6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
С., 20,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева т.дело №120/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] / в ликвидация/ и касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1417 от 29.07.2011г. по т.д.571/11 на Софийски апелативен съд.
Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното:
По касационната жалба на [фирма] – [населено място] / в ликвидация/:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведена процедура по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която не е уважена претенцията за разликата между 169809.70 до 196232.65 тъй като е „ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. След което е поддържал, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и подробно са развити доводи в тази насока- изцяло буквално възпроизвеждащи оплакванията в подадената допълнителна касационна жалба.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито оплакванията за неправилност на изводите на въззивния съд, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По касационната жалба на В. и – Д.” Е. –гр. Д.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че съображенията му са следните : „ Атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и процесуални правила, в следствие на което съдът е направил необосновани правни изводи – основание по чл.281, т.3 от ГПК„. В тази връзка, касаторът е направил оплакване за неправилност на изводите на съда във връзка с тълкуване на договора между страните и е посочил, че първия „съществен” материалноправен въпрос бил- „Може ли чрез тълкуване да бъде изменено едно ясно договорно поето задължение…”. В „настоящия случай”, според страната била налице „богата практика” – цитирано е решение №81/09г. на ВКС, І т.о.Като довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната е сочила, че въззивния съд ” неточно приложил” разпоредбите на ЗРВКУ / Д.В бр. 18/25.02.2005г./ и Наредбата за РКВУ / 2006/, като са направени общи доводи за това, че тълкуването на тези нормативни актове било в интерес на „ развитие на правото” и е поставен въпрос- „Може ли В и К оператор да продава на друг В и К оператор … без цената да бъде утвърдено от Д.”. Поддържано е и това, че липсвала практика на ВКС, но имало практика на ВАС, която е цитирана и приложена.Така страната счита, че е обосновала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение приетото за неоснователно възражение за изтекла погасителна давност, касаторът е сочил, че били налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Решението противоречало на решение №168/22.12.2009г. на ВКС, ІІ т.о. Общо е поддържано, че били налице и основания по т.2 на текста, тъй като съдилищата решавали противоречиво този въпрос- в конкретния случай имало противоречие между първоинстанционното и второинстанционното решение. Поставени са и два фактически въпроса, с които, според касатора, се установявало основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е също така, че съдът не бил изложил мотиви по всички възражения по жалбата, като са развити оплаквания свързани с тази „ непълнота” на съдебния акт. Поставени са и два „ съществени” процесуалноправни въпроса, свързани с поддържаното оплакване, за това, че съдът не се е произнесъл по всички възражения във въззивната жалба и по твърдението, че съдът извършил проверка по ненаведени във същата жалба основания, като тези оплаквания страната е развила подробно. Касаторът е изброил и приложил множество съдебни актове.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни,макар в по-голямата си час да са хипотетични и фактически и да не са обвързани с изводите на въззивния съд, а със защитната теза на страната по спора, обосновават единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касаторът, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.Или като акт относим към основанието е решение №81 по т.д.761/08г. на ВКС, І т.о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това, обективиращо задължителна практика по чл.20 ЗЗД, доколкото страната го е цитирала във връзка с оплакване за неправилност изводите на съда по тълкуване на договора между страните. Това решение, обаче, относно общо приетото за института на тълкуване е изцяло в съответствие с изложените мотиви на въззивния съд. И тъй като оплакването за неправилност на тълкуването, както е квалифицирано и от касатора по чл.281 ГПК е неотносимо към производството по чл.288 ГПК, то и този довод не установява наличие на поддържаното основание. Към обсъжданото основание следва да се отнесе и общо посоченото противоречие с решение №168/09г. на ВКС, ІІ т.о., с което е прието, че помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и спрямо тях е приложима тригодишната давност. Въззивният съд е приел същото, като е обосновал, съобразно фактите по делото, от кой момент тече тази тригодишна давност. Или не е налице поддържаното противоречие, още повече че и двете сравнявани решения, съответстват и на задължителното тълкуване на ВКС по въпроса. Не се обосновава наличие на разглежданото основание и с оглед сочените съдебни актове на ВАС, които не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, такава не обективират и определенията на ВКС по чл.288 ГПК– арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, / определено така от касатора/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.Доколкото, единственият довод на страната по това основание е направен във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, то следва да се отбележи, че наличието на задължителна практика по този въпрос изключва възможността валидно да бъде обосновано противоречие с казуална практика, още повече, че и съдът е постановил своят акт в съответствие със задължителната практика. Дотолкова, доколкото сочените като противоречиви решения на САС и КОС не са индивидуализирани, но от общия контекст на изложението може да бъде направен извод, че се визират решенията, постановени по конкретния правен спор, то следва да се отбележи, че този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
С оглед изложената по-горе, по повод жалбата на противната страна дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната не сочи доводи за наличието му. На тълкуване и то изрично обосновано по този ред следва да подлежат конкретно посочени правни норми, които страната счита за неясни, а не цели нормативни актове, чието приложение е обосновано като нуждаещо се от тълкуване, поради неправилност на изводите на съда. Както вече бе отбелязано оплакванията за неправилност на акта са неотносими към настоящето производство и не могат да обосноват нито едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 ГПК. Още повече че във връзка и с поддържаното от касатора, той не е съобразил подробно изложените мотиви от въззивната инстанция, свързани именно с приложимия закон по конкретния случай. Така например, въззивният съд подробно е обсъждал възражението на страната за липса на решение на Д. за определяне цената на водата, като е разгледал динамиката на правната уредба и е съобразил действащия закон към момента на възникване на правоотношението. Спрямо тези подробно развити решаващи мотиви, страната не е поставила правен въпрос, нито е обосновала наличие на основанието, извън контекста на общото си оплакването си за неправилност на тези изводи.Не обосновават довод за наличие на основанието и оплакванията за допуснати процесуални нарушения от състава, същите освен, че не е изяснено, как са се отразили върху правилността на решаващия извод на съда, обусловил резултата, то са поставени и без отчитане на характера на въззивното производство – при което съдът се произнася по съществото на спора при разглеждане на всички събрани доказателства, както е постъпил в случая и въззивния съд.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1417 от 29.07.2011г. по т.д.571/11 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: