2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1375 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Е. К. И., чрез процесуалния му представител адв. С. Г., против въззивното решение № 171 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 88 от 9 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 2795 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Е. Б. М. от [населено място] сумата от 4000 лева за временна нетрудоспособност поради трудова злополука.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства поради което е направил и незаконосъобразни изводи относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – размерът е завишен и не съответства на доказателствата по делото, определен е без да е бил определен видът и характера на причинената на ищеца телесна увреда; не са ангажирани доказателства за претърпените болки и страдания, не е вместо предвид и отразеното в решението на ТЕЛК относно процента на неработоспособност. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали за доказване размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука е необходимо назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период и по материалноправния (посочен от касатора като процесуалноправен) въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Сочат се четири решения на ВКС, едно на ВС, определение на ВКС и ППВС № 4/68 г.
Ответникът Е. Б. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че липсва основание за допускане на касационното обжалване и обосновава защо касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че наличието на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата временна нетрудоспособност се установява от приложената медицинска документация; налице са претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания у ищеца; макар ищецът да не е поискал своевременно назначаването на съдебно-медицинска експертиза, по делото е представена медицинска документация, достатъчна за изясняването на въпроса за доказване на увреждането, претърпените медицински интервенции и какъв е оздравителният период; справедливият размер на обезщетението е 10 хиляди лева; касаторът не е представил каквито и да е доказателства за умисъл у ищеца за причиняване на злополуката, но ищецът е предприел работа, за която не е бил квалифициран, с което е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда и сам е признал, че е инструктиран и няма право да работи на машината, като при това положение работникът е съзнавал, че не изпълнява изискванията за безопасно полагане на труд, но се е надявал да не настъпи вредоносен резултат и оттам се приема, че субективното му отношение представлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, водеща до намаляване отговорността на работодателя до размер от 5000 лева; при присъдени от районния съд 4000 лева и липса на жалба от страна на ищеца, положението на работодателя не може да се влошава.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и третото основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представените съдебни решения на състави на ВКС и ВС обаче сочат, че касаторът всъщност претендира и второто основание на посочения текст – противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата, тъй като решенията на състави на ВКС и на ВС по отменения процесуален ред попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК според т. 2 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Освен това следва да се отбележи, че соченото определение № 48 по гр.д. № 3251 за 2008 г. на ІІІ ГО, постановено в процедурата по чл. 288 ГПК, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е постановено в процедурата по чл. 288 ГПК и няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по съществото на касационна жалба и не се формират правни изводи по въпроси, които засягат съществото на спора.
По поставения процесуалноправен въпрос, който е необходимо да се уточни по следния начин: доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период, касаторът не сочи каквато и да е съдебна практика. От представените съдебни решения, единствено в решение № 1336 по гр.д. № 1134 за 1992 г. на ІV ГО съдът е цитирал изводи на съдебна експертиза по проявните форми на съответното професионално заболяване в конкретно разглеждания случай, но не е преценявал необходимостта изобщо да се използват специални знания. Поради обуславящия изхода на спора характер на разрешения от въззивния съд въпрос, касационният съд приема, че обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като настоящият състав не познава съдебна практика по поставения правен въпрос. Именно във връзка с липсата на определяне на вида и характера на причинената на ищеца телесна увреда, както и по недоказаността от страна на ищеца на претърпените болки и страдания, касаторът е поставил и материалноправния си въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основата на относимите доказателства с оглед точното прилагане на критерия „справедливост” според чл. 52 ЗЗД. Тъй като въпросът е концентриран около липсата на съответните доказателства, касационният съд приема, че чрез отговора на първия въпрос ще даде разрешение и във връзка с цененето на доказателствата, а отделен и изричен въпрос по съдържанието на критерия „справедливост”, изведен в чл. 52 ЗЗД, не е поставен, поради което по подобен проблем съдът не дължи отговор, а представената от касатора съдебна практика касае именно определянето на размера на обезщетението по правилото на чл. 52 ЗЗД.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер на 80 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 171 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Е. К. И., в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението на съда, да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса от 80 лева за касационното обжалване на решението на окръжния съд в [населено място], като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за заплатена държавна такса, делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: