3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
С., 02.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 567/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. А. С. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Б. З., срещу определение № 256 от 02.03.2012 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 267/2012 г. Със същото се оставя без разглеждане частната жалба на С., подадена против определение № 10 882/13.12.2011 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 6 915/2011 г., с което е прието за просрочено подаденото от същия възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С определение № 256 от 02.03.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 267/2012 г. Русенският окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на С., подадена против определение № 10 882/13.12.2011 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 6 915/2011 г. Съдът е приел, че обжалваният пред него акт не подлежи на съдебен контрол, тъй като не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно.
С разпореждане от 15.08.2012 г. по ч. гр. д. № 6 915/2011 г. Русенският районен съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение № 4 688, с която длъжниците А. А. К. и [населено място] и И. А. С. от [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на кредитора [фирма] [населено място] сумата от 334,47 лв., представляваща задължение по запис на заповед с джиро, ведно с лихва от момента на подаване на настоящото заявление -12.08.2011 г. до изплащане на вземането. На 02.11.2011 г. е постъпило възражение от И. С. (вх. № 60 756). С разпореждане от 07.11.2011 г. съдът е указал на длъжника да представи доказателства за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. В изпълнение на същите е постъпила ксерокопие от П. – 1 стр., от която не е видно датата на получаване. Постъпила е молба с вх. № 66 360/23.11.2011 г., която видно от съдържанието й представлява искане на удължаване на срока, с оглед постъпването му в болница. С разпореждане от 28.11.2011 г. срокът за изпълнение е удължен с 1 седмица, което е съобщено на С. на 05.12.2011 г. чрез адв. З.. С молба от 07.12.2011 г., получена на същия ден в Р. жалбоподателят е представил служебна бележка от пощата с дата 18.11.2011 г., която удостоверява, че П. е получена лично от него на 25.10.2011 г. Районният съд е приел, че възражението е просрочено, поради неизпълнение на дадените указания в срок – разпореждане № 10 882/13.12.2011 г. Това разпореждане е обжалвано пред ОС [населено място], който с определение № 256 от 02.03.2012 г. по в. ч. гр. д. № 267/2012 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без разглеждане подадената жалба.
В нарушение на процесуалния закон въззивната инстанция е приела, че частната жалба срещу разпореждането на районния съд е процесуално недопустима, тъй като същото се явява преграждащо по отношение възможността длъжникът да се защити срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което подлежи на инстанционен контрол. В противен случай съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила. В тази връзка Русенският окръжен съд е следвало да отговори по същество на оплакванията, визирани в частната въззивна жалба относно процесуалните действия на първата инстанция и да се произнесе по тяхната правилност. В този смисъл е и определение № 711 от 02.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 590/2011 г., ІV ГО.
При тези фактически данни, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Русенския окръжен за произнасяне по същество на оплакванията, наведени в частната въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 256 от 02.03.2012 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 267/2012 г.
ВРЪЩА делото за Окръжен съд [населено място] за произнасяне по същество на частната въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: