3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
С., 07,11,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 300/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение№ 253 от 14.10.2013 г. по т.д. №220/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация –П. А. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и подробни доводи по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Посочил е, че въззивният съд се е произнесъл по „ много важен въпрос, а именно обективното потестативно право на едноличния собственик на Е. да отмени свое предходно решение за освобождаване на отговорност на управител на същото Е. при настъпване на обстоятелства, знанието, на които ако беше налично към датата на освобождаване от отговорност, едноличния собственик нямаше да вземе такова решение”. Лаконично е посочено че този въпрос е решен в противоречие с приетото с решение №360/06г. на ВКС, ТК, с което било прието, че компетентния орган може да отмени свое предходно решение за освобождаване от отговорност на управител. Също така лаконично е посочено, че е установена и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като били налице две противоречиви решения – цитираното на ВКС и друго на същия съд постановено по чл.290 ГПК – решение № 41/09г. на ВКС, І т.о. Независимо от изложеното касаторът е посочил, че било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, кратко мотивирано, с това че поставения въпрос бил от съществено значение за „правилното решение по настоящето дело”. Други доводи не са развити.
Материалноправният, респективно процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание поставения от касатора въпрос е релевантен, доколкото част от решаващите мотиви на съда са свързани с валидността на взетото решение от едноличния собственик на капитала за освобождаване от отговорност на ответника,като е прието, че това решение е вписано в ТР по партидата на дружеството и следва по време извършването на посоченото от ищеца правно действие по задължаване на дружеството чрез сключване на договора за абонаментно правно обслужване. Освен тези доводи, обаче, съдът е разгледал и събраните доказателства по иска по чл.145 ТЗ, като ги е съпоставил с изискванията на нормата и е мотивирал неоснователност на предявения иск и на това основание, въпреки, че както бе посочено е приел , че след като управителя е бил освободен от отговорност срещу него не могат вече да бъдат предявявани претенции за вреди. В този смисъл неговото решение е изцяло в съответствие с разрешението дадено със задължителна практика на ВКС, цитираното от страната решение по чл.290 ГПК – №41 от 29.04.2009г. на ВКС , І т.о. , с което изрично е прието по иск по чл. 145 ТЗ, че при взето решение за освобождаване от отговорност на управителя дружеството не може да претендира вреди, независимо че фактическия състав на деянието е осъществен. Съответствие между приетото по въпроса от въззивния съд и даденото разрешение по тази задължителна практика на ВКС изключва приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а също така и на т.2, тъй като казуалната практика винаги е ирелевантна при наличие на задължителна за съдилищата., с която въззивния съд се е съобразил. Освен това и соченото от касатора решение-№360/06г. на ВКС, І т.о., за което същият счита, че влиза в противоречие и с цитираната практика на ВКС е ирелевантно, тъй като касае иск по чл.240а ТЗ и е относимо към дружество с друга правно организационна форма т.е. не е налице противоречие, поради различието във фактите определящи и поставения въз основа на тях конкретен правен въпрос, който в случая е различен в сравняваните съдебни актове. С оглед изложеното касаторът не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, респ. т.2 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната освен, че е в противоречие с изложеното от нея по задължителното разрешаване на въпроса, не е и развила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 253 от 14.10.2013 г. по т.д. №220/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: