5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
[населено място], 13,11,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 861 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 196/08.12.2014 год. по гр.д.№ 77/2013 год. на Ямболски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 786 / 21.12.2012 год. по гр.д.№ 2705 / 2011 год. на Ямболски районен съд и е прекратено производството по предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове, за установяване вземания на ищеца от ответника,на основание развален договор за финансов лизинг,в общ размер от 12 463,54 евро, които ищецът е индивидуализирал в исковата молба, както следва : 9 705,80 евро – дължима главница по договор за лизинг,1 481,69 евро – договорна лихва за периода 10.07.2009 год. – 10.01.2010 год.,662,50 евро – неустойка за забава върху дължимите лизингови вноски,за периода 05.11.2009 год. – 31.01.2010 год. и 613,55 евро – дължими разноски по обслужване договора . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – произнасяне по молбата на страната, за продължаване срока за отстраняване нередовността на исковата молба, на основание чл. 63 ГПК, без уведомяване и становище на противната страна и неправилно,с оглед отказа на съда да приеме наличие на уважителна причина,каквато касаторът намира,че е необходимостта от изготвяне на съдебно-счетоводна справка, въз основа която да би могъл да индивидуализира претенциите си,съгласно указанията на съда.Твърди, че независимо от неуважаване молбата по чл.63 ГПК, до постановяване на тук атакуваното решение,е отстранил нередовността,с прилагане на опис на издадените по договора за финансов лизинг с ответника фактури / молба вх.№ 2818 от 11.07.2014 год. /, която въззивният съд неоснователно е игнорирал. Позовава се и на поискана още с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза за установяване на претенциите си .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,с доводи по същество относно правилността на постановеното въззивно решение,предвид неотстранена от ищеца нередовност на исковата молба , в съответствие с дадените му указания .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
С исковата молба ищецът е предявил претенциите си с посочената в пар.първи от настоящото изложение индивидуализация.С първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК искове. Във въззивното производство първоинстанционното решение е частично отменено , като вместо това са отхвърлени, както следва : искът за установяване вземане от договорна лихва, за разликата над 1 472,66 евро и до претендирания размер от 1 481,69 евро и искът за установяване вземане от неустойка за забава, за разликата над 653,94 евро и до претендираните 662,50 евро. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ответника [фирма], като с решение № 74/26.05.2014 год. по т.д.№ 2992 / 2013 год. на ВКС,ІІ т.о. ,е обезсилено въззивно решение № 63 / 08.04.2013 год. по гр.д.№ 77 / 2013 год. на Окръжен съд – Ямбол, в частта, в която със същото е потвърдено решение на Районен съд – Ямбол ,в частта му с която по реда на чл.422 ал.1 ГПК са установени вземания на ищеца от ответника на основание договор за финансов лизинг, съответно : 9 705,80 евро – главница, 1 472,66 – договорна лихва за периода 10.07.2009 год. – 10.01.2010 год. , 653,94 евро – неустойка за забава , за периода 05.11.2009 год. – 31.01.2010 год. и 613,55 евро – разходи по договора . В мотивите касационният състав е посочил, че исковата молба не сочи кои лизингови вноски претендира ищеца и неустойките за забава – по размер и период – върху всяка отделна просрочена вноска,поради което въззивният съд, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2001 год. по гр.д.№ 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС е следвало да остави исковата молба без движение, за отстраняване нередовността й, а не да разрешава спора въз основа на едностранно издадените от ищеца , при това оспорвани от ответника, фактури . Делото е върнато на въззивна инстанция с указания за извършване съответни процесуални действия по указване нередовността и предоставяне възможност на ищеца за нейното отстраняване . След връщане на делото във въззивна инстанция и по разпореждането на съда, в изпълнение указанията на касационна инстанция,вкл. конкретизация на претенцията за разходи от какви пера се състои, както и договорната лихва върху какъв размер главница се претендира, ищецът е депозирал молба / вх.№ 2474 от 20.06.2014 год./ с индивидуализация, идентична на тази в исковата молба,посочена в пар. първи от настоящото определение,но съпроводена с искане за продължаване на срока,съгласно чл.63 ГПК, за представяне на подробна счетоводна справка по партидата на ответника.Препис от молбата е връчен на въззиваемия и същият е депозирал становище / вх. 2781 / 09.07.2014 год. /.С определение № 202 / 10.07.2014 год. въззивният съд е счел,че ищецът не сочи уважителна причина за продължаване на срока,съгласно чл.63 ал.1 ГПК,поради което оставил без уважение молбата, а считайки че отново не е отстранена указаната нередовност на исковата молба, а възпроизведен идентичен на първоначалния петитум на исковете,обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото.Това му определение, като недопустимо – постановено в противоречие със задължителните указания в т.7 на ТР 2 / 2004 год. на ОСГТК на ВКС,е обезсилено с определение № 674 / 24.10.2014 год. по ч.т.д. № 2789 / 2014 год. на ВКС , ІІ т.о. , като делото е върнато на въззивния съд за произнасяне с решение, тъй като преценката за недопустимост на обжалвано пред въззивна инстанция първоинстанционно решение, поради ненадлежно упражнено право на иск, следва да се извърши с решение,а не с определение. След връщане на делото е депозирана нова молба от ищеца – въззивник, с приложен опис на издадени фактури,с платец ответника,с изрично упоменаване на основанието за плащане по всяка от тях,чрез който се твърди извършено надлежно индивидуализиране на претенциите.Впрочем, самите фактури са били приложени още с исковата молба.Въззивният съд е отказал да съобрази молбата, като е приел,че указанията на касационната инстанция го задължават да продължи процесуалните действия единствено с постановяване на решение по обезсилване на първоинстанционното, като постановено по нередовна искова молба,след внасяне на делото в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. В същото съдебно заседание въззивният съд е отказал допускане на счетоводна експертиза по молба на въззивника, със задача да установи размера на вземанията му към ответника,въз основа на счетоводните си регистри.Отказът е постановен не с довода за недопустимо индивидуализиране на претенция въз основа на съдебно-счетоводна експертиза, а предвид възприетата от въззивния съд фаза от която следва да продължи въззивното производство, а именно – призоваване на страните в открито съдебно заседание и постановяване на решение за обезсилване на първоинстанционното, като постановено по нередовна искова молба. В този смисъл, въззивният съд е счел, че нови процесуални срокове за отстраняване на нередовността не следва да предоставя,както и е отказал да цени индивидуализация, постъпила след изтичане на първоначалния преклузивен срок , съгласно чл. 64 ал.1 ГПК,макар да не е посочил изрично разпоредбата.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира два въпроса, сочени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1 / Необходимо ли е, когато към уточнителна молба за отстраняване нередовност на искова молба е приложен документ / счетоводна справка /,от който са видни размерът,основанието и периода на дължимост на предявеното вземане , да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, в случай че съдът прецени, че за изясняване на исковата претенция са необходими специални знания ? и 2 / В случай, че съдът констатира, че представената счетоводна справка не изяснява основанието, размера и периода на претенцията, допустимо ли е да прекрати производството ?
Предвид преждеизложеното, относно мотивите на въззивния съд да откаже да цени допълнителната молба с приложен опис на издадени от ищеца фактури с платец ответника, като начин на индивидуализиране вземанията му, както и да откаже допускане на съдебно-счетоводна експертиза – с оглед фазата от която счита, че му е върнато делото и обхвата на дължимите от него процесуални действия, ограничени до внасяне на делото в открито съдебно заседание и постановяване на решение за обезсилване на първоинстанционното решение ,с прекратяване на производството,предвид нередовност на исковата молба, чието отстраняване тепърва и съгласно чл.64 ал.1 ГПК, е недопустимо – така формулираните въпроси се явяват ирелевантни. По начало въпросите са формулирани несъответно на фактически осъществилите се процесуални действия,тъй като не е обективиран извод на въззивния съд че приложеният опис / няма приложена счетоводна справка / не индивидуализира достатъчно предявените претенции,а е отказано продължаване на срока за отстраняване нередовността чрез прилагане на подробна счетоводна справка,на основание чл.63 ГПК,респ. отказано съобразяването на допълнително постъпилия опис на фактури, с платец ответника , на основание чл. 64 ал.1 ГПК – като представен след изтичане преклузивния срок за отстраняване нередовността.Като некореспондиращи с решаващите мотиви на прекратителното определение, нито с предходно обусловилите го процесуални действия на съда, въпросите не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.
Дори да би бил обоснован общия селективен критерий, необоснован е допълнителния такъв, заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на разпоредбата.Не е посочена процесуалната норма – непълна, неясна или неточна, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика или макар непротиворечива, практика подлежаща на преодоляване,като неправилна,с оглед развитието на обществените отношения и промяна в законодателството,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съответно не е и посочена така формираната съдебна практика , чието преодоляване допускането на касационното обжалване в тази хипотеза цели , съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 / 08.12.2014 год. по гр.д.№ 77 / 2013 год. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция,в размер на 500 / петстотин / лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :