7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
гр. С., 13,11, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 3671 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 1419, постановено на 27. 06. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по т.д. № 2798 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 538 от 18. 03. 2013 г. по т.д. № 4962/2011 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 12 състав в неговата част, с която е отхвърлен предявеният срещу касатора от [фирма], иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение от 02. 05. 2012 г., издадена по ч.гр.д. № 16775/2011 г. по описа на Софийския районен съд, до размер на сумата от 1000 лв. по главницата и законна лихва върху същата, е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че касаторът [фирма] дължи на [фирма] сумата от 1000 (хиляда) лв., ведно със законната лихва от 20. 04. 2011 г., по запис на заповед от 28. 05. 2010 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК от 02. 05. 2012 г. по ч.гр.д. № 16775/2011 г. по описа на Софийския районен съд, със законните последици.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, досежно реда за погасяване на задълженията на касатора по сключен между страните договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, вследствие извършени от касатора частични плащания, поради което стигнал и до неправилни крайни изводи за дължимост от страна на касатора, на сумата от 1000 лв. по главницата, както и че същите крайни изводи на въззивния съд са необосновани, с оглед действителните претенции на ищеца, предявени по делото като частични – за 30000 лв., при установено по делото заплащане от страна на касатора, по същото процесно правоотношение на сума от 50000 лв., сочещо на неоснователност изцяло на частичната претенция на ищеца, в включително и в частта от 1000 лв., приети от въззивния съд за дължими.
В приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Се излагат основания за допускане на касационно обжалване.
Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и постановяване на друго такова по спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен в цялост, със законните последици, претендират се разноски.
Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел в относимите си към релевираните от касатора в жалбата му оплаквания и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване твърдения, свои решаващи мотиви, че е установена обезпечителната връзка на процесния запис на заповед, издаден за сума от 51000 лв., по отношение на задълженията на касатора да върне на ищеца – ответник по касация, предоставена му от последния по силата на договор за заем сума 50000 лв. – главница и да му заплати 1000 лв. договорна, възнаградителна лихва. При приемане от страна на въззивния съд, (основано и на молба от ищеца по делото от 30. 10. 2012 г. в този смисъл), че обезпечителната функция на записа на заповед се разпростира по отношение само на задълженията на касатора за връщане на главница и плащане на възнаградителна лихва по договора за заем, но не и по отношение на други задължения по същия договор (в частност – за неустойки), при също така безспорно установено плащане от страна на касатора на сума в общ размер 50000 лв., при дължимост общо на сума от 51000 лв. – 50000 лв. главница и 1000 лв. възнаградителна лихва, въззивният съд, като се е позовал на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД (с посочване, че същата е приложима само при наличието на главно и акцесорно възнаградително, но не и такова с обезщетителен характер, задължения) е приел, че с извършените частични плащания в общ размер на 50000 лв., е погасено изцяло задължението на касатора за договорна лихва от 1000 лв. и частично – до 49000 лв. задължението по главницата, като от последната е останала дължима сумата 1000 лв. Доколкото претенцията на ищеца е заявена, като частична такава в размер на 30000 лв., като дължим и, според ищеца – незаплатен остатък именно по главницата, въззивният съд е приел предявения иск до установения да е останал незаплатен размер 1000 лв. по главницата, за основателен.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулират, като претендирани от касатора да съставляват годно общо основание за допускане на такова обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., въпросите:
1. В хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК, когато заявеното вземане произтича от издаден запис на заповед, за който е установено, че е издаден като обезпечение за главница и лихви по едно облигационно правоотношение, и което вземане е предявено за част от посочената в записа на заповед сума, като в хода на съдебното производство се установи, че длъжникът е погасил чрез плащане сума в по-голям размер от посочения в исковата молба размер на частичния иск, но в по-малък от дължимия по облигационното правоотношение, може ли съдът да осъди ответникът да заплати разликата, независимо от това, че е установено, че ответникът е заплатил суми надвишаващи размера на предявения частичен иск?
2. Обвързан ли е съдът в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК, когато заявеното вземане произтича от издаден запис на заповед, за който е установено, че е издаден като обезпечение за главница и лихви по едно облигационно правоотношение, като ищецът изрично е посочил с молба уточнение, че процесният запис е предявен за главницата по облигационното правоотношение?
Обосновка на първия въпрос, основана на изложените решаващи изводи на въззивния съд в решението му, липсва.
По отношение на втория въпрос се излага, че въззивният съд е приел, че ответникът дължи 1 000 лева, защото от извършеното плащане е погасена първо дължимата лихва и частично погасяване на дължимата главница, като не е обърнал внимание на молба-уточнение на ищеца, с която заявява, че в случай,че се приеме, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по сключен между страните договор, то ищецът претендира, че вземането по записа е за главницата по договора.
По отношение на така поставените въпроси касаторът се позовава на наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорите им били от съществено значение за решаване на конкретния спор, като същевременно няма съдебна практика по тях.
Доколкото от начина на задаването му въобще може да бъде извлечен някакъв смисъл, относим към правния спор, първият въпрос се поставя досежно това дали съдът може да уважи иск, предявен за част от общо дължима сума, при установено по делото плащане не на цялата сума, а на част от нея, която платена част обаче надвишава размера на частично предявената претенция. Въпросът не съставлява такъв – годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото на същия не може да бъде даден принципен отговор, извън конкретните обстоятелства, установими по всяко отделно дело и в частност – най-малкото досежно конкретните съотношения в размерите на цялата дължима сума, на платената част, и на заявената по исков ред претенция спрямо останалата, неплатена част. Въпросът е и фактически, и правно необоснован, доколкото в случая общото задължение, обезпечено с процесния запис на заповед е в размер на 51000 лв. главница и възнаградителна лихва, платената част е 50000 лв., претенцията е за 30000 лв. по главницата, но както самата претенция, така и изводите на съда за частична нейна основателност, респ. – частична неоснователност, са основани на претендирани от ищеца да са дължими, респ. – погасявани по реда на извършените частични плащания, неустойки за забавено плащане на главницата, които ищецът претендира да са се отразили и на претендирания от него размер на остатъка по същата, но приети от съда, от една страна – за такива, извън претендирания от ищеца предметен обхват на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и от друга – за такива, плащането на които не е обезпечено с процесния запис на заповед.
Вторият въпрос е от една страна изцяло неясен досежно това от какво и как се пита, дали съдът е обвързан. Доколкото е разбираем, същият е и несъответен на обстоятелствата по делото, доколкото както и ищецът е уточнил по делото, така и съдът е приел, че искът е предявен именно за част от главницата по вземането.
По отношение и на двата въпроса, не е налице и претендираният допълнителен селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, който не е и обоснован от касатора, а само се съдържа общо позоваване на същия. Наличието на такъв критерий не се обосновава с формалното позоваване от страна на касатора на съдържанието на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито пък същият е налице само поради липсата на практика на касационната инстанция по въпроси от значението за разрешаването на конкретен правен спор. От касатора нито се посочват, нито пък се установяват по делото, било конкретни неясни, противоречиви и/или непълни, приложими към спора правни норми, налагащи създаването на съдебна практика по прилагането им, или осъвременяване на практиката, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито пък се сочи също конкретна съдебна практика, налагаща промяна на вече създадената такава, поради неточно тълкуване, или пък осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, в какъвто смисъл предметният обхват на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е разяснен с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на сочените от касатора, както основен, така и допълнителни критерии за селектиране на касационната му жалба, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
При този изход на делото в касационната инстанция касаторът няма право на разноски за същата, а ответникът по касация не претендира такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1419, постановено на 27. 06. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по т.д. № 2798 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 538 от 18. 03. 2013 г. по т.д. № 4962/2011 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 12 състав в неговата част, с която е отхвърлен предявеният срещу [фирма] от [фирма], иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение от 02. 05. 2012 г., издадена по ч.гр.д. № 16775/2011 г. по описа на Софийския районен съд, до размер на сумата от 1000 лв. по главницата и законна лихва върху същата, е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 1000 (хиляда) лв., ведно със законната лихва от 20. 04. 2011 г., по запис на заповед от 28. 05. 2010 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК от 02. 05. 2012 г. по ч.гр.д. № 16775/2011 г. по описа на Софийския районен съд, със законните последици.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: