ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 846
гр. София, 20.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03 декември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2670/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. А., обл. П. срещу решение №131/11.03.2013 г. по т.д. № 1251/2012 на Пловдивски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 480 от 06.08.2012 г. постановено по т.д. №441/2011г. на ОС-Пловдив в частта, с която са отхвърлени частично исковете на касатора срещу [фирма] предявени по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания съответно за сумите: 2 659,39 лева по ф-ра №23000015865/31.05.2010 г. и по 2216,16 лева по всяка една от ф-ри №№: [ЕГН]/30.06.2010, [ЕГН]/31.07.2010 г., 23000020228/31.08.2010, [ЕГН]/30.09.2010 , [ЕГН]/31.10.2010 ,42 00005902/30.11.2010 и № [ЕГН]/31.12.2010 г. – цена на разпределение/пренос/, доставка и снабдяване с природен газ по договор № 199/30.12.2009 г., както и съответните неустойки за забава в плащането на горните суми по всяка една фактура за съответните периоди на забавата и в посочените размери.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноските в производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението си в обжалваната пред ВКС част , съставът на въззивния съд приема, че между страните е действал сключеният помежду им договор № 199/30.12.2009 г.за разпределение/пренос/, доставка и снабдяване с природен газ на ответното дружество от страна на ищеца [фирма] и на Общите условия/ОУ/ на дружеството доставчик за периода 01.12.2009 г.-31.12.2010 г. . В ОУ–т.10 е уговорено, как се образува дължимата цена на доставяния природен газ, а в чл.6 ал.2 от договора – съответните падежи на вноските за плащане на цената. В чл.7 от ОУ е предвидена и неустойка, дължима за забава в съответните плащания. За да счете за неоснователни исковите претенции за заплащане на цената и неустойката за забава върху нея за периода м.май-м.декември 2010 г., съдът се е основал на безспорно установеното спиране от доставчика на подаването/ доставката,преноса и снабдяването/ на природен газ за ответното дружество със заповед от 29.04.2010 г. изд. от изпълнителния директор на ищцовото дружество. При безспорната липса на доставки след тази дата, съдът е изложил съображения, че не може да става въпрос за позоваване на уговорката в т.1.4 от ОУ на доставчика, задължаваща купувача да заплаща цена за пренос на 90 на сто от минималното месечно количество независимо от това, дали е успял да го употреби, тъй като тази клауза има за цел да обезпечи разходите на доставчика за реалния пренос на количество природна газ до обекта на потребителя, в случаите, когато последният го е заявил , но не го е консумирал, имайки осигурената му от доставчика възможност за това, но не и при преустановяване изобщо подаването на газ от страна на доставчика. Последното, въпреки, че е предвидено в чл. 7.2 от ОУ представлява едностранно спиране на изпълнение на задължението на доставчика и следователно изключва възможността за получаване цената на пренос на газ, при положение, че такъв пренос през този период не се осъществява. Този извод на съда не е опроверган, според собствените му съображения и от факта, че потребителят е осчетоводявал фактурите за заплащане на цената на спряните доставки на газ и това обстоятелство само по себе си не представлява признание на иска, а факт, който се преценява наред с всички обстоятелства по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като правен въпрос, обуславящ изхода на спора, дали от страна на потребителя по договора за разпределение и доставка на природен газ се дължи плащане на цената и при спряно от доставчика снабдяване с газ, поради неизпълнение от страна на потребителя на други негови задължения по същия договор, доколкото според уговореното в договора при заявено, но неприето количество от продукта съществува задължение за потребителя да го заплати.
Касаторът се позовава на твърдението, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Така формулиран въпросът на касатора се предпоставя от изясняване волята на страните на база съдържанието на конкретния договор. Това обаче става чрез правнорегламентираната дейност по тълкуване на договорите, съобразно уредбата за това в разпоредбата на чл.20 ЗЗД. При липсата на правен въпрос, т.е. такъв за съдържанието и приложението на правната норма в цитирата разпоредба в контекста на допуснати от съда нарушения на правилата за тълкуване на договорите, така зададеният въпрос не се явява правен, доколкото засяга изводите на съда по съдържанието на конкретния договор, което би имало значение при преценка на основанията за касиране на обжалваното решение, с оглед евентуалната му необоснованост-чл.281 т.3 ГПК, но не и за тези за допустимост до касация по чл.280 ал.1 ГПК, която изисква правен въпрос, който да се подложи на преценка по допълнителните критерии за това предмет на стриктната правна уредба в т.т.1-3 на цитирания текст. Липсата на такъв въпрос възпрепятства възможността за проверка за основанията за допускане до касация и е достатъчно основание за недопускането й/ така т.1 от ТР№1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС/.
В изложението липсва друг формулиран правен въпрос и за касационният съд няма задължение да извежда такъв от оплакванията развити от касатора. Въпреки това, с оглед изчерпателност и правна яснота за страните следва само да се отбележе, че осчетоводяването на фактури за недължими, според останалите доказателства по делото суми не представлява обвързващо съда извънсъдебно признание от ответника, тъй като не създава, нито доказва правопораждащо основание за дължимостта им. Посоченото от касатора Р №23/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 на ІІ т.о. на ВКС и цитираното в него друго решение на ВКС се отнасят до случаи, в които двустранно осчетоводената фактура се приема за доказателство за съществуването на договор за покупко-продажба, както и на факта на доставката или предаването на стоките. В настоящия случай страните не спорят, че правоотношенията им се базират на договор за пренос и доставка на природен газ и че за периодът, за който исковете за цената са отхвърлени, доставки не са осъществявани и следователно би било логически неиздържано и правно необосновано, ако въпреки това се приеме обратното, само поради наличие на издадени фактури за този период и тяхното осчетоводяване.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване .
В полза на ответника по жалбата не следва да се присъжда като съдебни разноски пред ВКС договореното възнаграждение за адвокат в размер на 4000 лева, тъй като липсват доказателства за неговото реално заплащане, а само за неговото уговаряне/ така т.1 от ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№131/11.03.2013 г. по т.д. № 1251/2012 на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.