О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 777/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение на ловците и риболовците ”О.” – [населено място] срещу Решение № 123 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 264/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което потвърдено Решение № 313 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 488/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен искът на И. В. Ж. – от [населено място] срещу Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество О.” – [населено място] и е отменено Решение на ОС на сдружението от 20.02.2015 г., с което е потвърдено Решение на УС на сдружението от 16.01.2014 г. за оставяне без уважение жалбата на ищеца против Решение на ОС на дружина – [населено място] от 13.12.2013 г. за наложено наказание ”изключване от сдружението”, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение по допустимост жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос: налице ли е преюдициалност по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК и основание за спиране на делото – въззивно гр.д.№ 586/2015 г. на БОС по жалба против решение по гр.д.№140/2014 г. на РС-Средец по установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за съществуване на членствено правоотношение на основание мълчалив отказ на ОС да се произнесе срещу решението за изключване на ищеца спрямо спора по конститутивен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на ОС за прекратяване на членствено правоотношение. По този въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с Р.№ 450/11.08.2010 г. по гр.д. № 616/2009 г. на ВКС и Р.№ 268 по гр.д.№ 479/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о. По материалноправен въпрос: следва ли редът за свикване на ОС на сдружение по чл. 26 ЗЮЛНЦ да се приложи, когато се касае за друг орган на сдружението, комуто е предоставено упражняване на правомощия по чл. 25 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЮЛНЦ, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на задължителна съдебна практика и непълнота на ЗЮЛНЦ.
Ответникът по касационната жалба И. В. Ж. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че изведените от жалбоподателя въпроси касаят правилността на решението, както и че жалбоподателят не е мотивирал основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът за отмяна на решение на ОС на С., взето на 20.02.2015 г., с което е потвърдено Решение на УС на сдружението от 16.01.2014 г. за оставяне без уважение жалбата на ищеца против Решение на ОС на дружината от 13.12.2013 г. за наложено му наказание ”изключване от сдружението”, въззивният съд е изложил, че не е налице преюдициалност между настоящото дело и гр.д.№140/2014 г. на РС – Средец, образувано по установителен иск на ищеца по чл.124 ал.1 ГПК срещу С. за съществуване на членствено правоотношение на основание мълчалив отказ на ОС да се произнесе срещу решението за изключване. Направил е извод, че по настоящото дело е налице произнасяне от ОС на С., затова законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране и като е разгледал спора по същество, не е допуснал процесуално нарушение, което да прави решението недопустимо. Изложил е съображения, че на основание чл. 25 ал. 2 ЗЮЛНЦ, на ОС на дружината с чл. 23 ал. 4 от Устава на сдружението, е делегирано право да налага наказания; в Устава на сдружението не е предвиден ред за провеждане на ОС на дружината, и в случай на взимане от ОС на дружината на решения по делегирани правомощия от ОС на сдружението, се прилага чл. 26 ЗЮЛНЦ, съответно чл. 29 ал. 3 от Устава – за свикване на ОС и за съдържанието на поканата. Съдът е обосновал, че са допуснати съществени нарушения за закона и устава при свикване и провеждане на ОС на дружината на 13.12. 2013 г. – включването в предварително оповестения дневен ред на подлежащите на разглеждане въпроси, е от съществено значение за спазване от органите на дружината и сдружението на членствените права на отделните членове. Счел е, че т.2 от дневния ред „Разглеждане на поведението на членовете на дружината”, не дава информация, че предстои обсъждане на въпрос за изключване. Съдът е заключил по същество, че наложеното на ищеца наказание „изключване”, е без да са индивидуализирани извършените нарушения – в чл. 23 ал. 2 от Устава изрично са изброени случаите, в които може да се налага наказание „изключване”, на проведеното на 13.12.2013 г. ОС е било задължително освен обсъждане поведението на ищеца, да бъдат изложени и мотивите за изключване – на кое от предвидените в чл. 23 ал. 2 от Устава нарушения то съответства, а ако се касае за нарушение извън тези по чл. 23 ал. 2 – да се посочи действието, времето и мястото на извършване.
По оплакването, че не е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на гр.д.№140/2014 г. на РС-Средец, което следва да се разгледа като довод за недопустимост на решението, съгласно т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК и постановеното от ВКС на основание чл.290 ГПК Р.№485/05.07.2010 г. по гр.д.1253/2009 г. на І гр.отд.
Д. е несъстоятелен. Жалбоподателят е поддържал, че е налице преюдициалност на решението по предявен от ищеца установителен иск за съществуване на членствено правоотношение на основание мълчалив отказ на ОС да се произнесе срещу решението за изключване спрямо иска по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението за изключване и е искал спиране на основание по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на посоченото дело. С оглед обстоятелството, че е потвърдено от ОС на С. с решение от 20.02.2015 г. Решение на УС на сдружението от 16.01.2014 г. за оставяне без уважение жалбата на ищеца против Решение на ОС на дружината от 13.12.2013 г. за наложено му наказание ”изключване от сдружението” и не е налице мълчалив отказ, не е било налице основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на гр.д.№140/2014 г. на РС-Средец и като не е спрял делото, а е постановил решение по същество, въззивният съд не е постановил недопустимо решение.
Безпротиворечива и последователна е практиката на ВКС по приложението на чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, която е в смисъл, че по предявен конститутивен иск за отмяна на решения на общо събрание, в случай на изключен член от сдружението, проверката за законосъобраност включва процесуалните норми относно свикването и провеждането на ОС, които гарантират участие на членовете в работата му, и проверка законосъобразно ли е взетото решение за изключване. Тази проверка включва налице ли са били основанията, довели до предприемане на посочената крайна мярка; съдът има задължение да обсъди съображенията, наложили изключването и да прецени адекватно ли е изключването на виновно извършено нарушение, при отсъствие на каквото, изключването е недопустимо.
Съдът не може въз основа на доказателствения материал по делото да прецени законосъобразно ли е решението за изключване, без в последното да са конкретизирани кои са нарушенията или неизпълнение на кои конкретни задължения на члена на сдружението, посочени в чл. 23 от Устава, дават основание за изключване.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че решение за изключване е взето, без да са индивидуализирани извършените от ищеца нарушения и кои от посочените в чл. 23 от Устава същите съставляват – не са изложени мотиви за изключването, без значение за изхода на делото е поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос: следва ли поканата за свикване на ОС да отговаря на изискването на чл. 26 ЗЮЛНЦ, когато се касае за ОС на дружината, на което е предоставено с чл. 23 ал. 4 от Устава упражняване на правомощие „изключване” и в устава не се съдържа разпоредба за реда за свикване и провеждане ОС на дружината.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 123 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 264/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Сдружение на ловците и риболовците ”О.” – [населено място] да плати на И. В. Ж. – от [населено място] 1850 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
София…………………2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 777/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение на ловците и риболовците ”О.” – [населено място] срещу Решение № 123 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 264/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което потвърдено Решение № 313 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 488/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен искът на И. В. Ж. – от [населено място] срещу Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество О.” – [населено място] и е отменено Решение на ОС на сдружението от 20.02.2015 г., с което е потвърдено Решение на УС на сдружението от 16.01.2014 г. за оставяне без уважение жалбата на ищеца против Решение на ОС на дружина – [населено място] от 13.12.2013 г. за наложено наказание ”изключване от сдружението”, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение по допустимост жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос: налице ли е преюдициалност по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК и основание за спиране на делото – въззивно гр.д.№ 586/2015 г. на БОС по жалба против решение по гр.д.№140/2014 г. на РС-Средец по установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за съществуване на членствено правоотношение на основание мълчалив отказ на ОС да се произнесе срещу решението за изключване на ищеца спрямо спора по конститутивен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на ОС за прекратяване на членствено правоотношение. По този въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с Р.№ 450/11.08.2010 г. по гр.д. № 616/2009 г. на ВКС и Р.№ 268 по гр.д.№ 479/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о. По материалноправен въпрос: следва ли редът за свикване на ОС на сдружение по чл. 26 ЗЮЛНЦ да се приложи, когато се касае за друг орган на сдружението, комуто е предоставено упражняване на правомощия по чл. 25 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЮЛНЦ, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на задължителна съдебна практика и непълнота на ЗЮЛНЦ.
Ответникът по касационната жалба И. В. Ж. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че изведените от жалбоподателя въпроси касаят правилността на решението, както и че жалбоподателят не е мотивирал основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът за отмяна на решение на ОС на С., взето на 20.02.2015 г., с което е потвърдено Решение на УС на сдружението от 16.01.2014 г. за оставяне без уважение жалбата на ищеца против Решение на ОС на дружината от 13.12.2013 г. за наложено му наказание ”изключване от сдружението”, въззивният съд е изложил, че не е налице преюдициалност между настоящото дело и гр.д.№140/2014 г. на РС – Средец, образувано по установителен иск на ищеца по чл.124 ал.1 ГПК срещу С. за съществуване на членствено правоотношение на основание мълчалив отказ на ОС да се произнесе срещу решението за изключване. Направил е извод, че по настоящото дело е налице произнасяне от ОС на С., затова законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране и като е разгледал спора по същество, не е допуснал процесуално нарушение, което да прави решението недопустимо. Изложил е съображения, че на основание чл. 25 ал. 2 ЗЮЛНЦ, на ОС на дружината с чл. 23 ал. 4 от Устава на сдружението, е делегирано право да налага наказания; в Устава на сдружението не е предвиден ред за провеждане на ОС на дружината, и в случай на взимане от ОС на дружината на решения по делегирани правомощия от ОС на сдружението, се прилага чл. 26 ЗЮЛНЦ, съответно чл. 29 ал. 3 от Устава – за свикване на ОС и за съдържанието на поканата. Съдът е обосновал, че са допуснати съществени нарушения за закона и устава при свикване и провеждане на ОС на дружината на 13.12. 2013 г. – включването в предварително оповестения дневен ред на подлежащите на разглеждане въпроси, е от съществено значение за спазване от органите на дружината и сдружението на членствените права на отделните членове. Счел е, че т.2 от дневния ред „Разглеждане на поведението на членовете на дружината”, не дава информация, че предстои обсъждане на въпрос за изключване. Съдът е заключил по същество, че наложеното на ищеца наказание „изключване”, е без да са индивидуализирани извършените нарушения – в чл. 23 ал. 2 от Устава изрично са изброени случаите, в които може да се налага наказание „изключване”, на проведеното на 13.12.2013 г. ОС е било задължително освен обсъждане поведението на ищеца, да бъдат изложени и мотивите за изключване – на кое от предвидените в чл. 23 ал. 2 от Устава нарушения то съответства, а ако се касае за нарушение извън тези по чл. 23 ал. 2 – да се посочи действието, времето и мястото на извършване.
По оплакването, че не е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на гр.д.№140/2014 г. на РС-Средец, което следва да се разгледа като довод за недопустимост на решението, съгласно т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК и постановеното от ВКС на основание чл.290 ГПК Р.№485/05.07.2010 г. по гр.д.1253/2009 г. на І гр.отд.
Д. е несъстоятелен. Жалбоподателят е поддържал, че е налице преюдициалност на решението по предявен от ищеца установителен иск за съществуване на членствено правоотношение на основание мълчалив отказ на ОС да се произнесе срещу решението за изключване спрямо иска по чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението за изключване и е искал спиране на основание по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на посоченото дело. С оглед обстоятелството, че е потвърдено от ОС на С. с решение от 20.02.2015 г. Решение на УС на сдружението от 16.01.2014 г. за оставяне без уважение жалбата на ищеца против Решение на ОС на дружината от 13.12.2013 г. за наложено му наказание ”изключване от сдружението” и не е налице мълчалив отказ, не е било налице основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на гр.д.№140/2014 г. на РС-Средец и като не е спрял делото, а е постановил решение по същество, въззивният съд не е постановил недопустимо решение.
Безпротиворечива и последователна е практиката на ВКС по приложението на чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, която е в смисъл, че по предявен конститутивен иск за отмяна на решения на общо събрание, в случай на изключен член от сдружението, проверката за законосъобраност включва процесуалните норми относно свикването и провеждането на ОС, които гарантират участие на членовете в работата му, и проверка законосъобразно ли е взетото решение за изключване. Тази проверка включва налице ли са били основанията, довели до предприемане на посочената крайна мярка; съдът има задължение да обсъди съображенията, наложили изключването и да прецени адекватно ли е изключването на виновно извършено нарушение, при отсъствие на каквото, изключването е недопустимо.
Съдът не може въз основа на доказателствения материал по делото да прецени законосъобразно ли е решението за изключване, без в последното да са конкретизирани кои са нарушенията или неизпълнение на кои конкретни задължения на члена на сдружението, посочени в чл. 23 от Устава, дават основание за изключване.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че решение за изключване е взето, без да са индивидуализирани извършените от ищеца нарушения и кои от посочените в чл. 23 от Устава същите съставляват – не са изложени мотиви за изключването, без значение за изхода на делото е поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос: следва ли поканата за свикване на ОС да отговаря на изискването на чл. 26 ЗЮЛНЦ, когато се касае за ОС на дружината, на което е предоставено с чл. 23 ал. 4 от Устава упражняване на правомощие „изключване” и в устава не се съдържа разпоредба за реда за свикване и провеждане ОС на дружината.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 123 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 264/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Сдружение на ловците и риболовците ”О.” – [населено място] да плати на И. В. Ж. – от [населено място] 1850 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: