О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 21.07.2010година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 55 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„Т” АД гр. К. представлявано от адвокат М е обжалвало решението на Кюстендилския окръжен съд от 14 декември 2009г по гр.д. № 707/2009гс което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 08.09.2009г по гр.д. № 1252/2009г в частите в които е било признато за незаконно уволнението на С. М. А. и е била отменена заповед № 144 от 16,05.2009г на изпълнителния директор на „Т„ ,в частта в коя е бил възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност и в частта в която е бил уважен частично искът,предявен на правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ в размер на 1 898.04 лева.
Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта в която искът по чл.225 ал.1 ГПК е бил отхвърлен за разликата над 1898.04 лева до 3 207.96 лева и в тази част е постановено ново решение с допълнително присъждане на сумата 1 309.92 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правните въпроси за правната същност на последващия акт след издаване заповедта за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и за обхвата на съдебния контрол върху преценката за законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ, решаващият съд бил приел обратното на създадената и действаща практика на съдилищата. В този смисъл били Р № 472 от 27.02.2006г по гр.д. № 964/2005г на Великотърновския окръжен съд, Р № 66 от 26.02.2008г по гр.д. № 1/2008г на Варненския апелативен съд, Р № 206 от 29.02.2000г по гр.д. № 617/98г на ВКС, 3 Г. О., Р № 82 от 20.02.2006г, Р от 07.01.2008г по гр. по гр.д. № 617/ на Софийския апелативен съд и Р № 22 от 25.04.2008г по гр.д. № 17/2008г на Бургаския апелативен съд-т.е. били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените съображения за допускане касационен контрол на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд,прие следното:
По делото е било установено,че поради съкращаване обема на работата на „Т” АД гр. К.,се е наложило прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите по поименно щатно разписание,определени в Заповед № 28 от 15.04.2009г на изпълнителния директор на търговското дружество инж. Н. В тези случаи,както е процедирано и по настоящето дело,”работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,длъжностите на които не се съкращават,за да останат на работа тези,които имат по-висока квалификация и работят по-добре”чл.329 КТ.
От приложената заповед е било установено,че щатните бройки за длъжността” аргончик” и само за нея,се съкращавали с 3 бройки и че е била определена комисия,която в срок от 3 дни трябвало да прецени качествата на лицата,заемащи длъжностите. Били посочени и критериите: ниво на изпълнение на възложената работа, притежаваната квалификация,,практически умения,свързани с изискванията за заеманата длъжност ,ниво на изпълнение, качество на поставена и извършвана работа и личностните качества и способността за вземане на решения при изпълнение на поставените задачи.
Дословно, критерии са били повторени и в протокол № 3 за проведеното още същия ден заседание на комисията -15 април 2009г. и с общата фраза ,че „При съпоставяне качествата на всички работници и служители,заемащи посочените в заповед № 28/15.04.2009г длъжности по посочените по-горе критерии……”били посочени имената на работниците и служителите,с които трудовото правоотношение следвало да бъде прекратено.
На следващия ден-т.е. на 16.04.2009г била издадена заповед № 35 с която работодателя отправил предизвестие към С. М. А.-аргончик в участък „К„Изделия от неръждаема стомана” в „Т” АД гр. К. и след изтичане на 30 дни трудовото правоотношение е било прекратено.
Решаващият съд е приел,че е имало реално намаляване на производството и обема на работата и че за това какъв щат се е предвиждал по-нататък-,че това са въпроси по целесъобразност за които при предявяване на исковете по чл.344 ал.1 КТ съдът не осъществява контрол. Останалите въпроси за законосъобразността на самия подбор,правилно е приетото,че са обект на съдебния контрол. Съобразно с разпоредбата на чл.329 КТ и съществуващата практика- Р №2097 от 21.01.2002г по гр.д. № 320/2001г ВКС, 3 Г. О.,с което е прието,че
„Дори и да е налице намаляване обема на работа, работодателят е длъжен да извърши подбор между всички учители, преподаващи еднакви учебни дисциплини, засегнати от намаляването на работата, по критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ.”
Р № 1929/21.12.2001г по гр.д. № 159/2001г ВКС 3 Г. О.- При съкращение на една от няколко щатни бройки, работодателят е задължен да направи подбор. За да докаже, че е реализирал подбор и че го е направил по реда и критериите, отразени в чл. 329, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят следва да ангажира доказателства, с които да установи между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, въз основа на който е предпочел други работници пред уволнения.”
Р № 985/09.12.2004г по гр.д. № 2043/2002г ВКС 3 Г. О. Законосъобразното извършване на подбор предпоставя обосноваване извършената от работодателя преценка чрез посочване на конкретните данни за професионалните качества и резултатите от работата на всеки от служителите, между които се извършва подборът” и т.н.
Кюстендилският окръжен съд е приел,че след като не е доказан цялостния процес за извършен подбор, той е незаконен. В този смисъл Р № 22 от 15. №4.2002г по гр.д. № 469/2002г ВКС 3 Г. О. „Не са спазени изискванията за извършване на подбор между всички лица, които заемат една и съща длъжност, а това по същество означава, че такъв не е извършен. Законодателят не толерира страната, която не е представила своевременно доказателствата си, поради собственото си небрежно поведение.”-
Или , това означава,че Кюстендилският окръжен съд е постановил решението си,уважавайки искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ,като е съобразил разрешаването на съществения материално правен въпрос-законно ли е било прекратяване на трудовото правоотношение със С. М. А.-със съществуващата практика на ВКС,съответно и на другите съдилища в страната. В този смисъл са и цитираните в изложението решения на Варненския апелативен съд,на Бургаския апелативен съд,на Софийския апелативен съд.
Вярно е че с последваща заповед № 144 от 16.05.2009г работодателят отново „прекратил” трудовото правоотношение,но тази заповед е имала само констативно действие. Районният и съответно окръжния съд в гр. К. са признали за незаконно уволнението,защото извършване на подбора не е било законно. По този начин са дали отговорил на петитума на исковата молба и на правната природа на иска,предявен на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ- съдът да се произнесе за законността на уволнението на работника или служителя.
Следователно, искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд не е основателно и следва да се остави без уважение.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 14.12.2009г по гр.д. № 707/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: