3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 23.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3094 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от И. С. С. и С. Г. Г. срещу решение № 71 от 25.04.16г.по в.гр.дело № 143/16г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 198 от 9.02.15г.по гр.дело № 884/14г.на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е обявен за недействителен в отношенията между И. С. Ц.,И. С. С. и С. Г. Г. договора за покупко-продажба,сключен под формата на нот.акт № 45,т.ІІІ,рег.№ 3862,дело № 478 от 9.12.13г.на нотариус В. П. с рег.№ 205 и район на действие Районен съд –Варна,на следния недвижим имот:Поземлен имот в [населено място],м.П. с идентификатор /№/ с площ от 750 кв.м.по предходен документ за собственост,а по скица с площ от 800 кв.м.,заедно с построената еднофамилна жилищна сграда,с идентификатор/№/ и навес с площ от 64 кв.м.,както и всички подобрения и приращения в имота.
Решението е постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му от Върховния касационен съд по реда на чл.293 ал.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателите поддържат,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешени материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата И. Ц. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата И. Ц. се легитимира като кредитор на ответника И. С. по силата на три договора за заем с нотариална заверка на подписите,съответно на 13.12.12г.,14.12.12г. и 15.12.12г.,всеки от който за сума от 5 000 евро и срок за връщане – 31.12.13г.За вземанията си ищцата се е снабдила с изпълнителни листи,издадени въз основа на заповеди за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Установено е,че с влезли в сила решения по гр.д.№ 4225/14г.на В.,19 състав и гр.д.№ 4232/14г.на В.,12 състав са уважени исковете с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземанията на ищцата срещу ответника.Прието е още,че на 9.12.12г. между ответниците е сключен договор за покупко-продажба,оформен с нот.акт № 45/13г.,по силата на който И. С. е продал на С. Г. поземлен имот с идентификатор /№/ с площ 750 кв.м.,заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор /№/ и навес с площ от 64 кв.м.,за сумата 9900 лв.Данъчната оценка на имота е 24906.30 лв,а според заключението на вещо лице пазарната стойност на имота е 47 370 лв.От гласните доказателства въззивният съд е приел за установено,че имотът продължава да се владее от И. С. и след продажбата.
При тези данни по делото е направен извод,че е налице първата предпоставка за основателността на иска по чл.135 ЗЗД,а именно – ищцата е кредитор на ответника.По отношение на ответника С. съдът е приел,че е налице знание за увреждане на кредитора,тъй като той е поел задължения по договори за заем до 31.12.13г.и с влезли в сила съдебни решения вземанията на кредитора- ищец са установени по безспорен начин.Разпоредителната сделка е сключена дни преди настъпване на падежа по договорите и то на цена 25 по-ниска от данъчната оценка и 4.8 пъти по –ниска от пазарната стойност на имота,като в патримониума на длъжника е постъпила сума,значително по-ниска от стойността на отчужденото имущество и по този начин е увреден интереса на кредитора.Обстоятелствата,че ответницата –приобретателка на имота не го владее и не го ползва,придобила го е на изключително занижена цена,като едновременно с това е придобила от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена стойност,съдът е преценил в съвкупност, за да направи извод,че и двамата ответници са договаряли със знанието за увреждане на кредитора- ищец.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по релевантния за изхода на спора въпрос:В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл.135 ЗЗД ,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.Налице са основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като приложената практика на ВКС не е по поставения въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване по процесуалния въпрос : Когато за изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил оценъчна експертиза за определяне на пазарната цена на недвижим имот,може ли да се приеме за меродавно заключението на вещото лице без да се обсъди с всички други данни по делото.Същият не е разрешен от въззивния съд в отклонение с практиката на ВКС,тъй като решаващите мотиви за основателност на иска по чл.135 ЗЗД не се основават единствено на заключението на вещото лице ,а то е обсъдено наред с останалите доказателства по делото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 71 от 25.04.16г.,постановено по в. гр.дело № 143/16г.на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 517.69 лв и да представи вносна бележка.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.