Р Е Ш Е Н И Е
№ 847
гр.София, 08.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1861 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г. от гр. С., срещу решение от 22.01.2008г. по гр.д. №2516/2006г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 08.05.2006г. по гр.д. №729/2005г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от А. О. К. срещу В. Д. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/2ид.част от магазин в гр. С. и за частично уважаване на искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата А. О. К. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от А. О. К. срещу В. Д. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/2ид.част от магазин №12, находящ се в гр. С., на пратера на сградата на Еажната собственост на ,л.”А” №33, с площ от 15,18кв.м., заедно с избено помещение до самия магазин, както и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото и за частично уважаване на искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за отменяне на н.а. №18/2003г. за покупко-продажба на същия недвижим имот.
Съдът е сезиран с иск за ревандикация на недвижим имот – магазин в гр. С..
Ищцата е поддържала, че правото на собственост върху имота е придобила по наследствено правоприемство и реституция по реда на ЗВСОНИ. Поддържала е, че договорът за покупко-продажба, материализиран в н.а. №161/1999г., е нищожен поради липса на съгласие, а поради неговата нищожност последващите договори за покупко-продажба нямат вещно-прехвърлително действие и ответницата не е придобила собствеността върху имота.
Ответницата по иска оспорва активната легитимация на ищцата и претендира, че самата тя е собственик на имота.
Доводите в жалбата за нередовност на исковата молба са неоснователни, както правилно е прието и от въззивния съд. Искът срещу ответницата е заведен при условията на чл.117 от ГПК/отм./, като е заменен първоначалният ответник с нов ответник. Исковата молба е подадена и подписана от адвокат-пълномощник на ищеца, за което по делото е представено пълномощно. Видно от пълномощното обемът на представителната власт на пълномощника включва и правата по чл.22, ал.2 от ГПК/отм./ и обхваща и изменение на иска чрез заменяне на ответника.
Установено е, че ищцата А. О. К. е наследник на А. О. К. , починал през 1960г. Наследодателят е придобил правото на собственост върху процесния магазин чрез договор за покупко-продажба, материализиран в н.а. №90/1942г. Имотът е отчужден по реда на ЗОЕГПНС и не е получено обезщетение, поради собствеността върху него е възстановена с влизане в сила на ЗВСОНИ. С договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №161/1999г., О. К. К. – единия от наследниците на бившия собственик /баща на ищцата и неин наследодател/ продава имота на Т. С. Ш. , чрез пълномощник И. К. П. становено е въз основа на единична и две тройни графологични експертизи, че подписът в пълномощното не е на О. К. К. Неоснователни са доводите на касатора, за нарушаване на реда за събиране на сравнителен материал. На тези доводи правилно е отговорено във въвззивното решение, че доколкото не се спори по делото, че ползваните от вещите лица документи в оригинал се намират в трето лице /СО по реституционната преписка/ и по друго дело в съда, като изискването на копия е било направено по надлежния ред – от съда по искане на пълномощниците на страните именно за ползването им като сравнителен материал. Неоснователни са доводите на касатора, че единствения подпис на продавача, положен пред компетентен орган, е върху пълномощното, а останалите са частни документи и не е установено по безспорен начин, че те изхождат от това лице. Видно от описанието на сравнителните материали, които са ползвали експертите, всички са ползвали като сравнителен материал и подпис на О. К. , положен върху молбата от 20.09.1994г. до СРС/стр.107/, която е нотариално заверена от държавен нотариус в гр. Ири, П. , САЩ, както подпис върху нотариално заверена декларация от 29.08.1994г. Тези сравнителни материали и нотариалната заверка на подписите не са оспорени. Преписите са издадени въз основа на оригиналите на документите, които се намират по друго дело на СРС. Въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила за извършване на праверката на истинността на оспорения документ и произнасянето му по оспорването е правилно.
При данните по делото правилни са изводите на въззивния съд, че сделката е недействителна и не е породила своето действие. Законът в чл.37 от ЗЗД изисква форма за действителност на упълномощаването, като изисква в случаите, когато договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването да бъде направено писмено с нотариално заверен подпис. Липсата на форма за действителност води до отсъствие на представителна власт. Сделката е сключена въз основа на неистински документ на упълномощаване и представляваният не се обвързва с третото лице, нито се засяга по някакъв начин от неправомерните действия на представителя. С оглед изложеното правилно е прието от въззивния съд, че сделката е изцяло нищожна.
Купувачът по атакуваната сделка не е придобил собствеността върху имота, поради което не е могъл да прехвърли самостоятелни права върху имота на Н. Кафанса с договора, сключен на 30.04.2003г. с н.а. №166/2003г., а тя от своя страна не е могла да прехвърли самостоятелни права върху имота на ответницата по иска В. Г. със договора, сключен на 11.12.2003г. с н.а. №166/2003г. Ответницата е закупила имота от несобственик и тази сделка за продажба на чужд имот не е нищожна, но не прехвърля вещни права. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Същото разрешение в случая е дал и въззивният съд. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, а намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Без значение е добросъвестността на приобретателя – той не придобива собствеността по силата на самата сделка, макар че може да се ползва от кратката придобивна давност, съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, в случай, че е осъществявал необезпокоявано владение върху вещта в срок от 5 години. С оглед изложеното правилно е отговорено с въззивното решение, че добросъвестността на приобретателя няма правно значение. Правилно е отговорено и на доводите, че ответницата по иска е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата е приложима при привидните сделки, а в случая се касае до нищожна сделка.
С оглед изложеното правилно е уважен предявения ревандикационен иск с обжалваната част от решението. Доводите на ответника по жалбата за неправилност на отхвърлителната част на решението не се поставят на обсъждане, тъй като в тази част решението не е обжалвано. Неправилно обаче с въззивното решение е уважено и искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че нотариален акт за сделка подлежи на отменяне. Съгласно чл. 431, ал.2 от ГПК/отм./ нотариалният акт може да бъде отменен или изменен /частично или напълно обезсилен/, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица: или съгласно чл. 431, ал.3 от ГПК/отм./, ако е постановен в нарушение на закона. В случая искът се води между страните по сделката, които са били молители в нотариално производство. Те не са трети лица. Не се обезсилват нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката /съответно техни правоприемници/ бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или отменена сделката. На отменяне и изменяне /частично или пълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила, с изключение на частта по отношение на искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./, в която част решението е неправилно и следва да бъде отменено като искането бъде отхвърлено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 22.01.2008г. по гр.д. №2516/2006г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 08.05.2006г. по гр.д. №729/2005г. на Софийски районен съд за уважаване искането на А. О. К. по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за отмяна на н.а. №18/2003г. за покупко-продажба на недвижим имот до размер на 1/2ид.част от разпоредения имот и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. О. К. по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за отмяна на н.а. №18/2003г. за покупко-продажба на недвижим имот до размер на 1/2ид.част от разпоредения имот, като неоснователно.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 22.01.2008г. по гр.д. №2516/2006г. на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част, с която е оставено в сила решението от 08.05.2006г. по гр.д. №729/2005г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от А. О. К. срещу В. Д. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/2ид.част от магазин в гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: