5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
[населено място], 28.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3374 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 485 / 19.07.2013 год. по ч.т.д.№ 39 / 2013 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 161/10.01.2013 год. по т.д.№ 44 / 2013 год. на Варненски окръжен съд , в прекратителната му част, с която съдът е приел за недопустим предявеният от [фирма] против [фирма] иск за установяване , че ищецът не дължи на ответника сумата от 33 600 лева , за която ответникът , в качеството на кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417 ГПК, от 19.11.2012 год. по ч.гр.д. № 16757 / 2012 год. на Варненски районен съд, 31 състав . Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че в исковата молба не са посочени обстоятелства, по смисъла на чл.424 ГПК, предпоставящи допустимост на иска. Обосновава касационно обжалване в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : Кой представлява дружество, за представителството на което в търговския регистър са вписани като представляващи го заедно и поотделно две лица, в периода от избора на нов управител , чието вписване е спряно и до вписване промяната в представителната власт / вследствие неуважаване иска по чл. 74 ТЗ на освободения управител , по отношение решение на ОС за избора на нов, с влизане решението за това в сила / и релевантни ли са за дружеството / в смисъл обвързващи ли са за дружеството / , правните и фактически действия осъществявани от лицето , чиито функции на управител са били прекратени по силата на междувременно атакуваното решение на ОС на дружеството ? .
Ответната страна – [фирма] – оспорва жалбата, като счита че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Ищецът – длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение – е предявил против ответника – кредитор по същата , отрицателен установителен иск за недължимост на присъдената със заповедта сума . Изпълнителната сила на заповедта се явява стабилизирана , при следните обстоятелства : Същата е връчена за длъжника на лице – Л. К., легитимиращо се като съуправител , с еднолични правомощия да представлява дружество [фирма] , съгласно актуална към този момент справка в търговския регистър – на 11.12.2012 год. . В срока по чл.414 ГПК ,считано от тази дата , не е подадено възражение от длъжника . На 02.01.2013 год. , в отговор на отправени молби за установяване основанието за образуване на изпълнително дело срещу дружеството , чрез представляващ същото управител – Т. Д., последният е узнал за заповедта и в срока по чл.414 ГПК, но считано от 02.01.2013 год. ,е подал възражение – на 08.01.2013 год. , върнато като просрочено . Същият е подал и възражение по реда на чл.423 ал.1 т. 1,3,4 ГПК, обосновавайки се с обстоятелството, че с решение на ОС на дружеството от 11.06.2010 год. са прекратени правомощията на Л. К. като управител и при липса на представителна власт същият е подписал както спогодбата от 07.11.2012 год. – основание за присъждане на вземането, така и получил призовката за доброволно изпълнение на 11.12.2012 год., като умишлено не е подал възражение , а самата спогодба е симулативна сделка . Видно от формулирания в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК въпрос, решението на ОС не е било вписано, поради спиране на охранителното производство, до приключване – в полза за [фирма] – производството по предявен от Л. К. против дружеството иск с правно основание чл. 74 ТЗ , за отмяна на решението на ОС за освобождаването му като управител и избор на нов управител . Искът му е отхвърлени с влязло в сила на 17.12.2012 год. решение по т.д.№ 944 / 2010 год. на Варненски окръжен съд . Производството по подаденото възражение по чл. 423 ал.1 т.1 ,3,4 ГПК е прекратено, с влязло в сила определение № 509 / 04.02.2013 год. по т.д.№ 91 / 2013 год. на Варненски окръжен съд . Прието, е че съществуващото към момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнение вписване на обстоятелството за осъществявана представителна власт за [фирма] и от съуправителя Л. К. , предпоставя извод за надлежно връчване на заповедта , чрез същото лице – на 11.12.2012 год. , считано от която дата подаденото възражение по чл.423 ГПК се явява просрочено. Съставът на Върховен касационен съд, произнесъл се по спора относно допустимостта на производството по чл.423 ГПК е счел, че не е надлежно сезиран с преждепосочените твърдения за „ особени непредвидени обстоятелства „, като не се е произнасял по значението на същите , в обосноваване началния момент на срока по чл.423 ГПК , възприемайки като такъв връчването чрез Л. К. на 11.12.2012 год.. За извода си е акцентирал на непротивопоставимост вътрешните отношения в дружеството и конкретно смяната на управителя , спрямо кредитора – трето лице , след като и в търговския регистър не е била вписана промяната към момента на връчването на заповедта на 11.12.2012 година .
Първоинстанционният съд, разглеждайки предявеният иск като отрицателен установителен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, е приел недопустимост , съобразявайки снабдената с изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение , предвид пропуснатото да бъде упражнено в предвидените от закона преклузивни срокове , потвърдено с влезли в сила съдебни актове, право на възражение по чл. 414 ГПК и чл.423 ГПК . Счел е , че в тази хипотеза, единствената възможна защита на страната е иск по чл.424 ГПК, но обстоятелствената част на предявения не кореспондира със съдържанието на такъв иск . Последното е възприето и от въззивната инстанция , според която от съществено преюдициално значение за преценката за недопустимост на иска , като такъв по чл.424 ГПК, е влязлото в сила определение за недопустимост на възражението по чл.423 ГПК , т.е. обвързаност с довода за узнаване на заповедта на 11.12.2012 год. , с която именно страната е узнала и за сключената спогодба, възприета от въззивния съд , като релевантно към съществуването на вземането „ ново обстоятелство „ ,по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК . Следователно обстоятелството е станало известно до изтичане срока за депозиране на възражение по чл.414 ал.2 ГПК . Преди изтичането му е влязло в сила и съдебното решение за отхвърляне иска на Л. К. , с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна решението на ОС за освобождаването му като управител – т.д.№ 944 / 2010 год.. на Варненски окръжен съд , очевидно възприемано от жалбоподателя / видно от съдържанието на настоящата му жалба / като „ ново обстоятелство „ по смисъла на чл. 424 ГПК . Споделен е и довода, че вътрешните отношения в [фирма] са непротивопоставими на кредитора, в качеството му на трето лице, за което меродавно е вписаното в регистъра представителство на дружеството и от Л. К., към момента на връчване заповедта за незабавно изпълнение .
С оглед преждеизложеното , формулираният от жалбоподателя въпрос не се явява относим към решаващите мотиви на същото , които се заключават в извод за липса на наведени обстоятелства , с характеристика, съгласно чл. 424 ГПК – нови , в смисъл невъведени в заповедното производство , поради невъзможност за страната да ги узнае до изтичане срока по чл.414 ал.2 ГПК или невъзможност да се снабди с нови писмени доказателства от съществено значение за спора в същия срок . Редакцията на чл.424 ГПК е ясна и недвусмислена относно значението на новите обстоятелства или писмени доказателства – като относими към съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение, а не за неузнаването й , спорът за което действително е приключил с произнасяне по депозираните възражения по чл. 414 ГПК и чл.423 ГПК . Настоящият състав намира , че ефективната защита на ищеца, с оглед твърдените обстоятелства, е била именно тази по чл.423 ал.1 т.3 ГПК , в което производство твърдяното узнаване не следва да се преценява въз основа на обстоятелствата , преценими именно по същество относно невъзможността за надлежно узнаване от формално получилото заповедта лице . Тази защита, обаче, няма как да бъде санирана чрез предприетото тук исково производство по чл.424 ГПК , както и с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, в който смисъл следва да се споделят мотивите на първоинстанционното определение. Изводът за непротивопоставимост на вътрешните отношения в дружеството спрямо трети лица е релевантен към факта на узнаването за заповедта , който пък е ирелевантен за предмета на иск с правно основание чл.424 ГПК, за който от значение са факти и обстоятелства , касаещи съществуването на самото вземане . Затова сам по себе си този извод не е решаващ, но формулираният правен въпрос не е относим и към него , тъй като касае отговор за значението на изложените от жалбоподателя факти – наличие на решение на ОС, освобождаващо едно лице като управител , при спряно вписване на същото обстоятелство в търговския регистър и извършени междувременно и до вписването му правни и фактически действия от същото – досежно обвързаността на дружеството – ищец от тях , а не за значението и противопоставимостта им на трети лица .
Следователно формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване . Отделно от това, не е обоснован и допълнителен селективен критерий , за което бланкетното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е напълно недостатъчно .
Искането за спиране на изпълнителното производство , образувано по заповедта за изпълнение , вземането по която се оспорва с отрицателния установителен иск , е обусловено от допустимостта и висящността на производство по същия , отречена с атакуваното въззивно определение , оставащо в сила с недопускане на касационното обжалване , но по начало компетентен да се произнесе по същото би бил съдът , пред който същото би било висящо при различен изход на настоящия спор, в качеството му на желана обезпечителна мярка .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 485 / 19.07.2013 год. по ч.т.д.№ 39 / 2013 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на образуваното по заповед от 1.11.2012 год. по ч.гр.д. № 16757 / 2012 год. на Варненски районен съд, 31 състав , изпълнително дело № 4125 / 2012 год. на ЧСИ З. Д., с рег.№ 808 на КЧСИ .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :