О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
Гр. София 02.09.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр.д. № 200 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Л. С. Б., М. С. Б. и П. С. Б., всички чрез адв. В. Г. и адв. А. Д. срещу решение № 817/03.11.2010 г. по гр.дело № 65/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение от 22.10.2009 г. по гр.дело № 3175/98 г. на Софийски градски съд и вместо отменената част са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС, предявени от жалбоподателите срещу Ю. А. К. и Х. И. К. за предаване на владението върху 1/2 ид.част от дворно място с площ от 588 кв.м., находящо се в[жк], м.“Г. г.“, [улица], съставляващо УПИ * в кв.* заедно с намиращите се в имота кладенец, декоративен басейн, септична яма, огради и двоен гараж и магазин от 11.68 кв.м., находящ се в сградата на [улица], партерен етаж, заедно с клозет и мазе.
Жалбоподателите поддържат наличие на основание за касационна отмяна по чл.281,т.З ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. за правната квалификация на завещанието в случаите, в които мотивът на завещателното разпореждане е да се възложи задължение за бъдещи грижи на наследника, а не последният да се надари, за значението на мотива на завещанието, а именно дали мотивите, поради които е извършено завещанието имат значение и са релевантни за действителността му, с квалифициране на завещанието като нищожно, а именно само възмездните завещания ли са нищожни т.е. тези извършени срещу получена в момента на завещанието престация или са нищожни завещанията, извършени срещу престация, която правоприемникът по завещание следва да предостави или на завещателя или на трети лица след смъртта на последния, решавани противоречиво от съдилищата – решение № 438/19.05.99 г. по гр.дело № 110/99 г. на ВКС I г.о., решение № 860/02.10.2008 г. по гр.дело № 3049/2007 г. на ВКС I г.о., 2. може ли абсолютна симулация или уговорки, квалифициращи завещанието като нищожно да бъдат установявани чрез други доказателства, а не само чрез текста на самото завещание, следва ли да се установи действителната воля на завещателя с всички доказателствени средства, решаван противоречиво от съдилищата -решение № 1191/09.10.2008 г. по гр.дело № 5277/2007 г. на ВКС V г.о., решение № 1246/13.08.98 г. по гр.дело № 2918/97г. на ВКС IV г.о., решение № 35/01.03.66 г. по гр.дело № 195/65 г. на ОСГК на ВС, 3. относно обема и съдържанието на наследствената маса и към кой момент се определя състава на наследствената маса и кои имоти включва, че съгласно константната съдебна практика на съдилищата, постановена по приложението на чл.31 ЗН наследствената маса включва само имотите, принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството, които образуват и разполагаемата част, че съобразно практиката на ВС и ВКС наследствената маса се образува само от имотите, принадлежали на наследодателя в деня на откриване на наследството и този обем имущество може да бъде наследен от наследниците по завещание, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 2736/12.11.73 г. по гр.дело № 2029/73 г. на ВС I г.о., решение № 216/06.05.96 г. по гр.дело № 63/96 г. на ВКС I г.о., 4. включват ли се в завещаната маса имоти, с които наследодателят се е разпоредил приживе, доколкото завещанието е сделка, а сделката подлежи на тълкуване с оглед действителната воля на извършилото я лице, че завещанието не поражда за наследника по завещание права по отношение на имоти, с които завещателят се е разпоредил преди извършване на завещанието, предвид на обстоятелството, че волята на завещателя е да дари само имотите, които притежава към момента на завещанието и придобитите от него до момента на смъртта, което изключва волята да завещае имоти, с които се е разпоредил по друг ред, че ако наследникът по завещание е страна по възмездна сделка с наследодателя, обявена за нищожна налице ли е противоречие с чл.59 ЗЗД, което изключва правото му на наследяване на вещта, предмет на нищожната сделка, предвид на разпоредбата на чл.34 ЗЗД, постановяваща реституция при нищожна сделка, че ако се приеме, че тази хипотеза на изключва правото наследникът по завещание да придобива и вещта, предмет на нищожната сделка, няма ли да е налице неоснователно обогатяване, предвид на това, че наследникът по завещание получава и двете престации по нищожната сделка, които са от значение за точното прилагане на закона и на развитието на правото, 5. противоречи ли на морала завещание, чиято единствена кауза е да се увредят малолетните низходящи на завещателя, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 6. на кого от съпрузите принадлежи правото на собственост върху сграда, построена по време на брака върху имот лична собственост на единия от съпрузите, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/31.10.72 г. , 7. следва ли апелативният съд да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка и може ли да основе решението си само на едно от тях и следва ли въззивния съд да обсъди и доказателствата, събрани в първата инстанция или е достатъчно да основе решението си само на тези, събрани пред него, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 189/14.07.2005 г. по гр.дело № 2219/2003 г. на ВКС IV г.о,. решение № 1488/08.11.99 г. по гр.дело № 814/99 г. на V г.о., решение № 221/15.04.2002 г. по гр.дело № 677/2001 г. на ВКС I г.о., определение по гр.дело № 2/2009 г. на ВКС I г.о,. определение по гр.дело № 1563/2009 г. на ВКС I г.о.,8. пречка ли е вещо лице, дало веднъж заключение пред първата инстанция да бъде посочено като вещо лице в състав на тройна експертиза пред въззивната инстанция, предвид на предвидената възможност вещите лица от първата инстанция да бъдат разпитани от втората, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 9. следва ли вещите лица, назначени от съда да са вписани в Списък, одобрен по реда на наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и чл.401 ЗСВ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 10. представлява ли нарушение на принципа на равенство на страните непредоставянето на възможност на една от тях да посочи лице в състава на експертизата, при положение, че такава възможност съдът е осигурил на другата страна, основание ли е за касация нарушаването на принципа на равенство, без да се преценява по какъв начин се е отразил този порок на обжалваното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 11. следва ли страната при действието на ГПК/отм./ да бъде уведомявана за актовете на съда по хода на делото, постановени в закрито заседание, които са от значение за упражняване на правото й на участие в процеса, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 12. допустимо ли е да се събират пред въззивната инстанция нови доказателства във връзка с направени пред нея правоунищожаващи и правоизключващи възражения, решен в противоречие с практиката на ВКС -т.7 и т.12 от TP № 1/2000 г. на ВКС, 13. дали обясненията по чл.114 ГПК/отм./ представляват доказателства по смисъла на ГПК, на които съдът може да обоснове фактическите си констатации, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 164/97 г. на ВКС IV г.о.и решение № 1/19.03.2001 г. по гр.дело № 687/2001 г. на ВКС II г.о.
Ответниците по жалбата Ю. А. К. и Х. И. К., чрез адв. Д. В. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че находящите се в процесния имот УПИ * в кв. * с площ от 588 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], м.“Г. г.“, [улица] кладенец, септична яма, декоративен басейн и огради не са самостоятелни обекти на правото на собственост и следват главната вещ. Дворното място не е самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като в имота е възникнала етажна собственост, поради което същото е обща част. Прието е, че разпореждането с общата част отделно от главната вещ е нищожна сделка, поради липса на предмет. На това основание съдът е приел, че продажбата на ? ид.част от дворното място е нищожна сделка.
Съдът е приел относно извършените покупко-продажби на недвижими имоти с нот.акт № */97 г. и н.акт № */97 г. от 08.12.1997 г., че продавача С. Б. е представляван от Х. К. – съпруг на ответницата по иска Ю. К.. Упълномощаването е извършено с две нотариално заверени пълномощни от 25.11.1997 г.
Прието е, че пълномощните за покупко-продажба на дворното място и на магазина са подписани от С. Б.. За да направи извода съдът е взел предвид тричленната графологична експертиза, изслушана пред въззивната инстанция. Според въззивния съд сключените договори за продажба на 1/2 ид.част от процесното дворно място и на магазин, находящ се в [населено място] на [улица] със застроена площ от 11.68 кв.м. са привидни и като такива са нищожни. Прието е възоснова на издадена разписка от С. Б., че целта е била не продажба, а жалбоподателите да не получат наследство. Прието е за неустановено даването и получаването на парични суми по тези договори. Разписката за получаване на сумите от С. Б. според съда представлява частен свидетелстващ документ, издаден от трето лице и е без доказателствена стойност, като други доказателства за даване и получаване на тези суми не са ангажирани.
Поради приетата нищожност на посочените договори за покупко-продажба съдът не е изложил доводи по твърденията за нищожност на същите договори на основание липса на представителна власт, липса на форма на пълномощните, както и твърденията за унищожаемост, поради временна недееспособност.
Относно универсалното саморъчно завещание, извършено от С. Б. на 28.01.1998 г. в полза на Ю. К. съдът е приел, че същото е валидно – написано е и подписано от С. Б.. Прието е, че завещанието не е възмездна сделка, че не е направено такова волеизявление в същото. Въззивният съд е приел, че не е налице и симулация. Според съда мотивът на С. Б. да не остави имущество на съпругата и децата не е неморален, тъй като за законните наследници е възникнало не право да претендират нищожност, а право да искат възстановяване на запазена част.
Прието е за неоснователно и възражението за унищожаемост на завещанието, поради временна недееспособност. В тази насока съдът е възприел изслушаните съдебно-психиатрични експертизи и е направил извода, че към момента на завещанието С. Б. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да се грижи за работите си. В тъзи насока съдът е възприел показанията на свидетелите М., Е. и П..
При тези съображения съдът е приел, че искът с пр.осн.чл.108 ЗС за собственост на 1/2 ид.част от процесното дворно място с подобренията -кладенец, декоративен басейн, септична яма, огради, както и за магазина от 11.68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] неоснователен.
Прието е, че е неоснователен и искът за собственост на процесния гараж. Според съда гаражът е построен в УПИ, който не е индивидуална собственост на С. Б., а е в съсобственост с Ю. К., като СИО не може да изключи приращението, тъй като по приращение се придобива идеална част.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението за правната квалификация на завещанието в случаите, в които мотивът на завещателното разпореждане е да се възложи задължение за бъдещи грижи на наследника, а не последния да се надари, за значението на мотива на завещанието – дали мотивите, поради които е извършено завещанието имат значение и са релевантни за действителността му, с квалифициране на завещанието като нищожно, а именно само възмездните завещания ли са нищожни – т.е. тези извършени срещу получена в момента на завещанието престация или са нищожни завещанията, извършени срещу престация, която правоприемникът по завещание следва да предостави или на завещателя или на трети лица след смъртта на последния. С въззивното решение съдът не е разрешавал поставените правни въпроси в този пункт от изложението, поради което същите са неотносими към правните изводи на съда. Както се посочи въззивният съд е приел с решението, че завещанието на С. Б. от 28.01.98 г., извършено в полза на Ю. К. не е възмездна сделка, че не е направено такова волеизявление в същото. Доколко правният извод на съда е правилен е въпрос по правилността на въззивното решение и следва да се прецени ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство по чл.288 ГПК се преценява само наличието на предпоставките в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос. Въззивният съд не е отрекъл възможността действителната воля на завещателя да се установява с всички доказателствени средства, а не само чрез текста на завещанието. Изводите на съда за валидност на завещанието на С. Б. съдът е направил, като е обсъдил доказателствата по делото, включително и заключението на вещите лица по назначената експертиза И., Т. и К.. Дали изводите на съда са правилни не подлежи на преценка в настоящото производство. Проверка на правилността на изводите на въззивния съд – фактически и правни следва да се извърши ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос от изложението.
С решение № 2736/12.11.1973 г. по гр.дело № 2029/73 г. на ВС I г.о. е прието, че подлежат на включване в наследствената маса само онези имоти, които наследодателят е притежавал в деня на откриване на наследството, че имотите, които приживе на същия са били отчуждени в негово лице не следва да се включват в наследствената маса, макар и да са били подарени на някои от наследниците и даренията да не са обичайни. Изводите съдът е направил по предявен иск с пр.осн.чл.31 ЗН при хипотеза на включени в наследствената маса и стойност на подарени на ответниците два магазина, отчуждени по ЗОЕГПНС.
С решение № 216/06.05.96 г. по гр.дело № 63/96 г. на ВС I г.о. е прието, че завещанието като едностранен акт поражда своето действие след смъртта на завещателя, че от момента на смъртта на наследодателя неговото имущество, което съществува в патримониума му преминава по силата на универсалното правоприемство, ако се касае до единично право или единични права по силата на частно правоприемство към заветника. Прието е, че ако наследодателят към този момент не притежава имущественото право, то е прехвърлено чрез правна сделка, придобито от другиго с други правни способи, отчуждени и др. То не се преминава нито към универсалните, нито към частните правоприемници. Те не могат да получат нещо, което наследодателят не е притежавал към момента на смъртта си. Становището е изразено по предявен иск за делба по чл.69, ал. 1 ЗН, като е обсъждана хипотеза на завещани имоти, които приживе на завещателката са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. Правният въпрос възивния съд не е разрешил в отклонение от посоченото разрешение в цитираните решения на състави на ВС, тъй като фактическата обстановка по настоящото дело е различна от тази по посочените дела, поради което и правните изводи са различни.
Съдът преценява, че поставените правни въпроси по п.4-ти и 5-ти от изложението, представляват въпроси по правилността на обжалваното решение, поради което не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.З ГПК. Съобразно даденото тълкуване в TP № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Така поставени въпросите в п.4-ти и п.5-ти от изложението касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Възоснова на тях съдът е направил извода, че мотивът на завещателя да не остави имущество на съпругата си и на децата не е неморален. Правилността на този извод следва да се извърши ако въззивното решение се допусне до касационно обжалване в производството при разглеждане на касационната жалба, което е отделно и различно от настоящото по чл.288 ГПК.
Формулираният въпрос в п.6-ти от изложението на кого от съпрузите принадлежи правото на собственост върху сграда, построена по време на брака върху имот лична собственост на единия от съпрузите не е разрешаван от въззивния съд. С оглед на това не следва да се извършва преценка дали този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/31.10.72 г. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правни въпрос, поставен в п.7-ми от изложението, а именно следва ли апелативният съд да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка и може ли да основе решението си само на едно от тях и следва ли въззивния съд да обсъди и доказателствата, събрани в първата инстанция или е достатъчно да основе решението си само на тези, събрани пред него.
С решение № 189/14.07.2005 г. по гр.дело № 2219/2003 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че съдът изгражда своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита.
С решение № 1488/08.11.99 г. по гр.дело № 814/99 г. на ВКС V г.о. е прието, че необсъждането на всички доказателства е основание за отменяване на обжалваното решение от ВКС.
С решение № 221/15.04.2002 г. по гр.дело № 677/2001 г. на ВКС I г.о. е прието, че въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора, при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства, че тази нова същност изключва контролно-отменителните правомощия на втората инстанция по отменения чл.206 ГПК/отм./.
С обжалваното решение въззивния съд не е разрешил правния въпрос в отклонение от даденото разрешение в цитираните решения на състави на ВКС. С решението си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил правните си изводи. Както вече се посочи правилността на изводите на въззивния съд не следва да се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК. Цитираните определения на състави на ВКС са извън обсега на текста на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата.
Поставените въпроси в п.п. 8,9,10,11,12 и 13-и от изложението касаят допуснато от съда нарушение на процесуални норми и дали това нарушение е съществено, т.е. нарушени са процесуални норми, които са съществени за правилността на решението. Всички тези въпроси са относими към правилността на въззивното решение. Неправилността на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила е основание за касационна отмяна по чл.281,т.З, пр2-ро ГПК и е предмет на преценка от касационната инстанция в производството по чл.290 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство се преценява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Следователно поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 2 и т.З ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси от жалбоподателите Л. С. Б., М. С. Б. и П. С. Б..
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 817/03.11.2010 г. по гр.дело № 65/2010 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 11649/22.12.2010 г., подадена от П. С. Б., Л. С. Б., М. С. Б., чрез адв.В. Г. и адв. А. Д., [населено място], [улица], ет.2,офис 6.
Осъжда П. С. Б., Л. С. Б., М. С. Б. [населено място], зона Б-18, [жилищен адрес] да заплатят на Ю. А. К. и Х. И. К., [населено място],[жк], [улица] сумата 2000 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: