4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
С., 27,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №10/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. М. Г. и Г. А. Г. и двамата от [населено място] срещу решение № 1509 от 30.09.2011г. по гр.д.1665/11г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.01.2011г., по гр.д. 6631/09г. на СГС, с което е осъден З. [фирма] да заплати на Д. Г. и Г. Г. за всеки едни от тях – разликата над сумата 40000лв. до пълният предявен размер от 60000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им в резултат на ПТП, по същество са отхвърлени исковете в същата част. Касаторите са подали и частна касационна жалба против определение от 25.11.2011г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.1665/ 11г. на САС.
Ответникът по касационната жалба – З. А. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Оспорва и частната касационна жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на Д. М. Г. и Г. А. Г. :
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите са поддържали, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставили са въпросите: „ Когато съдът определя размера на обезщетението по застраховка „ гражданска отговорност” на автомобилистите за претърпени от увреденото лице неимуществени вреди, към кой момент следва да отчита икономическата обстановка в страната… и 2 / Следва ли въззивния съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по застраховка „ гражданска отговорност”на автомобилистите да съпоставя този размер с лимитите на застрахователното покритие…” По отношение на първия въпрос е сочено общо противоречие с практиката на ВКС, която според касаторите определяла размера на обезщетението не към момента на застрахователното събитие – както бил приел въззивния съд, а към момента на постановяване на решението. Посочено е, че ВКС в практиката си приемал, че критериите по чл.52 ЗЗД не били абстрактни, а свързани със съществуващата в страната икономическа конюнктура и възприемане на тези критерии на даден етап от развитието на обществото – изброени и приложени са три решения на ВКС. По вторият поставен въпрос е посочено, че било налице решение на ВКС, НК, с което по предявения граждански иск било прието, че застрахователната сума по застраховка „ гражданска отговорност”следва да бъде ползвана като един от критериите по чл.52 ЗЗД. Поддържано е още, че въззивният съд бил отменил частично първоинстанционното решение без да изложи мотиви в тази насока.Направено е оплакване и за това, че в случая присъденото обезщетение било под застрахователния лимит.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите не обосновават приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, решаващият състав е приел, че определеното обезщетение в пълният му предявен размер за всеки един от ищците изцяло отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД. От него, обаче следва да бъдат приспаднати изплатените доброволно от застрахователя суми в размер на по 20000 лв. за всеки. В тази връзка съдът е обосновавал именно основателността на претенциите по отношение на пълният им предявен размер. Или поставените от касаторите въпроси не са свързани с този извод на съда, но дори и да се приемат за релевантни, обосновават единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
За да е налице основанието по т.1 и 2 на текста/ както са поддържали фактически касаторите/, следва да бъде посочен друг влязъл в сила съдебен акт, освен обжалвания, с който поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. В случая, по първият поставен въпрос страната е посочила и приложила две решения на ВКС, ТК, с които е формирана задължителна практика по реда на чл.290 ГПК по въпроса – „Доколко, съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „ гражданска отговорност”/ решение №83/08г. на ВКС, ТК, І т.о./ и по въпроса, относно възможността в производство по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ да бъде определена процентно трайната загуба на работоспособността на пострадалия от деликт, въз основа на изслушана медицинска експертиза и да се разграничи от приетия от ЕР на ТЕЛК процент инвалидизация/ решение №749/08г. на ВКС, ІІ т.о./. Като обективиращи задължителна практика, тези решения са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но само като актове,включени в обхвата му / арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г./, тъй като второто решение няма никаква относимост към разглеждания случай, а първото не обосновава извод за противоречие при разрешаване на поставените от страната въпроси, поради това, че въззивния съд не е приел нещо различно от приетото с него. Още повече, че ВКС е мотивирал, че нивата на застрахователно покритие следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетенията, а въззивният ги е отчел като не е надвишил определения лимит. Или не се обосновава наличие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По чл.280, ал.1, т.2 ГПК страната е навела доводи във връзка с втория поставен въпрос и представеното решение на ВКС, НК, в неговата част относима към разглеждане на гражданския иск . В случая, обаче, не само е налице липса на предпоставките на нормата, поради липса на противоречие, но и всъщност довода е довод за неправилност на акта, тъй като е обоснован с оплакване за това, че съдът не бил изложил „ съществени „ мотиви свързани с лимитите на застрахователна отговорност.
С оглед това, че страната не е изложила други, относими към производството по чл.288 ГПК доводи, като оплакванията за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, но не са относими към преценката за допускане на решението до касационно обжалване, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По частната касационна жалба на Д. М. Г. и Г. А. Г. против определение от 25.11.2011г. постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.1665/ 11г. на САС:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. М. Г. и Г. А. Г. против определение от 25.11.2011г. по гр.д.1665/ 11г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Касаторите са изложили подробни доводи за това, че по въпроса – „ Съставлява ли издадената разписка от името на „ довереник” по договор за правна помощ и съдействие доказателство за реално изплатено възнаграждение за процесуално представителство от доверителя по същият договор” е налице противоречива съдебна практика.
Тъй като разгледаният от страната въпрос е поставен за разрешаване от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия при ВКС с разпореждане от 31.07.2012г. на Председателя на ВКС и е образувано ТД №6/12, на основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно, след като бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1509 от 30.09.2011г. по гр.д.1665/11г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.11.2011г. по гр.д.1665/ 11г. на Софийски апелативен съд.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по разглеждане частната касационна жалба против определение от 25.11.2011г. по гр.д.1665/ 11г. на Софийски апелативен съд до постановяване на решение по тълкувателно дело № 6 /2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: