3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 845
София, 07,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 611 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О.-С. против решение № 1690/2.08.13 г. по гр.д. № 1647/13 г. на Софийски АС, с което се потвърждава разпореждане № 41/6.01.13 г. по гр.д. № 216/12 г. на Силистренски ОС, с което се допуска изпълнение на осъдително решение от 10.03.11 г. по гр.д. № 2 О 686 от 2010 г., влязло в сила на 11.04.11 г., и решение за определяне размера на разходите от 4.07.11 г. по същото дело, влязло в сила на 20.07.11 г., постановени от Съда на провинция-гр.Фулда, Областен съд Фулда, ФРГ, с което С. О. е осъдено да заплати на А. Г.-гр.Фулда суми с общ размер 10 183.05 евро, на основание чл.623 ГПК и регламент на ЕО № 44/2001 г.
Ответното по касация А. Г. е представило отговор, че не са налице основания за допускане и че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение е прието следното: 1. Решението е удостоверено като европейско изпълнително основание, и е налице издаден сертификат по чл.54 от регламент /ЕО/ на Съвета № 44/2001 г., а разпоредбата на чл.46 не изисква решенията, чието изпълнение се допуска, да са влезли в законна сила. 2. Представените в с.з. на 1.07.2013 г. доказателства за обявяване на Г. в несъстоятелност, не променя страните в решенията, чието допускане на изпълнение се иска. Процесуалният му представител не е действал без представителна власт, тъй като няма прекратяване на упълномощаването от Г. и няма данни за прекратяване упълномощаването на надлежно представляващите Г. лица.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Изпълнено ли е условието на чл.623,ал.2 ГПК с представяне на у-ние съдържащо диспозитива на чуждестранното решение или е необходимо да се представи в цялост решението?, 2.Необходимо ли е решението да е влязло в сила?, 3. С обявяване в несъстоятелност на чуждестранно ю.л., което чрез упълномощен представител в България е поискало допускане на изпълнение, отпада ли представителната власт на пълномощника, когато той е упълномощен от заличените управителни органи на дружеството в несъстоятелност, и следва ли пълномощията да бъдат препотвърдени?
По първите два въпроса се твърди противоречие с Р 486//16.12.11 по гр.д. 99/11 на ІV г.о., но това решение е неотносимо. То визира К., който в случая се дерогира. Пряко приложимото право на ЕС предоставя на националното законодателство на държавите членки, където се иска изпълнение, да уреди процедурата за допускане изпълнение на чуждестранно решение-чл.40.1 от Регламент 44/2001 и чл.30.1 от Регламент 2201/2003. Нормата на чл.623 ГПК изпълнява това делегирано право. Едва когато чуждестранното съдебно решение е извън обсега на правото на ЕС и не е в обхвата на друг международен източник, се прилагат правилата на К..
Първият въпрос е ирелевантен, тъй като представените решения са в цялост и няма данни да са препис-извлечение. Молителят е представил в заверен превод на български език съдебно решение от 10.03.11 г. с у-ние за европейско изп.основание-публичен документ, и съдебно решение от 4.07.14 г. за определяне размера на съдебните разходи със сертификат, посочен в чл.54 и 58 от регламента за съдебните решения и съдебните спогодби.
По вторият въпрос, от фактическа страна, във второто решение от 4.07.14 г. за съдебните разходи изрично е посочено, че се постановява въз основа на влязлото в сила осъдително решение от 10.03.11 г., и освен това, че то /второто/ подлежи на принудително изпълнение две седмици след връчването му на 6.07.11 г., т.е. на 20.07.11 г. От правна страна, според Решение С-267/27.04.99 на СЕС не е необходимо чуждестранното решение да е влязло в сила и то може да се предяви за изпълняемост и когато в държавата по произход тече обжалване, достатъчно е да има конкретизация на дължимото.
По третият въпрос се твърди бланково основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Няма доводи по т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
От фактическа страна, в решението за обявяване в несъстоятелност има определен експерт-дл.лице по разпореждане с имуществото. От правна страна, не се изисква легализация на документите, които се представят в съда, включително и на пълномощното на процесуалния представител-чл.56 от Регламент 44/2001. Същественото е, че представителната власт е била налице към момента на възлагане и подаване на молбата за допускане на изпълнението, няма оттегляне, а и този въпрос касае процесуални права на насрещната страна, но не и на касатора.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1690/2.08.13 г. по гр.д. № 1647/13 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: