О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
гр. София, 19.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2178 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Просвета-1928“ със седалище и адрес на управление в [населено място] , [община], област Пазарджик, представлявано от председателя С. В., подадена чрез процесуалния представител адв.Д. М. срещу решение от 15.2.2019 г по в.гр.дело № 836/18 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 574/10.5.2018 г на РС-Пазарджик, 9-ти граждански състав.С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Л. Х. П. на основание чл.240 ал.1 ЗЗД сумата 21 600 лв, дължима по договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 10.1.2018 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, а изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Касаторът моли съда да го допусне до касационен контрол, след което да отмени въззивния акт и постанови друг по същество, с който да отхвърли иска по чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със следващите се от това законни последици.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл.284 ал.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. Х. П. оспорва същата, по съображения, изложени от пълномощника му адв.Ц. К. в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2 000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Предявеният иск е с правно основание чл.240 ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът Л. П. подържа, че на 24.3.2014 г, сключил с ответното читалище писмен договор за предоставяне на паричен заем в размер на 21 600 лв.Заемът бил предоставен от него по молба на председателя на ответното читалище, с цел финансиране и участие в програма за финансово подпомагане с инвестиционен проект за ремонт, реконструкция на сградата на читалището и благоустрояване на прилежащото пространство, пред ДФ „Земеделие“.С банков документ от 24.3.2014 г ищецът внесъл по банковата сметка на читалището сумата 21 600 лв, като посочил за основание на превода „изработването на инвестиционен проект и консултантска дейност“.В последствие ищецът разбрал, че читалището изобщо не е подало документи за участие в програмата.Тогава изпратил покана, получена от ответника на 16.10.17 г, в която му предоставил тридневен срок за връщане на сумата, което не е сторено и до настоящия момент.
Ответникът е оспорил иска, заявявайки, че договорът за заем е нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави, респ.унищожаем, тъй като председателя на Читалището е бил умишлено въведен в заблуждение да го подпише, .станал е жертва на измамна схема, не познава лично заемодателя и няма никакви отношения с него, отделно от това не е настъпил падежа на вземането-в договора не е посочен срок, в който да се кандидатства пред ДФЗ.
От фактическа страна по делото е установено, че на 24.3.2014 г между страните по делото е сключен писмен договор за заем, в който е посочено, че сумата ще бъде преведена по банков път в 3-дневен срок от неговото сключване.Уговорено е, че паричният заем се предоставя за срок до авансовото заплащане, извършено от ДФЗ в полза на заемателя.В петдневен срок от получаване на авансовото плащане заемателят превежда на заемодателя цялата заемна сума, като лихва не се дължи.Уговорено е, че сумата може да се връща на отделни погасителни вноски или наведнъж.Видно от представената вносна бележка на 24.3.14 г, заемодателят е изпълнил задължението си и е предал на заемателя уговорената в договора сума.
По делото е представен, сключен на 23.3.2014 г в [населено място] договор, между Читалищното настоятелство, с председател С. В. като изпълнител, от една страна, а от друга ЕТ „Алфа Комерс Груп-Е. Г.“ представлявано от Е. Г., чрез пълномощника й С. П., съгласно нотариално заверено пълномощно, по силата на който изпълнителят се е задължил да изработи Инвестиционен технически проект, включващ реконструкция, ремонт, подобряване на прилежащите пространства, както и вертикална планировка и количествено стойностна сметка на обект Читалище „Просвета 1928“-част архитектурна и всички останали части съгласно Наредба № 4 на ЗУТ.Този проект следва да се изготви с цел получаване на строително разрешение и кандидатстване за безвъзмездно финансово подпомагане на възложителя за периода 2014-2020 г.Възнаграждението на изпълнителя е 21 600 лв с ДДС, като същият се заплаща от възложителя в 5-дневен срок от сключване на договора, по банков път.Договорът е подписан от С. П. за изпълнител.
Разпитаният като свидетел по делото П. е заявил, че той е внесъл от името на П. сумата 21 600 лв по сметка на читалището на каса.
Въззивния съд е приел с обжалваното решение, че свидетелските показания установяват обстоятелството, че заемодателят П. не е присъствал на място при воденето на преговорите за сключване на договора за заем.От негово име и за негова сметка са извършени правни и фактически действия от пълномощника му С. П..Установено е, че с получената в заем сума, Читалището се е разпоредило, като я е превело на сметка на проектантската фирма, за извършване на договорените проектантски услуги.С писмо, изходящо от П., връчено на служител на Читалището на 16.10.17 г, ищецът е заявил, че прекратява договора за заем, поради виновно неизпълнение на задълженията по него от противната страна.Въззивният съд е приел, че сключеният договор за заем е породил правни последици, налице е съгласие на страните и предаване на сумата от страна на заемодателя.За неоснователни са приети доводите на ответника за нищожност, респ.унищожаемост на сделката по наведените от последния съображения.В едномесечен срок от получаване на поканата ответникът не е върнал заетата сума, поради което и на основание чл.240 ал.1 ЗЗД е осъден да стори това.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК се сочат следните основания за допускане на касационно обжалване :
1/Въззивното решение е очевидно неправилно.Изводите на съда влизат в противоречие с установените факти.
2/Налице е касационното основание на чл.280 ал.3 ГПК, като са формулирани два въпроса, които според касатора са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото :
-Когато от страна в процеса е оспорено валидното възникване на договорното правоотношение, от което черпи права ищецът и не са установени преддоговорни отношения, може ли да се приеме, че правоотношението е валидно възникнало.Защото е нелогично да се сключи договор за заем за такава голяма сума, без преди това да се водят преговори.
-Следва ли, ако бъдат наведени твърдения за наличието на свързаност между два договора да се позволи провеждане на доказване на тази свързаност.Счита се, че това процесуално усилие не е било направено от съда и така не се е стигнало до разкриването на обективната истина.
По твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem“, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логикаОбстоятелството, че въззивното и първоинстанционното решение взаимно си противоречат не е основание за допускане на решението до касационен контрол.Става въпрос за два невлезли в сила съдебни акта, при постановяването на които съдилищата са стигнали до различни правни изводи.
По формулираните от касатора два въпроса, за които се подържа наличието на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касаторът не е обосновал приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК, което да допринася едновременно и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Така формулираните два въпроса са свързани с несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния съд.Такива въпроси не могат да обосновават наличието на общата предпоставка за достъп до касация.С поставянето им касаторът изразява по същество доводите си за неправилно анализиране на доказателствения материал от страна на въззивния съд. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Поради отсъствието на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора, поради което и съдът не се произнася по доводите, изложени като обосновка за тях.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 т. 3 и, ал. 2, предложение последно ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да плати на ответника разноските по делото в размер на 2 000 лв, представляващи адв.възнаграждение, заплатено пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.2.2019 г по в.гр.дело № 836/18 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Народно читалище „Просвета-1928“ със седалище и адрес на управление в [населено място] , [община], област Пазарджик, представлявано от председателя С. В. да заплати на Л. Х. П. на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 2000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.