О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 648/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. против решение на Апелативен съд – Пловдив по гр. д. № 660/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалмване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и съдебни решения на състави на ВКС и състав на Великотърновския апелативен съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, И. Т. И. от с. К., Пловдивска област не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативен съд Пловдив с въззивно решение от 29. 12. 2008 г. по гр. д. № 660/2008 г. е оставил в сила първоинстанционното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 620/2006 г., с което е осъдена П. на Р България да заплати на И. И. сумата 4000 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва от 11. 7. 2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е присъдил сумата, като е взел предвид характера и тежестта на обвинението и продължителността на периода от пет години, през който ищецът е бил обвиняем.
В изложението за допускане на касация П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че произнесеното решение е в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне по справедливост на неимуществените вреди. Искането е необосновано, тъй-като преценката на съда за размера на вредите е конкретна за всеки отделен случай и приложените съдебни решения, с които П. е осъдена да заплати на трети лица, различни по размер обезщетения за неимуществени вреди, на основание чл. 2 ЗОДОВ, са неотносими към спора по делото, поради различната фактическа и правна проблематика.
Апелативният съд е приложил точно закона, като е отчел характера на обвинението по чл. 343, ал. 1, б.”в” ГПК – при управляване на МПС, по непредпазливост, е причинена смърт на другиго и продължителността на наказателното производство, поддържано от П. пет години от 22. 4. 1999 г. до прекратяването му с постановление на О. прокуратура Пловдив от 8. 1. 2004 г. поради несъставомерност на деянието. С оглед на изложеното няма основание да се счита, че въззивният съд е приложил неточно закона и конкретно чл. 52 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 12. 2008 г. по гр. д. № 660/2008 г. на Апелативен съд Пловдив по касационната жалба на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: