О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
[населено място] ,13,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на втори ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 795 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и Б. Г. Г., идентични по съдържание,против решение № 1661/ 28.07.2014 г. по т.д.№ 4029/2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3693 / 21.05.2013 год. по гр.д.№ 3074/2012 год. на Софийски градски съд и вместо него е признато за установено,че касаторите – дружеството , в качеството на издател по запис на заповед от 17.12.2009 год.,а физическото лице – в качеството на авалист по същия, дължат на [фирма] сума в размер на 80 000 лева,ведно със законната лихва върху същата сума от 27.10.2011 год. до окончателното й изплащате.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с т.17 от ТР № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като, независимо че не е бил длъжен да доказва каузална причина за издаване на менителничния ефект, кредиторът – ищец е посочил такава, но установил вземания на основание същата – сключени с ответника търговски сделки,съответно осчетоводени и задължения по които се водят счетоводно непогасени при всяка от страните – в размер значително надхвърлящ този по записа на заповед.Други обосновани касационни основания, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК касационните жалби не съдържат.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационните жалби и счита,че изложенията / също идентични / не съдържат формулировка на правен въпрос, в съответствие със задължителнит е указания в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, на практика преповтаряйки изложението на касационните жалби.Счита ,че с оглед обхвата на защитата на ответниците, въззивното решение е в пълно съответствие със задължителната съдебна практика, в частност с т.17 на ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Исковете ,в пасивно субективно съединение, са предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответниците, на основание запис на заповед, с падеж 31.10.2010 год.. Предявяването е удостоверено на гърба на ценната книга, с подписи на всеки от ответниците – авалисти, но без посочена дата на предявяването, като твърдението им в процеса е било, че подписите за предявяване са поставени едновременно с издаването на ценната книга, респ. с подписването им като авалисти. По този им довод не са събирани доказателства.В депозираните в срока по чл.131 ГПК отговори,ответниците са възразявали,че липсва каузална причина за издаване записа на заповед – не съществува между страните по същия / издател и поемател / правоотношение, което записа на заповед обезпечава – както и че записът е издаден при заплашване на издателя от страна на трето лице и следователно материализира унищожаема , съгласно чл. 30 ЗЗД,сделка.В допълнителна искова молба кредиторът е оспорил задължението си да сочи и доказва каузална причина за издаване записа на заповед, като единствено в евентуалност, ако съдът счете носима от него такава доказателствена тежест е поискал допускане на съдебно-икономическа експертиза, която въз основа на счетоводните книги на всяка от страните установи наличие и размера на осчетоводени, неизпълнени от ответника задължения към ищеца.Поддържайки липсата на каузална причина за издаване на ефекта , ответникът [фирма], с допълнителен отговор на искова молба е претендирал допускане на съдебно-икономическа експертиза, за установяване неплатени задължения на [фирма] към [фирма] ,вкл. отразяване вземания ,съответно задължения, в размера по записа на заповед, в годишните финансови отчети на всяка от страните за 2009, 2010 и 2011 година.Допуснатата по молба на всяка от страните експертиза е установила, че счетоводно са отразени две непогасени задължения на [фирма] към ищеца , по две фактури от 15.12.2009 год.и 25.02.2010 год., на обща стойност 15 292, 56 лева, посочвайки че записът на заповед не се отразява счетоводно и не намира отражение в годишните финансови отчети и придружаващите ги форми.
За да отмени първоинстанционното решение и уважи иска, въззивният съд се е позовал изключително на задължителните указания в т.17 от ТР № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Тъй като при общото оспорване от ответниците на съществуването на каузална причина за издаване на ефекта, за кредитора – поемател не възниква задължение да доказва такава,въззивният съд е счел ирелевантно за изхода на спора установеното от съдебно-икономическата експертиза.
В изложенията по чл.280 ал.1 ГПК на касаторите, напълно идентични по съдържание,не са формулирани конкретни въпроси. Наведени са съображения за противоречие на въззивното с решения, задължителна за въззивна инстанция съдебна практика, като постановени по реда на чл.290 ГПК, но преди ТР № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС , с т.17 от което бе преодоляна предходно създалата се противоречива практика относно разпределението на доказателствената тежест в производства по реда на чл.422 ГПК, за установяване вземания на основание запис на заповед и при възложена на същия обезпечителна функция по отношение конкретно каузално правоотношение между страните, респ. въвеждането му в процеса по иск основан на абстрактната правна сделка. Формално се сочат хипотези на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Акцентира се на спецификата на настоящата хипотеза, в която макар да не е бил длъжен да посочи каузална причина за издаване записа на заповед, поемателят е доказал същата,но с вземане по каузалното правоотношение в значително по-нисък от посочения в записа на заповед размер.
Неформулирането на правен въпрос е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.Дори като такъв да би бил изведен правният въпрос относно разпределението на доказателствената тежест по иск по чл. 422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , основан на издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед,респ. въпроса кому е тежестта да въведе каузалната причина за издаване на ефекта в производството и да докаже вземане на основание същата, в размера съгласно обезпечаващата го абстрактна сделка ,то въззивното решение не се явява в противоречие с т.17 от ТР № 4/2013 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Последното изключва релевантността на предходно формирана в отговор на същия правен въпрос съдебна практика,поради което и цитираната от касаторите не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, каузалното правоотношение не е предмет на иска по чл.422 ал.1 ГПК, за установяване на вземане основано на ценна книга, предявено по чл.417 т.9 ГПК,както правилно е поддържал ищецът.Предмет на доказване от ищеца е редовността на записа на заповед и изискуемостта на вземането по същия. Въвеждането на каузална причина за издаване на ефекта е правозащитно средство на длъжника – издател,при това само и доколкото е съпътствано с правоунищожаващо, правопогасяващо,правоизключващо за вземането на кредитора възражение. Такова възражение ответникът [фирма] не е въвел в преклузивния за това срок. Авалистът по начало не би могъл да противопостави на поемателя възражения,основани на каузалното правоотношение с издателя, освен ако самият той не е страна по същото или при наличие на недобросъвестност на поемателя или злоупотреба с право, изводимо от систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 213 / 2010 год.на ІІ отд. на ТК на ВКС, реш.№ 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. , реш.№ 21 по т.д. № 1091 / 2010 год.,реш.№ 26 по т.д.№ 1027 / 2013 год., реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год., всички на ІІ т.о. на ВКС/.За недобросъвестност или злоупотреба с право в практиката се възприема знанието на хонората за наличие на правоизключващи,правопогасяващи или правоунищожаващи възражения на длъжника по облигационното правоотношение,обезпечено с менителничния ефект,по което същият е кредитор / така реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС,реш.№ 40 по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС , реш.№ 230 по т.д.№ 383 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./. Такъв довод, обоснован в съответствие с възприетото в съдебната практика за „недобросъвестност„ и „злоупотреба с права„ , не е въведен от ответника – авалист Б. Г..Ищецът не е посочил конкретна каузална причина / конкретна търговска сделка или сделки, конкретно правно основание на същите /,а единствено , при това в евентуалност – само и доколкото не бъде споделено от съда съобразеното му със задължителните указания в т.17 от ТР № 4 / 2013 год. становище, че не дължи посочване и доказване на каузална причина за издаването на ценната книга – установяване на осчетоводени и непогасени задължения на ответника, на каквото и да било правно основание.Правилно въззивният съд е приел за ирелевантно установяването на вземания по търговски сделки в по-нисък от посочения в записа на заповед размер,доколкото липсва – вкл. изходящо от кредитора – твърдение за обезпечителна функция на ефекта единствено и само на основание осчетоводени търговски, не и други сделки, сключени със [фирма] или с трети за спора лица, въз основа които да съществува задължение на издателя към поемателя.
Необосноваването на основание за допускане на касационното обжалване предпоставя възмездяване разноски на ответната страна,но макар да е договорено адвокатско възнаграждение,не е доказано заплащането му от [фирма].
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1661/ 28.07.2014 г. по т.д.№ 4029/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :