ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 846
София, 01. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3039 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 43/27.03.2018 на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 125/2018, в частта, с което е потвърдено решение № 1142/29.12.2017 на Сливенския районен съд по гр. д. № 4765/2016, като родителските права са предоставени за упражняване от бащата, определен е режим на лични отношения с майката и е присъдена издръжка.
Недоволна от решението е касаторката М. В. М., представлявана от адв. И. М. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе служебно по въпроса за ползването на семейното жилище, както и следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето и по материалноправните въпроси, за служебното задължение на съда да следи за интереса на детето при определянето на мерките относно упражняването на родителските права и режима но лични отношения с другия родител, както и допустимо ли е да бъде допускано неравно третиране при преценката на родителския капацитет на майката (работата на която е свързана с чести пътувания и командировки извън страната), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата М. В. М., представляван от адв. Л. А., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС и в интерес на детето.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак, от който имат две деца В. ( [дата на раждане] ) и Д. ( [дата на раждане] ). Съдът е приел, че двете деца искат да живеят с родителите си, но с оглед развилите се отношения между тях това е невъзможно, като с оглед възрастта на децата разделянето би повлияло негативно на неукрепналата им детска психика и би могло да доведе до проблеми при възпитаването и израстването на всяко едно от тях, поради което родителските права следва да бъдат предоставени на единия от родителите, а на другия да бъде предоставен свободен режим на лични отношения. До момента на фактическата раздяла на родителите децата са живели в семейна среда, в която са се чувствали сигурни, обгрижвани и обичани, като решението на майката да напусне семейното жилище е повлияло негативно на детската им психика. Въззивният съд е приел, че и двамата родители имат необходимите възпитателски качества, както и че двамата са привързани и обичат децата си. Голямото дете е разпитано в „Синя стая“, като при разпита изразява огорчение от някои от постъпките на майката, които, макар и да не са довели до отчуждение, оставят усещането, че детето търси причината за разпаднатото семейство именно в нея, за което дава няколко примера, когато се е чувствало пренебрегнато и недостатъчно обгрижвано от майката, която е прехвърлила тези грижи върху други деца или нейни близки (в заключението на психолога, провел изслушването се отрича възможността детето да е било манипулирано от бащата). Същевременно след фактическата раздяла доказателствата сочат, че бащата проявява грижи, привързаност и отделя време за общуване и възпитаване на двете си деца, още повече, че той е полагал такива грижи още докато са живели в едно семейство. По време на изслушването детето категорично не приема отношението на майката и на неин близък към бащата и демонстрира подкрепата за баща си, като заявява, че когато е при майката, са ограничени контактите й с бащата, докато обратното, когато е в дома при баща си по никакъв начин не са препятствани контактите с майката (лични срещи или телефонни разговори). Ето защо, съдът приема, че в случая бащата има поведение, чрез което проявява щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика, проявява благородство към бившата съпруга като чрез личния си пример се старае да не допуска настъпването на отчуждение между децата и майката. Той осигурява възможност на децата за различни игри (което не се случва, когато те са при майката), макар нейните материални възможности да са по-големи от тези на бащата. След преценка на събраните по делото доказателства – социален доклад, справка за служебните пътувания на ищцата, становище на Дирекция „Социално подпомагане“, показанията на разпитаните свидетели и др., съдът е приел, че при бащата децата се чувстват повече в позната, обичайна среда, където са им осигурени всички нормални битови условия и имат възможност за занимания, подпомагащи възпитанието и обучението им. Опитите на майката да включи децата в новата среда, която тя се опитва да изгради за себе си, очевидно травмира децата, какъвто извод следва несъмнено от изслушването на голямото дете (отбелязва, че когато майка й има гости, на децата не се обръща внимание, т.е. те се чувстват пренебрегнати). Съдът е дал вяра и приоритетно се е доверил на възприятията и желанията на детето, изразени по време на това изслушване в „Синята стая“ (тримата специалисти работещи с деца са категорични, че детето е достигнало своята зрялост и интелекта му е на такова ниво, че същото може да възпроизведе своите чувства, намерения и желания обективно и безпристрастно, като в конкретния случай са категорични, че липсва предварителна нагласа по инициатива от някой от близките, която да повлияе на възприятията и намеренията на детето). Въззивният съд е приел, че на майката е определен достатъчно свободен режим на лични отношения, което да й даде възможност да коригира своето поведение спрямо децата, за да възвърне в пълнота доверието им към нея с внимание и търпение, а не с насилие и рязко, постепенно да ги накара да приемат последиците от раздялата с бащата. Въззивният съд изрично е посочил, че не поставя под съмнение обичта, която майката изпитва към децата си, нито омаловажава чисто материалната й възможност да осигури средства за живеене на децата, като при преценката да предостави родителските права на бащата, с местоживеене в дома на бащата, съдът се е абстрахирал напълно от въпроса за вината, като фактор за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните, а се е ръководил изцяло от най-добрия интерес на непълнолетните деца, който следва да бъде максимално защитен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат въпрос не обуславя изхода на делото, а останалите три нямат претендираното значение, тъй като не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе служебно по въпроса за ползването на семейното жилище не обуславя изхода на делото, доколкото освен, че в случая страните не са поискали съдът да се произнася по този въпрос, семейното жилище е било собственост на родителите на съпруга, а съгласно чл. 56, ал. 3 СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година (каквато хипотеза не е налице в случая). Въззивният съд е съобразил задължението си съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК, че е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, може да изслуша и други лица. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. В тази връзка при определяне на режима на лични отношения с майката въззивният съд се е ръководил изцяло от интересите на децата, които са от първостепенно значение и следва да бъдат максимално защитени, като с въззивното решение изрично е постановил, че при промяна на обстоятелствата, няма пречка по молба на майката съдът да измени постановените мерки и да определи нови. В този смисъл не е налице противоречие с приложеното решение № 288/15.03.2016 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 2640/2015, с което е прието, че „..Затова обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето не представлява само по себе си основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права върху детето. За да се допусне такова изменение е необходимо да се установи и втората предпоставка за това, а именно, че това обстоятелство се отразява на положението на детето като води до влошаването му при родителя, който упражнява родителските права или че то би се подобрило положението, ако родителските права се предоставят на другия родител“.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 43/27.03.2018 на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 125/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.