2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
гр. София, 19. ноември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1880 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника И. М. С. срещу решение № 85/28.01.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК по възз. гр. дело № 202/2018 г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е постановено следното: 1) допусната е поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по същото гр. дело, въззивно решение № 165/19.11.2018 г., а именно: на стр. 9 от мотивите и в диспозитива, вместо „сумата 5 908.50 лв.“ да се чете „сумата 6 400.87 лв.“ и вместо „или общо 2 461.86 лв.“ да се чете „или общо 2 954.25 лв.“; както и на стр. 10 от мотивите и в диспозитива, вместо „разноски в размер на 648.84 лв.“ да се чете „разноски в размер на 770.05 лв.“ и вместо „възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА в размер на 227.79 лв.“ да се чете „възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА в размер на 167.06 лв.“; 2) оставена е без уважение молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в същото въззивно решение № 165/19.11.2018 г.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта за поправката на въззивното решение относно разноските по делото, както и за неправилност изцяло на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Предвид допълнителното становище на жалбоподателя (подадено след отговора на насрещната страна), съдът намира за нужно изрично да отбележи, че съгласно чл. 247, ал. 4 от ГПК, предмет на касационната му жалба е единствено постановеното от въззивния съд по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 85/28.01.2019 г., но не и поправеното с него въззивно решение № 165/19.11.2018 г., което не е било обжалвано от никоя от страните по делото и е влязло в сила.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) може ли съдът служебно да извърши изменение на решението в частта относно разноските, когато има подадена молба от страна по делото за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в решението, но с молбата не се иска поправка на ОФГ в частта относно разноските; 2) може ли размерът на присъдените разноски с едно решение да бъде изменен служебно от съда по реда на чл. 247 от ГПК, и то без съдът да е сезиран с такава молба от страните, при положение, че законодателят е предвидил специалния ред по чл. 248 от ГПК, съгласно който това може да стане само по молба на страните; и 3) трябва ли съдът да уведоми страните предварително и да вземе техните отговори за това, че ще има изменение на решението в частта относно присъдените разноски, ако съдът е сезиран с молба за поправка на ОФГ по чл. 247 от ГПК, подадена от страна по делото, в която молба, обаче не се иска поправка на решението в частта относно разноските. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че не е открил практика на ВС и ВКС по тези въпроси, предвид което счита, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че е очевидно неправилен изводът на съда, че ищцата притежава 39/189 идеални части от процесната по делото гора, при положение, че тя притежавала (според жалбоподателя) 39/220 идеални части от нея; поддържа и че оттам погрешно са изчислени както размерът на дължимото на ищцата обезщетение, така и разноските по делото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата П. Р. Р. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Първите два процесуалноправни въпроса, формулирани от страна на касатора, са свързани с оплакването му за недопустимост на обжалваното решение по чл. 247 от ГПК в частта за поправката на въззивното решение относно разноските по делото, а именно – че ищцата Р. не е поискала с молбата си такава поправка в частта за разноските, която въззивният съд е извършил служебно. Третият процесуалноправен въпрос е свързан с оплакването на касатора за неправилност на тази част от обжалваното решение, поради допуснато процесуално нарушение, а именно – че съдът не е уведомил предварително страните за поправката на въззивното решение в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира, че и трите процесуалноправни въпроса не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това е така, защото разпоредбите на чл. 247, ал. ал. 1-3 от ГПК дават ясен и еднозначен отговор на тези три процесуалноправни въпроса, поради което не е необходимо формирането на практика на ВКС по тях по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът по своя инициатива, т.е. служебно – и без искане (молба) на някоя от страните по делото, може да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като в съдебната практика никога не е имало съмнение, че такава поправка служебно може да се допусне във всяка част от съдебното решение, включително в частта му относно разноските по делото. Касаторът очевидно не прави разграничение между поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК на съдебното решение в частта за разноските, каквато е допусната служебно и в случая с обжалваното решение (наред с исканата от ищцата поправка в осъдителната част по предявения от нея иск), и изменението на решението в тази част по реда на чл. 248 от ГПК, което е видно и от некоректната формулировка на трите процесуалноправни въпроса, в които тези понятия се смесват. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да съобщи на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. В съдебната практика никога не е имало съмнение, че тази процедура по размяна на книжа съдът извършва само при подадена от някоя от страните молба за поправка, като той няма задължение да уведомява предварително страните за служебно предприетата и постановена от него поправка на очевидна фактическа грешка в решението си (включително в частта относно разноските), овен ако сам прецени за необходимо да призове страните и да ги изслуша в открито съдебно заседание – чл. 247, ал. 3 от ГПК.
От изложеното е видно, че не е налице нито хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, нито хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното решение, за да бъде допуснато касационното му обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1, изр. 4 – in fine и т. 4, и мотивите към тях от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице и твърдяната от касатора, очевидна неправилност на обжалваното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В молбата си до окръжния съд за поправка на необжалваното и влязло в сила въззивно решение жалбоподателят е посочил, че въззивният съд допуснал очевидна фактическа грешка, като е приел, че ищцата притежава 39/189 идеални части от процесната по делото гора, но в тази връзка в молбата са изложени съображения, че съдът неправилно е определил кръга от наследници на общия наследодател на страните (от друга страна, в касационната жалба и изложението към нея това се сочи като очевидна неправилност). За да остави без уважение молбата на касатора за поправка на въззивното решение, в мотивите към обжалваното решение по чл. 247 от ГПК окръжният съд е констатирал, че в мотивите към въззивното решение е приел, че общият наследодател на страните е оставил за наследници съпруга, трима сина и една дъщеря, което е обусловило извода му, че ищцата притежава 39/189 идеални части от процесната гора, докато в молбата на касатора по чл. 247 от ГПК се излага, че общият наследодател е оставил за наследници трима сина, втора съпруга и три дъщери, което би променило дяловете на наследниците и ищцата би притежавала 39/220 идеални части от процесната гора. С оглед на това, окръжният съд е приел, че ако е допуснал грешка в правните си изводи при зачитане правото на наследяване на общия наследодател, тази грешка не може да бъде отстранена по реда за поправка на очевидна фактическа грешка, а по реда на касационното обжалване. Тези изводи на въззивния съд са в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика (включително на ВКС), че на поправка по реда на чл. 247 от ГПК подлежат единствено допуснатите от съда очевидни фактически грешки, включително аритметични грешки при пресмятане, но не и погрешните, т.е. – неправилните правни изводи на съда, включително – поради необоснованост и неправилно възприемане на релевантните за спора факти при обсъждането на доказателствата по делото, който порок подлежи на отстраняване единствено по реда на обжалването на съдебното решение. При това положение е ясно, че не е налице, твърдяната от касатора „очевидна“ неправилност на обжалваното решение, при постановяването на което е съобразена константната съдебна практика по приложението на чл. 247 от ГПК.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? в касационното производство, в размер 500 лв. Направеното с допълнителното становище на жалбоподателя, възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на тези разноски, е неоснователно, тъй като същите са в минималния размер, определен съгласно чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 85/28.01.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 202/2018 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. М. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Р. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: