О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
София, 17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №543/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни:
касационна жалба от А., подадена чрез юрисконсулт М. Я., с вх.№2521 от 15.03.2010 год. на Софийския апелативен съд и касационна жалба от ЕТ „А. П.”, гр.София, чрез адвокат В. П., с вх.№ 3267 от 01.04.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №64 от 26.01.2010 год. по т.д.№1471/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решението на Софийския градски съд в отхвърлената част. С решение №97 от 27.02.2009 год. по гр.д.№2188/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-5 състав е уважен частично искът на А. с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за претендираната неустойка за неизпълнение на задължението на ответника-купувач по приватизационния договор Е. П.” за извършване на инвестиции за 2003 год. за сумата 931.92 лв., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 44.83 лв. За разликата до пълния предявен размер от 125 000 лв. и р.п. от 6 012.22 лв. тези искове са отхвърлени. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 30 000 лв., неустойка за неизпълнение на задължението му за инвестиции за 2004 година и за лихва за забава в размер на 1 442.93 лв. Уважени са исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 221 400 лв. неустойка за неизпълнени на задължението за трудова заетост за 2003 година и акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 10 648. 85 лв., както и искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 236 857.50 лв. неустойка за неизпълнение на същото задължение за 2004 година, като и акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11 392.32 лв. мораторна лихва. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за по сумата 1000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника-купувач за представяне на продавача отчети за изпълнение на приватизационния договор за 2003 и 2004 год.,както и акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторната лихва върху така посочената главница за по сумата 47.71 лв.
По повод жалби и от двете страни с обжалваното въззивно решение №64 от 26.01.2010 год. по т.д.№1471/2009 год. на Софийския апелативен съд е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за неустойка за неизпълнение на задължението за влагане на инвестиции за 2003 и 2004 год. и акцесорните искове за мораторна лихва върху главниците по чл.92, ал.1 ЗЗД и са уважени за още сумата 124 069.08 лв., неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции за 2003 год. и за още сумата 5 567.39 лв. мораторна лихва върху главницата по чл.92, ал.1 ЗЗД, за сумата 30 000 лв., неустойка за неизпълнение на на задължението за влагане на инвестиции за 2004 год. и за сумата 1 442.93 лв., мораторна лихва върху главницата с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. В останалата отхвърлителна и осъдителна част решението на Софийския градски съд е оставено в сила.
І. По касационната жалба на ищеца А.
Твърди се, че въззивното решение, в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския градски съд, в частта, с която са отхвърлени исковете и с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за по сумата 1000 лв., неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника –купувач за подаването на отчети за 2003 и 2004 год., както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторната лихва върху главниците от по 1000 лв. е неправилно, като постановено в нарушение на закона и е необосновано. Подържа се основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК е процесуално недопустима. Обжалваемият интерес по всеки един от обективно съединените искове е до 1000 лв., поради което въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване.
ІІ По касационната жалба на ЕТ „А. П.”, гр.София.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.284, т.3 ГПК. Подържа, че неправилно, в разрез със събраните доказателства, въззивният съд е приел, че закупеното оборудване не представлява инвестиции за обекта, тъй като не е доказано влагането му. Не е отчел доказателствената сила на първичните счетоводни документи и значението им за отразяване на твърдяното оборудване като актив, безспорно установяващ влагането му в обекта. Навежда доводите, че неправилно са уважени и исковете за неустойка за неизпълние на задължението за трудова заетост, защото неправилно, в противоречие с методиката на Инструкция за списъчния и средносписъчен състав на персонала, Утвърден от ЦСУ със Заповед №68/14.07.1975 год.на Председателя на ЦСУ, не са съобразени отчетите за заетите лица, средствата за работната заплата и други разходи за труд за 2003 и 2004 година. Подържа всичките основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът А. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация, а именно посочване на значимите правни въпроси, обусловили изхода на делото, включен в предмета на спора.
Поставените въпрос №1.”Представлява ли обект, обособена част по смисъла на §2 от ДР на ЗППДОбП/отм./ търговския обект №14, предмет на приватизационния договор, състоящ се от пет самостоятелни магазинни помещения, всяко едно с отделен документ за собственост” и въпрос №10.”Представлява ли обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по приватизационния договор невъзможността да се обособят в един самостоятелен търговски обект петте магазинни помещения” не са обусловили правните изводи на съда. Въпросът дали продаденият обект представлява обособена част по смисъла на чл.35 във вр. с §2 ДР на ЗППДОбП, отм. е от значение за евентуално допуснати нарушения при сключване на приватизационния договор от 13.04.2000 год., а предмет на настоящето производство е санкциониране на твърдяното от АПСПК неизпълнение от страна на купувача на задълженията по него. Касаторът- ответник по предявените искове не е направил възражение за порок на приватизационния договор, поради липса на предмет, както и възражение за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията си/ арг. от чл.81 ЗЗД/, поради сочената особеност на обекта на приватизационния договор. Тези процесуални действия трябва да са отправени до съда и да се удостоверят по определен начин- да се отразят в протокола от съдебното заседание, а когато са направени извън него, под страх от недействителност- в писмена форма/арг. от чл.150,ал.1, р.п. чл.126, ал.1, ГПК, отм./. В нито един от съдебните протоколи няма направено възражение от ответника ЕТ „А. П.”, гр.София по чл.81 ЗЗД. Такова не е направено и в становище му, на лист 61 от първоинстанционното дело, където в т.2 се позовава само на молбата си с вх.№26-00-208/17.02.2007 год. до А. и то във връзка твърдяното общо „Изпълнение на ангажиментите по договора”. Споменаването в мотивите на въззивния съд за липсата на обективна невъзможност по смисъла на чл.81 ЗЗД, не означава въвеждане на такова възражение, тъй като то трябва да изхожда от ответника и да е насочено към съда, а не към А., каквито фактически твърдения се съдържат в изпратената до нея молба.
Формулираните въпрос №2.”Представлява ли инвестиция закупеното от купувача по приватизационния договор оборудване, представляващо възмездно придобит актив, осчетоводен като такъв” и въпрос №3. ”как следва да се тълкува понятието инвестиция по конкретния приватизационен договор” също не представляват общото основание за достъп до касация. Тълкуването на договорите е дейност на решаващия съд, свързана с установяване на конкретната фактическа обстановка, която не може да се проверява от ВКС. В правомощията му на касационна инстанция, като съд по правото, той проверява правилността на приложението на закона спрямо установената от въззивната инстанция фактическа обстановка, поради което той е длъжен да тълкува закона, а не договора.
Въпросите №4. „за начина и средствата за установяване и доказване на извършената инвестиция”; №5.”дали решаващият съд следва да възприеме констатациите на съдебно-счетоводната експертиза”; №6. „за правомощията на въззивния съд и задълженията на същия за обсъждане на доказателствата, възраженията и доводите на страните, направени в първоинстанционното и въззивно производство”, №9. ”Допустимостта на свидетелски показания за установяване осъществяването на трудовите функции” също не представляват общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те се отнасят до допустимостта и относимостта на сочените доказателствени средства за установяване на фактическата обстановка, чрез които въпроси се цели упражняване на контрол за законосъобразност, поради твърдени процесуални нарушения във фазата по чл.288 ГПК. Основанията за достъп до касация са изчерпателно изброени в чл.288, ал.1 ГПК и в тях не се препраща към чл.281,т.3 ГПК, регламентираща основанията за касационно обжалване, сред които са и нарушенията на материалния и процесуален закон. Позоваването на нарушения на правомощията на въззивната инстанция представлява довод за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения, както го е квалифицирал и самият жалбоподател. Основанията за неправилност не представляват същевременно и основани за селектиране на касационната жалба.
Въпрос №8.„дали решаващият съд следва да възприеме заключението на счетоводната експертиза относно наличието на определен средносписъчен състав, след като е основано на първични счетоводни документи, освен че също е относимо към допустимостта на доказателствата, чрез него се цели отново да се упражни контрол за законосъобразност върху суверенното право на вззивния съд да възприема определена група доказателства при това в производството по чл.288 ГПК, което се провежда в отсъствие на страните.
Поставеният въпрос №11. за характера на приватизационните договори и следва ли по него да се прилагат разпоредбата на чл.309 ТЗ е разрешен с т.2 на ТР 1-2010- ОСТК, съобразно която забраната за намаляване на неустойка поради прекомерност, установена в чл.309 ТЗ, не се отнася за приватизационните договори. Довод за необсъждане на възражението на ответника за намаляване на неустойката по чл.92, ал.2 ЗЗД не е правено пред въззивния съд, поради което не може да се навежда за първи път в касационната инстанция.
По изложените дотук съображения настоящият състав на І Т.О. намира, че с изброените дотук въпроси касаторът не е формулирал общото основание за достъп до касация, поради което не следва да се обсъждат и сочените допълнителни такива. Съобразно нормата на чл.280, ал.1 ГПК само значимия за изхода на делото материланоправен или процесулноправен въпрос може да бъде разрешен при наличие на допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64 от 26.01.2010 год. по т.д.№1471/2009 год. на Софийския апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: