О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
Гр.С., 12.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3461 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Т. срещу решение на Окръжен съд Монтана от 11.05.16 по г.д.№.92/16 – с което е потвърдено решение от 5.02.16 по г.д.№.1962/15 на Районен съд Монтана за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Районна здравноосигурителна каса /Р./ М. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето им. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен – с мотивирана заповед и при наличие на визираното в нея основание на чл.328 ал.1 т.6 КТ. По делото няма спор относно фактите -а именно, че считано от 12.11.13 ищцата е заемала длъжност „заместник-директор” на Р. М.; че към тази дата тя е отговаряла на предвидените по длъжностна характеристика изисквания за образователна степен и професионална област – съответно „магистър” и „медицина” /притежава завършено висше образование по специалност „медицина”/; че считано от 1.10.15 те са били променени – на образователна степен „магистър” и професионална област „икономика”; че на новите изисквания /за които е уведомена чрез връчена при отказ длъжностна характеристика/ ищцата не отговаря – поради което и е била уволнена на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. В. инстанция е посочила, че новата и старата характеристика не са идентични, като въведеното от работодателя изискване е продиктувано от конкретната изпълнявана трудова функция – включени са нови задължения, които изискват специални икономически познания. Отразено е, че работодателят има право да променя изискванията за длъжността, когато те не са определени в нормативен акт, волята му в този случай е подчинена на суверенната му преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата за работа на дадена длъжност и има ли обективна необходимост от въвеждане на промяна – стига с нея да не се нарушават императивни норми, вкл. забраната за злоупотреба с право. Оплакването за наличие на злоупотреба с право е намерено за неоснователно. Посочено е, че презумпцията за добросъвестност по чл.8 ал.2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, че въведените изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а с единствена цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор /по чл.329 ал.1 КТ/ или предварителна закрила /по чл.333 КТ/. В случая недобросъвестност не е доказана – от доказателствата се установява, че допълнително въведените трудови функции, които са обусловили и нуждата от конкретно образование, са израз на основната характеристика на изпълняваната работа на зам. директор на Р. /изразяваща се в ръководство, организиране и контролиране на цялостната дейност на Р. М./; самото прекратяване не е направено единствено с цел освобождаване на конкретен служител; предходното уволнение на ищцата е ирелевантно, тъй като е било извършено около 2 години преди настоящото и при коренно различна обстановка.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, формулирани както следва: 1. „Може ли първоинстанционният и въззивният съд да се произнасят по непосочено в заповедта за уволнение основание?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.1121/ 19.10.07 по г.д.№.2614/04, ІІІ ГО, реш.№.1238/17.06.05 по г.д.№.770/03, реш.№.21174/9.01.07, ІІІ ГО на ВКС/; 2.”Налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя съгласно чл.8 КТ?” /чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – реш. по г.д.№.233/09 и №.254/09, ІV ГО, и ТР 3/16.01.12/; 3.”Единственото основание и за първото и за повторното ми уволнение в заповедите от 21.06.12 и 16.10.15 е посочено – „Липса на необходимото образование” и може ли съдът единия път да уважи исковата ми претенция и ме възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, а втората ми искова претенция да отхвърли като неоснователна?” /чл.280 ал.1 т.2, чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Във връзка с първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Посочените от касатора решения не съставляват задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.2 ТР 1/09 от 19.02.10 -доколкото са постановени по реда на ГПК отменен – и следователно евентуално противоречие с тях не би могло да обоснове наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От друга страна, въззивният съд не е изследвал така изведения въпрос и не е излагал мотиви по него, а и не е процедирал по начин, който може да бъде квалифициран като произнасяне по непосочено в заповедта основание. Доколкото въпросът се задава в контекста на твърдения, че съдът се е произнесъл по отношение на основание „липса на професионална квалификация”, докато отразеното такова в заповедта е „липса на необходимо образование”, само за пълнота следва да се посочи следното: Основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ е свързано с липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; те са установени като изисквания за съответната работа; изразяват се в определена степен и вид завършено образование /средно, полувисше, висше, по точна определена специалност (напр. право, медицина, икономика)/, респективно в професионална квалификация, без която съответната работа не може да се изпълнява /напр. компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др./. В случая заповедта за уволнение съдържа както цифрово посочване на основанието за уволнение /чл.328 ал.1 т.6 КТ/, така и словом изрично отразяване, че уволнението се извършва „поради липса на необходимо образование /магистър по икономика/ за изпълняваната работа като „заместник-директор на Р.”, заложено в утвърдена нова длъжностна характеристика”. От текста на заповедта е напълно ясно каква е конкретната промяна на изискуемото образование и квалификация /на вида специалност висше образование/ и именно така посочената в заповедта промяна – от магистър медицина на магистър икономика /а не непосочено в заповедта за уволнение основание/ е обсъждана от въззивния съд.
Вторият и третия въпрос не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси не са общи и абстрактни – каквито има предвид чл.280 ал.1 ГПК. Те са конкретни, фактически, свързани с обстоятелствата по настоящото дело. На тях може да се отговори едва с акта по съществото на правния спор – решението, а не в настоящата предварителна фаза на касационното производство по селекция на жалбите по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното въпросите не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд Монтана от 11.05.16 по г.д.№.92/16.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: