О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 23.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3255 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 97 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 116/2016 година на Великотърновски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Н. Д. П. от [населено място] против П…. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, причинени от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с постановление от 07.12.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 НК за това, че на 05.04.2011 г. е подбудил и подпомогнал лицата Л. Н., Г. И. и Т. Ч. да потвърдят неистина пред помощник нотариус по дело за обстоятелствена проверка – заявили са, че е владеел над десет години, без да има спор относно собствеността му гараж № 2, намиращ се в [населено място], [улица]. С постановление от 28.02.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем и за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 5, пр. ІІ-ро НК за това, че самоволно е осъществил едно свое предполагаемо право – разбил е заключващото устройство и се е самонастанил в гаража на [улица]. С присъда от 26.09.2013 г. по н.ох.д. № 1765/2013 г. на Русенски районен съд, потвърдена с решение от 10.03.2014 г. по н.о.х.д. № 50/2014 г. на Русенски окръжен съд, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпленията по чл. 290 НК и чл. 323 НК, за които му е било определено едно общо наказание лишаване от свобода от две години, отложено за петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 700 лева. С решение на ВКС от 23.10.2014 г. по н.д. № 667/2014 г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал.1 НК, а изпитателният срок на наказанието за престъплението по чл. 323 НК е намален на три години. Върховният касационен съд е приел, че упълномощаването от нотариуса на помощник нотариус за извършване на разпит на свидетели по обстоятелствена проверка е нищожно, поради което лъжесвидетелстването не е осъществено пред надлежен орган по смисъла на чл. 290, ал.1 НК. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес и притеснения, за обезщетяване на които неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 1000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 60000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до предявения му размер от 60000 лева е постъпила от Н. Д. П. от [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба П…. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил характера на повдигнатото обвинение, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК, срокът, в който е проведено наказателното преследване (по кратък от три години), взетата мярка за неотклонение „парична гаранция”, както и обстоятелството, че в този период срещу ищеца е провеждано наказателно преследване за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 323, ал.1 НК, в извършване на което е признат за виновен с влязла в сила присъда, т.е. изживените стрес и безпокойство по отношение на проведеното наказателно преследване не са само във връзка с престъплението по чл. 290, ал.1 НК, за което е оправдан, както и това, че макар и несъставомерни, действията на ищеца по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имот, в който самоволно се е настанил, са изключително укорими от морална гледна точка.
Не е налице и противоречие с практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед на конкретните по делото обстоятелства, които са различни при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 116/2016 година на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: