1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
гр. София, 10.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4463 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. В. от [населено място], [община] дол, чрез процесуален представител адв. Ю. Д. срещу определение № 303 от 22.10.2013г. по т. дело № 3685/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Г. В. срещу решение от 28.06.2013г. по в. гр. дело № 234/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли същото да бъде отменено. Релевира доводи, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че делото е разглеждано като гражданско-правен спор, а не по реда на глава 32 „Производство по търговски спорове”, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и счита, че частният жалбоподател не е изложил релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК съдебният състав е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. – установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на договор за кредит.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Обжалваното решение на Кюстендилски окръжен съд е въззивно и с него въззивната инстанция се е произнесла по правилността на първоинстанционното решение по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че в качеството й на поръчител ответницата В. Г. В. дължи на ищеца [фирма] сумата 6 519,05 лв. – дължима по договор за кредит, 1 083,09 лв. – лихва за определен период, 11,24 лв. – дължими такси и застраховки по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2011г. до окончателното плащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, цената на всеки от исковете е под 10 000 лв. и касационна жалба е подадена след 21.12.2010г. – на 25.07.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Доводът на частния жалбоподател, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че делото е разглеждано като гражданско-правен спор, а не по реда на глава 32 „Производство по търговски спорове”, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ, без значение на родовата подсъдност и дали производството е по реда на общия исков процес или по глава 32 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 303 от 22.10.2013г. по т. дело № 3685/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.