3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 01.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 906/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 11472 от 13.08.2009 г. по ч. гр. д. № 8565/2010 г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 24087/2010 г., с което е отхвърлено заявлението му по чл.417, т.3 ГПК в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] за сумата 9 458.00 лв. главница по чл.4.1, б.”в” от споразумение от 11.12.2008 г.; за лихва за забава над сумата 342.00 лв. до пълния заявен размер от 1 440.21 лв. както и за разноски за разликата над 53.95 лв. до пълния им заявен размер от 265.10 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, ал. 1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за вида на договора за цесия и кога настъпва погасителния ефект по отношение на задължението на длъжника при цедиране на вземане вместо изпълнение – от момента на сключване на цесионния договор или от момента на събиране на вземането от кредитора.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т. 1, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие – т. 2. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на първоинстанционен съд, постановено по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационно обжалване, изоставяйки застъпваното досега свое становище в обратен смисъл.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на частната касационна жалба.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 11472 от 13.08.2009 г. по ч. гр. д. № 8565/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: