5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
С., 16.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 148/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност [населено място] срещу Решение № 86 от 20.10.2011 г. и Решение № 354 от 19.12.2011 г. за поправка на ЯФГ, постановени по т.д.№ 218/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с които е отменено Решение № 207 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 460/ 2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 694 ТЗ на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за несъществуване на прието от синдика вземане за неустойка над 4722.34 лв. до 58 885.05 лв. и е признато за установено, че не съществува вземане над 4722.34 лв. до 58 885.05 лв., решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за установяване, че не съществува прието от синдика вземане за главница 39 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът за вземането за неустойка за разликата до предявения размер 209 688.42 лв. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за вземането за неустойка,с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, и поддържа, че когато няма определена граница или краен момент на начисляване на неустойката, при конкретната преценка дали нарастването й е неудържимо, в който случай има неморален характер, се налага изводът, че размера на уговорената неустойка в пъти превишава размера на дълга. Жалбоподателят сочи практика на ВКС по въпроса за прекомерност на уговорена неустойка, за който поддържа, че се решава разнопосочно и иска да се възприеме приетото в Р.№173 от 15.04.2004 г. по гр.д.№788/2003 г. на ВКС, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави неустойка 1.5% на ден и липса на краен предел, до който тя да се изплаща, сочи и Р.№ 68/10.03.2008 г. по гр.д.№722/2007 г.,Р.№1/10.02.2009 г. по т.д.№372/2008 г., Р.№ 544/ 29.05.2006 г. по т.д.№ 31/2006 г. и Р.№ 460/24.08. 2006 г. по №1056/ 2005 г. на ВКС, в които е прието, че извънредно завишеният размер неустойка обуславя противоречието й с добрите нрави – основание за нищожност. Жалбоподателят излага, че в последната практика на ВКС е възприето, че свободата на договаряне на сделки, регулирани от ТЗ, е ограничена от забраната за накърняване правилата на добрите нрави, от които произтичат и общите правни принципи на справедливост и недопустимост на неоснователно обогатяване, чието спазване е условие за действителност на сделките, от което следва, че договаряне в нарушение на добрите нрави,е основание за нищожност на сделката – Р.№16/16.06.2009 г. по т.д.№ 430/2009 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че решението е съобразено с ТР №1/2009 г. на ВКС, ОСТК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено решение, с което е разгледан установителен иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, който не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 694 ТЗ за установяване, че не съществува прието от синдика вземане за неустойка над 4722.34 лв. до 58 885.05 лв., до която сума искът е уважен и с оглед влязлото в сила първоинстанционно решение, с което искът е уважен за 4722.34 лв., общо искът за приетото от синдика вземане за неустойка е уважен за 63 577.39 лв. и е отхвърлен за разликата до 209 688.42. лв. Искът по чл. 694 ТЗ за главница 39 000 лв. по Договор за изработка от 14.03.2007 г. е отхвърлен с влязло в сила решение. По иска за несъществуване на прието от синдика вземане за неустойка, уговорена с Договор от 14.03.2007 г. и със Споразумение от 17.08.2009 г., въззивният съд е съобразил допуснатото от ищеца неизпълнение на задължението за плащане на изработеното, сключеното Споразумение от 17.08.2009 г., с което плащането на задълженията е разсрочено, частичното изпълнение от ищеца на задълженията, поети със Споразумението, допуснатата забава и клаузата на т.6 от Споразумението, съдържаща и неустойка 0.3% на ден върху неиздължените вноски, и пълния размер на неустойката до сключването на Споразумението. С оглед откритото производство по несъстоятелност на [фирма] – [населено място] и приетото от синдика вземане на кредитора [фирма] – [населено място], включително за неустойки общо 209 688.42 лв., съдът след обсъждане на доказателствата, е определил размера на главницата, дължимата неустойка 42 034.03 лв. за периода 16.09.2009 г. – 29.03.2010 г. и дължимата неустойка 104 077 лв. до датата на Споразумението – общо неустойка 146 111 лв. и е посочил, че искът по чл. 694 ТЗ за неустойките е основателен за 58 885.05 лв., затова заедно със сумата, за която е уважен от първоинстанционния съд 4722 лв. – общо е основателен за 63 577.39 лв. и е неоснователен за разликата до 209 688 лв. – приетото от синдика вземане за неустойка. Съдът е счел за неоснователно възражението на ищеца за нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорената неустойка в т. 4 от Споразумението – в размер на 0.3% на ден върху сумата на забавеното плащане, използвана в т. 5 и т. 6 при допусната забава в плащанията, продължила повече от седем дни, по съображения, че в договора страните са уговорили срок на издължаване, предоговорили са го със споразумението, като са намалили размера на неустойката и са разсрочили плащанията за период от 4 месеца – така е дадена възможност на длъжника да издължи сумите и неустойката значително е намалена – от 119 077 лв. на 15 000 лв., като в отношенията между търговци има свобода на договаряне, стремеж за пълно изпълнение и презумпция за добросъвестност на страните, а в случая е налице добронамереност на кредитора да предостави възможност длъжникът да изплати сумите.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за нищожност на уговорката за неустойка за забавено изпълнение, поради противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26 ал. 1 ЗЗД, заради високия й размер и липсата на краен срок за начисляване, е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Посоченото от жалбоподателя противоречие в съдебната практика по разрешения въпрос, е преодоляно с ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 год., според което нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е неустойка, чиято единствена цел, за която е уговорена,излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, при която могат да се използват някои от критериите: естеството и размера на задължението, обезпечено ли е изпълнението с други способи, вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението, съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди. Само липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката за забава, не нарушава точното изпълнение на задълженията по договора и не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД, затова изводът за нищожност на клаузата за неустойка за забава при търговска сделка поради нарушаване на добрите нрави, не може да се обоснове единствено с посочения критерий. Въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на неустойката, както и размерът й, са довели до нарушаване на добрите нрави, нарушен ли е принципът на справедливостта и ще излезе ли неустойката извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които страните са й придали, като клаузата за неустойка е в съответствие с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, когато страните са обусловили продължителността на времето, за което ще се дължи, от неизпълнението на длъжника.
Въззивният съд е извършил преценка на обстоятелствата по делото, които по категоричен начин сочат, че уговорената неустойка не излиза извън рамките на санкционната и обезщетителната си функция и че размерът й е нараснал не в резултат на завишена база при формирането й, а поради продължително неизпълнение – в договора страните са уговорили срок на издължаване, предоговорили са го със споразумението, като са намалили размера на неустойката и са разсрочили плащанията за период от 4 месеца – така кредиторът е дал възможност на длъжника да издължи сумите – налице е добронамереност на кредитора да предостави възможност на длъжника да изпълни задължението. Правилна е констатацията на съда, че неустойката, уговорена от страните, е израз на признатата им в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и че съответства на добрите нрави, включително на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения.
Въпросът за действителността на неустойката е решен в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, изразена в посоченото тълкувателно решение, както и в постановените от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдилища: Р.№1/10.02.2009 г. по т.д.№372/2008 г. на ІІ г.о., Р.№16/16.06.2009 г. по т.д.№430/2008 год. ІІ т.о.; Р.№39/04.08.2009 год. по т.д.№526/2008 г., ІІ т.о.; Р.№4/25.02.2009 г. по т.д.№395/2008 г. на І т.о., Р.№157/30. 10.2012 г. по т.д.№ 696/2011 г. на ІІ т.о.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №86 от 20.10.2011 г., поправено за очевидна фактическа грешка с Решение №354 от 19.12.2011 г., постановени по т.д.№ 218/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: