– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 848
гр. София, 01.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.02.2017 (петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4090 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5408/08.07.2016 година, подадена от [община], срещу решение № 136/10.06.2016 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 125/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е потвърдил първоинстанционното решение № 9/07.01.2016 година на Районен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 178/2015 година в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на Г. В. Г. сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на реализирана на 29.07.2014 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката, а именно 29.07.2014 година до окончателното плащане. В подадената от [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Г. В. Г. искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Г. е подал отговор на същата с вх. № 6346/24.08.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 136/10.06.2016 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 125/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[община] е била уведомена за обжалваното решение на 16.06.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5408/08.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Във връзка с твърденията в касационната жалба в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът [община] е поставил правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да го обоснове като обсъди всички относими доказателства и доводи на страните в тяхната съвкупност; за това когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба възражения и за това длъжна ли е въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, когато отхвърля възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, когато пострадалият не е положил дължимата грижа в хипотезата на чл. 200, ал. 2 от КТ. Твърди, че по отношение на тези въпроси е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос бил разрешен от въззивният съд в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.02.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.02.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС и ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. За третия въпрос се твърди противоречие с установената по реда на чл. 290 от ГПК задължителна съдебна практика, установена с цитираните в изложението съдебни решения на ВКС.
За да постанови решението си съставът на Окръжен съд Кюстендил изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния Районен съд Кюстендил и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към тях. Прието е, че [община] и Г. В. Г. са били в трудово правно отношение по силата на срочен трудов договор № 47/21.05.2014 година за периода от 21.05.2014 година до 23.08.2014 година, като злополуката е станала на 29.07.2017 година, по време и във връзка с извършваната работа. Последният извод е направен във връзка с разпореждане № 42/17.02.2015 година на НОИ, ТП К., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката е била призната за трудова. С оглед на тези данни съставът на въззивния съд е приел, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на [община], тъй като е установена както качеството й на работодател, така и трудовия характер на злополуката, като последното обстоятелство не може да бъде опровергавано предвид влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО. Въззивният съд е приел, че присъденият размер обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с всички релевантни за определяне размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, а именно вида и степента на увреждането-счупване на десен горен крайник и значителните затруднения, които са последвали от това за Г. .Самата травма била наложила извършване на хирургична интервенция и кръвна репозиция на фрактурата (счупването) с направа на метална остеосинтеза, поставяне на плака с шест винта, наложила се е последваща рехабилитация, а възстановителният период е бил около шест-осем месеца, въпреки което оставали болки в мястото на счупване при промяна на времето (особено при влажно време) и при по-голямо натоварване на крайника с тежък физически труд, от което Г. търпял съответните ограничения и смущения. Периодът за пълното възстановяване на обема на движения на двете съседни стави и нормалното им функциониране с натоварване до пълен обем, е бил около една година, като е налице остатъчен траен козметичен дефект от хирургичната интервенция. Прието е, че следоперативният период е протекъл гладко, фиксиращата ортеза на десния горен крайник е носена за около 35 дни, преценени са били както моментът на злополуката, така и възрастта на пострадалия. Наред с това е прието, че не са констатирани обстоятелства, които да обосноват наличието на груба небрежност от страна на Г. В. Г.. Изложени са съображения, че обстоятелствата относно осъществяване на злополуката-извършването на работа по подрязване на храсти, при което стълбата, върху която бил стъпил Г. В. Г., се подхлъзва и пада върху уличното платно, сами по себе си не би могло да обосноват наличие на груба, а не на допусната обикновена небрежност, поради което не следвало сумата за репариране на неимуществените вреди да бъде намалявана.
С оглед на така посочените мотиви на състава на Окръжен съд Кюстендил не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по третия от посочените по-горе въпроси. Въззивният съд е разгледал направеното от [община] възражение по чл. 200, ал. 2 от КТ, за причиняване на вредоносния резултат от страна на Г. В. Г., при което е стигнал до извода, че е не е налице допусната от ответника по касацията груба небрежност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпросът е мотивиран с твърдения за противоречието на този извод на въззивния съд със събраните по делото доказателства и установената задължителна съдебна практика. Тези твърдения по съществото си представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по допускане на касационното обжалване. В производството по чл. 288 от ГПК съдът извършва само проверка за наличието или не на предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, но не извършва проверка за правилността на фактическите изводи на инстанциите по същество. Наред с въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и свои такива по отношение на направеното от [община] възражение за съпричиняване по чл. 200, ал. 2 от КТ. По отношение на останалите два въпроса в изложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени общи оплаквания, без да бъдат посочени конкретни мотиви, защо според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Н.. Въпреки това следва да се отбележи, че при постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Кюстендил се е съобразил със задължението си да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните. При постановяване на решението си въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, но е изложил и собствени мотиви във връзка със спорните въпроси, на които е обосновал и правните си изводи по съществото на спора. поради това решението му не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по втория поставен в изложението по чл. 284, ал. 4, т. 1 от ГПК.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 136/10.06.2016 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 125/2016 година по подадената срещу него от [община] касационна жалба с вх. № 5408/08.07.2016 година и такова не трябва да се допуска. С оглед на изхода на делото [община] ще трябва да заплати на Г. В. Г. сумата от 500.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136/10.06.2016 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 125/2016 година.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. [населено място], [улица] да заплати на Г. В. Г. от [населено място], [община], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.