О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 844
София, 04.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 848/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 18.06.2008 г. по гр. .д. № 484/03 г. районен съд гр. Н. пазар е допуснал да се извърши делба на три земеделски имота: нива с площ от 19.7 дка, нива с площ от 31.601 дка и нива с площ от 3 дка, всички в землището на с. М. между С, К. С. и Н. Р. при права по 1/3 ид. ч. за всеки един.
С решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 672/2008 г. Шуменски окръжен съд е оставил в сила решението.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Н. Н. Р. от гр. Ш. с довод за необоснованост на извода относно правата на страните в съсобствеността. Намира за незаконосъобразен извода, че имотите, предмет на делба, не са били семейна имуществена общност възникнала по време на брака на наследодателя с третата му съпруга М. Поддържа, че решеният от съда материалноправен въпрос от значение за изхода на спора е за момента на придобиване на правото на собственост върху земите, с които наследодателят е бил оземлен на основание ЗТПС. Неправилното прилагане на закона е довело и до неправилния извод , че имуществото не е придобито в режим на семейна имуществена общност, което е довело до неправилно определяне правата на наследниците на Н. А. върху останалите в наследство земеделски земи.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът не се е позовал на нито едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, въпреки че с разпореждане от 16.02.2009 г. въззивният съд е оставил без движение касационната жалба и е дал подробни указания за нередовностите, които трябва да бъдат отстранени. В подадената молба от 26.02.09 г. касаторът поддържа, че въпросът за момента на придобиване на вещни права върху имота, с който наследодателят Н е бил оземляване по реда на ЗТПС е от значение за точното прилагане на закона, от което може да се направи извод, че релевира предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От фактическа страна е установено, че наследодателят Н е бил оземлен на основание чл. 37 ЗТПС с решение от 27.12.29 г. Към този момент е бил в брак със Р. А. , починала 1933 г.
През 1935 г. на 24.02. е сключил брак с М. Г. На 31.03.1947 г. министерство на земеделието е съставило акт за поземлена собственост на основание чл. 46 ЗТПС, с който е признала за собственик на нива с площ от 19.550 дка в м. “Ф” в землището на с. М. на основание оземляване извършено с протоколи № 2* от 27.12.1929 г. и № 35 от 17.01.1938 г.
Съгласно чл. 37 ЗТПС правото на собственост върху предоставените чрез оземляване земи преминава в момента на вземане на решение за оземляване. Съставеният акт за поземлена собственост на основание чл. 47 ЗТПС e констативен. Той има установително, а не правопораждащо значение. По този материалноправен въпрос ВКС се е произнесъл в т. 2 на ТР на ОСГК № 2 от 25.04.1996 г. Постановени са и множество решения на тричленни състави, с което е формираната последователна и непротиворечива практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 672/2008 г. Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.