О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
.
София 19.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №709/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. З. Ч., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. С., срещу определение №12889 от 08.09.2011 г. по ч. гр.дело №10605/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 27.05.2011 г. по ч. гр. дело №17009/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено заявлението на Е. З. Ч. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 2 400 лв. обезщетение по договор за наем, с нотариална заверка на подписите, сключен на 06.11.2009 г., както и за предаване на магазин, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че договорът за наем не удостоверява изискуемо вземане за обезщетение, нито такова за връщане на имота.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това удостоверява ли договорът за наем, заедно с представената със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение нотариална покана до наемателя за развалянето на договора, вземането на наемодателя за обезщетение за неизпълнение и за връщане на имота от наемателя. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика /определение №568 от 08.10.2010 г. по ч. гр. дело №510/2010 г. на ВКС, IV г.о./ Според нея договорът за наем удостоверява вземането на наемодателя за връщане на вещта, но в заповедното производство той трябва да докаже по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК сбъдването на твърдяното разваляне на договора поради неизпълнение. С нотариалната покана се доказва, че наемодателят е направил изявление за развалянето и то е достигнало до наемателя, но въз основа на нея не може да се извърши преценка дали от последния е допуснато неизпълнение.Вземането за обезщетение и за връщане на имота може да бъде удостоверено в случай на разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена, ако фактът на неизпълнението е доказан съобразно чл. 418, ал. 3 ГПК с изходящ от длъжника документ или с официален документ.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12889 от 08.09.2011 г. по ч. гр.дело №10605/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.