2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
С., 02.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 408/2012 г.
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от едноличен търговец П. М. М. с фирма „Р. – П. М.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. В. Ш. от САК, срещу определение от 04.04.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 1 160/2012 г., с което се приема възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на [фирма] [населено място], спряно е изпълнението на издадената на 02.05.2011 г. от СРС, 58 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като се обезсилва и издадения въз основа на нея на 21.09.2011 г. изпълнителен лист за сумите: 7 718,12 лв. – цена на доставено гориво и 968,98 лв. – разноски. Със същото е спряно е производството по изп. дело № 2011851401631 по описа на ЧСИ М. П. и изп. дело № 20087450400172 по описа на ЧСИ С. с рег. № 745 и делото се връща на СРС за продължаване на производството, с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона / чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като на кредитора е предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК.
Правомощията на съда в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изложеното, подадената частна жалба от едноличен търговец П. М. М. с фирма „Р. – П. М.” [населено място] е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на едноличен търговец П. М. М. с фирма „Р. – П. М.” [населено място], срещу определение от 04.04.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 1 160/2012 г.,
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: