4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№846
гр.София, 06.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2608 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Н., представляван от адв. Х. Х., срещу въззивно решение №66/ 23.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. №172/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което като е потвърдено решение №172/13.02.2019 г. по гр.д.№3655/2018 г. на РС – Сливен, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ЗММ – Сливен” АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска отмяната му. В изложението си жалбоподателят сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по материалноправния въпрос – законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ, при условие, че в експертното решение на ТЕЛК е посочено, че изпълняваната от работника работа „контрольор” не е противопоказна за здравето му.
Ответната страна по жалбата – „ЗММ – Сливен” АД, чрез адв. Д. С., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е трудоустроен и е работил при ответника на длъжността „контрольор”. С решение на ТЕЛК от 30.06.2017 г. и с последващо от 17.05.2018 г., поради заболяванията си, е освидетелстван със 100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, като заключението на медицинския орган е, че може да изпълнява професията „контрольор” при спазване на противопоказните условия на труд – тежък физически труд, нервно-психическо напрежение, работа при лоши микроклиматични условия, работа свързана с напрежение на долните крайници, работа на смени. С молба вх.№355/04.07.2018 г. работникът е направил изявление за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 05.07.2018 г., по „здравословни причини”. Волеизявлението е достигнало до работодателя в същия ден. Впоследствие е издадена оспорената заповед № 41/2018 г., в която е посочено, че трудовият договор се прекратява, считано от 05.07.2018г. „на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайна неработоспособност и подадена от лицето молба вх.№355/04.07.2018 г. на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ”. При тези обстоятелства съдът е приел, че поначало издадената заповед има само констативен характер и независимо от вписаното в нея второ основание (чл.325, ал.1, т.9 КТ), правоотношението между страните фактически е било прекратено едностранно от работника в хипотезата на чл.327, ал.1, т.1 КТ с достигане на изявлението до насрещната страна и независимо дали са били налице предвидените в нормата предпоставки. Прието е още, че ищецът не е установил и доказал волеизявлението му да е било опорочено- да не е формирал воля за прекратяване на правоотношението (чл.26, ал.2, предл. 2-ро ЗЗД), респ. да не е могъл да разбира или да ръководи действията си (чл.31, ал.1 ЗЗД), каквито доводи бланкетно са изтъкнати. В заключение е направен извод, че съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ (по здравословни причини) с получаването от работодателя на писменото изявление на работника и от датата, посочена в молбата, поради което главният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и съединените акцесорни претенции са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Повдигнатият правен въпрос, свързан с приложението на нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ и предпоставките за законосъобразност на прекратяването на трудов договор на това основание е ирелевантен, тъй като в случая въззивният съд е приел, че правоотношението между страните е прекратено в хипотезата на чл.327, ал.1, т.1 КТ (което правно основание и изявлението на работника в молбата от 04.07.2018 г.) е посочено в оспорената заповед. В тази връзка е съобразена установената съдебна практика на ВКС (вж. – решение № 87/11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г., IV г.о., решение № 289/18.11.2014г. по гр. д. № 1289/2014 г., IV г.о. и др.), че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудовото правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда правен ефект – трудовото правоотношение се прекратява. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Работодателят не може да прекрати на друго основание (в случая – и по чл.325, ал.1, т.9 КТ) вече прекратено трудово правоотношение. При незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение в хипотезите на чл.327, ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.
Предвид изложеното, не се установяват предпоставките на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 23.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. №172/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.