2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
гр. София, 02.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2118 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 501/12.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 674/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 279/10.08.2012 г. по гр. дело № 403/2012 г. на Мездренския районен съд, са уважени предявените от В. Ф. И. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ със заповед № 110/27.02.2012 г. на директора на ПТП-София към дружеството-касатор; и ищецът е възстановен на длъжността „техник-механик, ревизор вагони” във В.-М. при дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два конкретно, ясно и точно формулирани процесуалноправни въпроса: 1) в случаите, когато са представени писмени доказателства – протоколи за подбор с карти за оценки и същите не са оспорени от другата страна, следва ли представилата ги страна да извършва и пълно доказване с други доказателствени средства на отразените в тях оценки и обстоятелства; и 2) следва ли да се доказват всички обстоятелства относно извършения подбор, когато възраженията на другата страна се формулират по следния начин: „не е извършен подбор, а ако е извършен – е незаконосъобразен”, т.е. когато липсват конкретни възражения по отношение на извършения подбор. Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че изведените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС; излага и съображения тези правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. Ф. И., в отговора на жалбата излага становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, поради това, че извършеният от ответника-работодател, задължителен в случая подбор, е незаконосъобразен. За да достигне до този извод, въззивният съд, след подробно обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение, е приел за установено, че със заповеди на директора на ПТП-София е наредено извършването на подбор между всички заемащи процесната съкращавана длъжност във В.-М., назначена е комисия и са определени предварително критериите за подбора, който е обективиран в протоколи за подбор и индивидуални оценъчни карти за всеки от участниците в подбора, подписани от комисията по подбора и от директора на ПТП-София. Окръжният съд е приел, че извършването на подбора се оспорва от ищеца, предвид изложеното в исковата му молба и поведението на процесуалния му представител по делото. Изложил е съображения, че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка и при оспорване, както на извършването на подбора, така и на всички останали въпроси, свързани с него (включването на всички необходими участници в него, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед възложената работа), доказването му е допустимо с всички доказателствени средства, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, като са посочени: ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 28/30.01.2012 г. по гр. дело № 461/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Обсъждайки доказателствата по делото, окръжният съд е приел, че от протоколите за подбор и индивидуалните оценъчни карти се установява, че работниците са съпоставени и оценявани според критериите по чл. 329 от КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. От друга страна, въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на протоколите за подбор и свидетелските показания по делото не се установява обективно съответствие между притежаваните от ищеца качества и получените от него ниски оценки по критериите „ниво на изпълнение на възложената работа: качество, срочност и ефективност на изпълнение” и „притежавани професионални знания и умения”. В тази връзка е посочено, че и двамата участници в комисията по подбора, които са разпитани като свидетели по делото, не сочат в показанията си да са имали непосредствени впечатления от работата на ищеца, като свидетелят Б. изрично е посочил, че няма преки впечатления от неговата работа и не може да отговори на въпроса защо той е получил такава оценка. Въззивният съд е приел, че от друга страна по делото са налице данни за обективно несъответствие между преценката на комисията по подбора и реалните качества на ищеца – показанията на свидетеля Памуков, който е посочил, че ищецът се е отнасял съвестно към работата си и е работел добре, като те двамата са колеги и се познават от 1988 г. На следващо място, съдът е намерил, че по делото не са представени други доказателства, въз основа на които да се извърши проверка кой от включените в подбора работници как работи, поради което е невъзможно да се осъществи съдебен контрол върху оценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената работа на всеки един от участниците в подбора, като по делото са останали недоказани прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на ищеца с оглед възложената му работа, поради което осъщественият подбор е незаконосъобразен.
С така изложените мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил въпросите, свързани с доказването по делото законосъобразността на извършения подбор, не в противоречие, а в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с последвалата го, уеднаквена с него, обилна практика на ВКС по тези въпроси, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 270/04.10.2012 г. по гр. дело № 367/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 133/31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 190/11.05.2012 г. по гр. дело № 1638/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 297/27.06.2012 г. по гр. дело № 1733/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 188/10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/16.04.2010 г. по гр. дело № 333/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и пр.). В нея се приема, че преценката на работодателя при извършването на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа, e в тежестта за работодателя, и при провеждане на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства – частни документи, съставени от страна на работодателя (заповеди, протоколи, оценъчни карти и др. подобни), свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност. Именно такава преценка е извършена и в случая от въззивния съд.
С оглед конкретната формулировка на двата процесуалноправни въпроса, изведени касатора, следва да се отбележи, че в случая с исковата молба по делото ищецът е навел като довод за незаконосъобразност на уволнението си, че не са спазени изискванията на чл. 329, ал. 1 от КТ, а ако има извършен подбор, той е незаконосъобразен. С това ищецът, още с исковата молба е оспорил, както извършването, така и законосъобразността на подбора. Още с отговора на исковата молба, ответникът е намерил за необходимо да ангажира във връзка с подбора, както писмени доказателства, така и свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. След получаването на преписите от отговора на исковата молба с приложените към него писмени доказателства и на доклада на съда по делото, с нова молба-становище ищецът изрично е оспорил протоколите за подбор и картата за индивидуалната оценка на ищеца, с твърденията, че изложените в тях обстоятелства не отговарят на действителността. С това ищецът е оспорил изрично и преценката на работодателя за неговите качества по критериите по чл. 329 от КТ, сравнени с тези на останалите работници на същата длъжност; в тази връзка ищецът е поискал и разпит на свидетел. От изложеното е видно, че и двата изведени от касатора процесуалноправни въпроса, изхождащи от обратната постановка, – че ищецът не бил оспорил представените по делото писмени доказателства за подбора и не бил направил конкретни възражения по отношение на извършения подбор, стоят извън предмета на делото, очертан от процесуалните изявления на страните по него, поради което тези правни въпроси, формулирани от касатора, са без значение за изхода на правния спор по делото. Освен това, всички посочени от страните доказателства, са събрани по делото и са обсъдени в мотивите към обжалваното решение, като при съвкупната им преценка въззивният съд е намерил за недоказана законосъобразността на извършения подбор, и конкретно – че по делото е останало неустановено, оспореното от ищеца обстоятелството, което е в доказателствена тежест за работодателя, – как по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа, качество, срочност, ефективност” и по критерия „притежавани професионални знания и умения” са били формирани от комисията по подбора по-ниските оценки за ищеца, сравнени с другите работници, участвали в подбора. Както вече беше посочено, тази преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е извършена от въззивния съд в съответствие с приетото в задължителната практика на ВКС.
По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 501/12.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 674/2012 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.