О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1603/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. В., с вх.№12634 от 21.12.2012 г. на Софийския апелативен съд срещу решение №1769 от 13.11.2012г. по т.д.№2507/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу касатора иск с правно основание чл.74, ТЗ във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ и е уважен искът с правно основание чл.74 ТЗ във вр. с чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и е отменено проведеното на 14.11.2007 г. общо събрание на съдружниците в [фирма]. Софийският градски съд е уважил исковете с правно основание чл.74 ТЗ във вр. с допуснати нарушения по чл.139, ал.1 и чл.126, ал.3 ТЗ, а Софийският апелативен съд с първоначалното въззивно решение е оставил в сила първоинстанционното решение по съображения за допуснати от дружеството-ответник нарушения по чл.139, ал.1 ТЗ при изпращането по факс на документите за свикване на процесното общо събрание и на предупреждението до ищеца за изключването му. С решение №74 от 14.07.2011 г. по т.д.№63/2010 г. на ВКС, І Т.О., е отменено първоначалното въззивно решение и са дадени указания при новото разглеждане на делото, поради неоснователността на главния иск по чл.74 ТЗ във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ, въззивният съд да се произнесе по евентуалния иск по чл.74 ТЗ във вр. с чл.126, ал.3 т.3 ТЗ. С обжалваното решение Софийският апелативен съд съобразно дадените указания от ВКС, се е произнесъл по незаконосъобразността на главния иск, предявен от [фирма] с правно основание чл. 74 ТЗ във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ, като го е отхвърлил, след което е разгледал и евевнтуалния иск с правно основание чл.74 ТЗ във вр. с чл.126, ал.3,т.3 ТЗ. За да го уважи, е приел, че ответникът и настоящ касатор [фирма], не е доказал твърдените от него в изпратеното писмено предупреждение от 06.11.2007 г. за изключването на ищеца на основание чл.126, ал.3,т.3 ТЗ, действия на ищеца против интересите на дружеството- а именно на „нелегитимно общо събрание е продал сам на себе си дялове на [фирма] в [фирма] и [фирма]”. Софийският апелативен съд се е мотивирал с факта, че общото събрание на дружеството, проведено на 31.05.2004 г., на което е взето решение за продажба на дружествените му дялове в дъщерните му дружества, не е отменено като незаконосъобразно, поради което не е и нелегитимно. Д. дялове от капитала на [фирма] са продадени на цена равна на половината от номиналната им стойност, но не е доказана каква е тяхната действителна стойност, за да е налице увреждащо действие.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо. Решението по иска с правно основание чл.74 във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ е постановено след като по основателността на този иск се е произнесъл ВКС с влязлото в сила решение, а това по иска с правно основание чл.74 ТЗ във вр. с чл.126, ал.3,т.3 ТЗ е постановено по непредявен иск. Евентуално подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че въпросът за легитимността на общото събрание на дружеството от 31.05.2004 г. не е решен със сила на пресъдено нещо, както и излага подробни съображения, че с продажбата на дружествените дялове в дъщерните дружества фактически, ответното дружество [фирма] става „едно кухо дружество, без никакви активи”. Позовава се на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя следния правен въпрос „следва ли съдът, който разглежда спора за изключване на съдружник в О., решението на който спор зависи от отговора на преюдициалния въпрос за легитимността на проведено друго, предходно общо събрание на съдружниците, да приеме, че то е легитимно само въз основа на факта, че същото не е отменено по реда на чл.74 ТЗ”.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не са налице твърдените основания за вероятната недопустимост на обжалваното решение.
1.Решението на Софийския апелативен съд, в частта, с което е отхвърлил предявения от [фирма] иск с правно основание чл.74 във вр. с чл. 139, ал.1 ТЗ не е постановен, след като ВКС се е произнесъл по основателността на същия иск. С решение № 74/14.07.2011 г. по т.д.№633/2010 г. на І Т.О. ВКС е тълкувал разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ и се е произнесъл по приложението й при уведомяването на съдружниците за свикване на общото събрание по всички подходящи начини. То е влязло в сила, но като отменително решение, с него не се разрешава правния спор и не формира сила на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.74 във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ. Само силата на пресъдено нещо би представлява абсолютна отрицателна предпоставка за пререшаване на правния спор/ арг. от чл. 224, ал.1 ГПК, отм.,р.п. чл.229, ал.1 ГПК/. Дадените в отменителното решение на ВКС указания по тълкуване и прилагане на закона, включително и относно вида на обективното евентуално съединяване на исковете, са задължителни за въззивния съд/чл.218з ал.1 ГПК, отм., р.п. чл.294, ал.1 ГПК/. Доводите на касатора за незаконосъобразност на решението на ВКС не следва да се обсъждат, тъй като в настоящото производство ВКС не е втора контролно отменителна инстанция на първото касационно решение.
2.Решението, с което Софийският апелативен съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.74 във вр. с чл.126, ал.3,т.3 ТЗ не е постановено по непредявен иск, тъй като такъв е бил предявен още с исковата молба. На втората страница от нея в т. 2 ищецът [фирма] изрично се позовава на липсата на основанията за изключването му по чл.126, ал.3 ТЗ, както поради процесуална незаконосъобразност на решението на общото събрание с оглед твърдяната липсата на писмено предупреждение за изключването му, така и поради материална незаконосъобразност- твърдения че действията на съдружника ищец са извършени в интерес на дружеството.
Формулираният от касатора правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК. Той не е залегнал в предмета на спора и не обусловил конкретните правни изводи на съда по така предявения иск с правно основание чл.74 във вр. с чл.126, ал.3,т.3 ТЗ. Легитимността на решението на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 31.05.2004 г., представлява само индиция за достоверността на твърденията [фирма], съдържащи се в писменото предупреждение по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ, отправено до ищеца, находящо се на стр.45 по ф.д.№622/2007 г. на Софийския градски съд, за твърдени негови действията във вреда на дружеството. Чрез така поставения правен въпрос касаторът цели да бъде извършена нова оценка на доказателства за твърдените вредоносните действия от страна на ищеца, при това без такива действия да са посочени в отправеното писменото предупреждение, каквито са тези за източването на дружеството. Участието на съдружника в общото събрание, независимо дали то е проведено легитимно, е израз на неговото право на участие в управлението на дружеството, поради което не може да бъде тълкуване във вреда на дружеството. Проверката за евентуална материална и процесуална незаконосъобразност на решението на общото събрание на съдружниците може да бъде извършена само по иск на всеки съдружник, поради което не може да се извършва служебно от съда и то в производството за отмяна на друго последващо общо събрание на същите съдружниците в същото дружество.
При това решаващият извод на Софийския апелативен съд за неоснователност на иска по чл.74, във вр. с чл.126, ал.3,т.3 ТЗ е направен и поради приета липса на доказателства, че с извършените продажби са увредени интересите на дружеството с оглед не доказаната действителна цена на дружествените дялове на [фирма].
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1769 от 13.11.2012г. по т.д.№2507/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: