ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 845
С., 10.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско ^отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и ^тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова т.дело № 2 915/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби от О. В. М. от гр. В. и Славен Ж. Т. от [населено място], срещу определение № 235 от [08.04.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № Ш/2013 г. Със същото се отменя определение № 481 от 01.02.2013 г. на B0C пот. д. № 812/2012 г. и се изменя решението в частта за разноските като [Славен Т. е осъден да заплати на О. М. сумата от 1 700 лв. -сьдебни разноски.
По съображения, изложени в частните касационни жалби, се иска |отмяна на въззивното определение. В приложените изложения по чл. 284, ал. |т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ,ал. 1,т. 1,2 и 3 от ГПК.
I Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частните касационни жалби са подаден от легитимирани страни в срока §чл. 275, an. 1 ГПК, насочени са към подлежащ на обжалване съдебен акт и Процесуално допустими.
С решение № 1 661 от 27.11.2012 г. по т. д. № 812/2012 г. В. е уважил Ьредявения от Т. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ЗАД |,,В.“АД [населено място] за сумата от 24 000 лв. – неимуществени вреди и 11244 лв. – имуществени вреди от ПТП, причинено от О. М., като «Претенцията е отхвърлена за разликата до 80 000 лв. /неимуществени вреди) И 4644 лв.(имуществени вреди). Решението не е обжалвано от ответното дружество, а въззивната жалба на евентуалния ответник е върната.
Производството пред Варненски апелативен съд е образувано по частна ж»алба от О. М. на основание чл. 248, ал. 3 ГПК против определение Р481 от 01.02.2013 г. по т. д. № 812/2012 г. на ОС [населено място], с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като е отказал за присъди претендираните разноски в размер на 5 200 лв., по съображения, че |предявеният срещу него евентуален иск по чл. 45 ЗЗД не е бил разгледан, Елоради което разноски не му се дължат. С определение № 235 от 08.04.2013 |г. по в. ч. т. д. № 214/2013 г. ВАпС (предмет на настоящото производство) |отменя обжалвания пред него съдебен акт и изменя решен..ею на В. в частта за разноските като Славен Т. е осъден да заплати на О. Ш. сумата от 1 700 лв. – съдебни разноски, която сума е платена по шговора с процесуалния му представител. Въззивният съд е приел, че [липсват данни за заплатена реално разлика до договорения размер – 5 200 лв. |По делото липсва платежен документ, а едностранното вписване в доювора е ?извършено след положените подписи на страните.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно ‘обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1. т. 2ит. 3 от ГПК.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите е посочили въпроси, които считат, че са от съществено значение за изхода на делото. Твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал. 1,т. 1,2иЗотГПК.
От данните по делото е видно, че по частната жалба на О. М. релевантен е въпросът: „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представгаа доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено? „
Обжалваното определение е постановено в съответствие с т. 1 на TP на 0СГТК на ВКС от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., в което е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай са присъдени разноски, съответстващи по размер на платената сума по договора с процесуалния представител.
Посоченото от жалбоподателя противоречие в съдебната практика по Вложения въпрос, е преодоляно с цитираното тълкувателно решение на ВКС. задължително за съдилищата и включващо се в актовете, изброени в чл. 280 т.1 ГПК и на което обжалваното определение съответства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по Доставения процесуален въпрос в частната жалба на Славен Т. (ищец по делото) – „Дължат ли се съдебни разноски на евентуалния ответник? според практиката на ВКС, обективирана в определение № 82/19.02.2009 г. |о ч. т. д. № 60/2009 г., определение № 230/28.03.2013 г. по ч. т. д. № 487/20 1 3 г. и др. на ВКС, ТК, I т.о., по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.) [възпроизведен в чл. 78, ал. 3 на сега действуващия ГПК, право на разноски има и ответника по евентуалния субективно съединен иск в случай на уважаване на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск. (Обжалваното определение е в съответствие с цитираната практика на ВКС, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 235 от |08.04.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 1214/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: