3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
С. 13.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 38/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. А., Б., подадена от пълномощника му адвокат К. А., срещу въззивно решение №472 от 24.10.2011 г. по гр. дело №956/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №5496 от 18.07.2011 г. по гр. дело №903/2011 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, защото длъжността на ищеца е била премахната с новото щатно разписание. Последното е било утвърдено преди влизането му в сила от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото няма доказателства ищецът да е бил синдикален член, поради което не се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал.4 КТ
Ответникът по касационната жалба Областно пътно управление, Б., оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали след като двата съществуващи отдела – „Ремонт и поддръжка” и „Инвестиционен” са обединени в един „Инвестиционно-ремонтни дейности”, то има реално съкращаване на неговата длъжност началник на отдел „Ремонт и поддръжка”; след като по делото не са събрани доказателства кога е утвърдено новото щатно разписание може ли да се приеме, че то е влязло в сила преди уволнението, дали при спор за законност на уволнението съдът служебно следи за закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №472 от 24.10.2011 г. по гр. дело №956/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея реално съкращаване на щата има и когато една длъжност се премахва и се създава нова длъжност, включваща нови трудови функции и запазваща тези на старата длъжност. Последните два въпроса не са обусловили изхода на делото. Те са извън неговия предмет, тъй като непреодоляването на закрилата по чл.333, ал.4 КТ и извършването на уволнението преди влизане в сила на новото щатно разписание не са посочени от ищеца в исковата молба като основания за незаконност на уволнението. Това е така, защото с решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г., IV г.о., което съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер, е даден отговор на въпроса дали предявеният иск за незаконност на уволнението може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Според това решение основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече това право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ищецът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването му. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №472 от 24.10.2011 г. по гр. дело №956/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.