О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
София, 2.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 33 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. К. от гр. П., чрез пълномощника си адв. И от АК-Перник, против решение № 281 от 14.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 619/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 466 от 07.07.2009 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 974/2009 г., с което са отхвърлени предявените от Д. К. К., срещу П. т. г. /ПТГ/ „Ю” гр. П., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 530 от 03.02.2009 г. на директора на ПТГ „Ю”, за нейната отмяна и възстановяването му на работа на заеманата от него преди уволнението длъжност „учител” и за заплащане на сумата 2277,32 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: следва ли да се приеме уволнението за законосъобразно в случаите, когато фактическото основание за уволнение не съответства на посоченото в заповедта за уволнение правно основание и може ли да бъде прекратено трудовото правоотношение със служител, чиято длъжност не фигурира в длъжностното щатно разписание, а и той като служител не фигурира в поименното щатно разписание. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 1* от 01.10.2008 г. по гр.д. № 3068/2007 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 1* от 01.10.2008 г. по гр.д. № 4876/2007 г. на ВКС, V г.о., решение № 189 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 6728/2008 г. на Пернишкия районен съд и решение № 169 от 01.07.2009 г. по в.гр.д. № 344/2009 г. на Пернишкия окръжен съд. За представените първоинстанционно и въззивно решения липсва отбелязване, че са влезли в сила, поради което те не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3/.
Ответникът по касационната жалба, ПТГ „Ю”, представлявано от директора И. Р. П. , чрез повереника си адв. Т от АК-Перник, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че касаторът не е отговарял на изискванията, въведени от работодателя за заемане на длъжността – висше образование по специалността „компютърно проектиране и технология на машиностроенето” и специално изискване за квалификация „международен специалист по заваряването”, каквито ищецът не притежава, поради което работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на ПВС, ТР на ОС на ГК и ТК на ВКС и решенията на ВКС по чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе две съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Релевираният от касатора въпрос, свързан с евентуалното наличие на фактическо основание за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, различно от посоченото такова в уволнителната заповед – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, би бил от значение за спора, ако по време на действието на трудовоправната връзка е настъпило изменение в щатното разписание, засягащо трудовата функция на работника или служителя. В настоящия случай обаче служителят е възстановен на работа след въведените нови изисквания за образование и квалификация за заеманата длъжност с оглед новата длъжностна характеристика, на които касаторът не е отговарял, поради което изведените от него въпроси, посочени по-горе се явяват неотносими към спорното право. Като краен извод настоящата инстанция счита, че изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на спора, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 14.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 619/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6250/12.11.2009 г. на Д. К. К. от гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: