата порочност касаторката цитира многобройна съдебна практика, в същия смисъл.
По отношение на движимата вещ – представляваща лек автомобил, недопуснат до делбата, касаторката счита, че в тази част решението не било мотивирано, тъй като съдът не е отговорил на възражението й за симулативност на договора за нейната покупка, на името на трето, неучастващо в спора лице, което противоречи на ППВС № 1/1953 год. и на решения на ВС и на ВКС, произнесли се по тълкуването на чл.189, ал.2 ГПК.
В изложението към касационната жалба се поддържат и доводи за неправилно приложение на чл.21 СК/отм./, на чл.127 ГПК/отм./, чл.133 ГПК/отм./ и чл.188 ГПК/отм./, което също били от значение за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. Г. Н. от гр. Х. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: видно от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поддържа всички основания по чл.280, ал.1, а именно: основанието по т.1, основанието по т.2 и основанието по т.3 ГПК, като е посочила и същественият материалноправен въпрос – за трансформация на лично имущество, относим за недвижимия имот – апартамента, по отношение на който е допусната делбата, при равни квоти между бившите съпрузи и по отношение на който въззивният съд е приел отсъствие на частична трансформация, поради недоказаност на средствата, дарени 2000 лева на сватбата, на 20.09.1981 год. от нейните родители, като детски влог да са използвани по предназначение – за закупуването на апартамента пет години по-късно на 15 май 1986 год.
Обсъждайки подробно допуснатите гласни доказателства, включително и показанията на майката на касаторката-св. Желева, въззивният съд не е игнорирал същите и не ги е изключил от доказателствения материал, приемайки дарената сума, но преценявайки, че периода между дарението и закупуването на апартамента не може да обоснове извода, че именно тази дарена сума е имала конкретно предназначение и действително е била използвана за покупката на семейното имущество, с договора, сключен на 15 май 1986 год. В този смисъл са изложени съображения и за сумата 2 800 рубли, за която съдът приел, че писмените и гласни доказателства не предлагат информация имотът да е закупен с валута.
Обсъждането на всички доказателства, допустими от процесуалния закон, включително и свидетелските показания, без да игнорира роднините на ищцата, като заинтересовани, въззивният съд се е съобразил с практиката в цитираните от касаторката съдебни актове: решение № 756 по гр.дело № 809/1995 год. на І-во г.о., решение № 1* по гр.дело № 1281/2006 год. на ІІ-ро г.о. ВКС, решение № 108 по гр.дело № 722/1998 год. на ВС, ІІ-ро г.о., решение № 535 по гр.дело № 403/1994 год. на ВС, І-во г.о. и решение № 116 по гр.дело № 1403/1990 год. на ВС, І-во г.о.
Представените други съдебни актове, представляващи постановени определения в производството по чл.288 ГПК касационният съд не обсъжда, тъй като те не представляват съдебната практика, задължителна за съдилищата, по смисъла на ТР № 1/2009 год. по гр.дело № 1/2009 год.
Поради изложените съображения, не е налице противоречието, твърдяно от касаторката, което би било основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за което не са налице предпоставките.
Не е налице и основанието, посочено от касаторката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото по приложената материалноправна норма е създадена трайна и непротиворечива практика и не се налага създаването на нова такава по конкретната норма, в който случай поставеният правен въпрос ще бъде от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и ще е от значение за развитието на правото.
По отношение на касационния довод, че съдържанието на въззивното решение противоречи на ППВС № 1/1953 год., защото съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил твърденията на касаторката в исковата молба, че договорът за покупко-продажба на МПС е симулативен, касационният съд счита, че такъв иск не е бил предмет на разглеждане и по него съдилищата не дължат произнасяне, затова не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в тази му част.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 376 от 09.12.2009 год. по гр.дело № 548/2009 год. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на З. П. К./Николова/ от гр. Х., с вх. № 591/21.01.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: