1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№848
гр. София, 21.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3563 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Ц. К. срещу решение № 138 от 21.05.2013г. по в. т. дело № 149/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 52 от 17.12.2012г. по т. дело № 142/2012г. на Търговищки окръжен съд и Д. Ж. Д. като [фирма] /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на [фирма], [населено място] от масата на несъстоятелността на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
С потвърденото първоинстанционно решение е обявена неплатежоспособността на Д. Ж. Д. като [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2011г., открито е производство по несъстоятелност, едноличният търговец е обявен в нпесъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, обща възбрана и запор на имуществото на едноличния търговец, прекратени са правомощията на ръководните органи, длъжникът е лишен от правото да се разпорежда и да управлява имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, назначен е временен синдик и е определена дата на първото събрание на кредиторите.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа становище, че в обжалваното решение въззивният съд е решил принципни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1012/13.02.2008г. по т. д. № 600/2007г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 44/04.07.2012г. по т. д. № 983/2011г. на ВКС, І т. о., решение № 561/20.10.2008г. по т. д. № 200/2008г. на ВКС, І т. о./ и на останалите съдилища /решение № 7/05.02.2009г. по т. гр. д. № 114/2008г. на ОС Русе/. К. релевира доводи, че въззивната инстанция се е произнесла по релевантен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли определената от съда начална дата на неплатежоспособността да бъде мотивирана въз основа на цялостен и пълен анализ на финансово-икономическото състояние на длъжника?“.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поддържа становище, че развитите от касатора доводи представляват твърдения и доводи за неправилност на решението, а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК счита, че не е налице, тъй като разпоредбите на чл. 608 и чл. 630 ТЗ са ясни, не се нуждаят от тълкуване, не се налага промяна на съдебната практика и не се касае до непълнота на закона.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно: Д. Ж. Д. като [фирма], [населено място] дължи на [фирма], [населено място] суми в размер 14 000 лв. – заплатена авансова вноска и 10 870,75 лв. – неустойка по зоговор за изработка, а на [фирма], [населено място] суми по три договора за кредит, по които е спрял плащанията си след 01.12.2011г., поради което са обявени за предсрочно изискуеми; задълженията на ответника по молбата /касатор в настоящото производство/ са изискуеми и ликвидни по търговски сделки по смисъла на чл. 286, чл. 1, ал. 1, т. 7 и т. 8 ТЗ; длъжникът има качеството на търговец – физическо лице; не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения. Изследвайки имущественото състояние на длъжника, краткотрайните му активи в съпоставка с краткосрочните задължения, отчитайки коефициентите на обща ликвидност, показателите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съобразявайки се с непогасеното задължение към 11.12.2008г. само по две фактури на обща стойност 139,20 лв. отнесено към обема на търговския му оборот през този период и данните за предоставен от банката кредитен ресурс от 500 000 евро през м. август 2008г., решаващият съдебен състав е направил извод, че непогасяването на това задължение е по други причини, различни от невъзможност за обслужване на задължението, поради което е приел за неоснователно искането на [фирма], [населено място] за определяне на датата 11.12.2008г. като начална дата на неплатежоспособността.
Въззивната инстанция, след обсъждане на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съпоставката между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, съпоставката на финансовите резултати на търговеца за изследвания период 31.12.2009г – 31.12.2012г. и въз основа на данните по делото, е констатирала, че производствената и финансовата стабилност на предприятието са се променили в негативен план през 2011г., нетният размер на приходите от продажба в края на 2011г. са чувствително занижени, през същата година е настъпило намаляване на материалните запаси, търговските вземания и паричните средства, като същевременно са се увеличили краткосрочните задължения. За да направи извод, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2011г., решаващият съдебен състав е установил, че към 31.12.2009г. и 31.12.2010г. отношението между краткотрайните активи и краткосрочните задължения е положителна величина, а към 31.12.2011г. вече е отрицателна величина, поради което и с оглед икономическото състояние е приел, че към 31.12.2011г. и след това длъжникът не е бил в състояние с краткотрайните си активи да обслужва краткосрочните си задължения, т. е. е бил неплатежоспособен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Видно от изложението и касационната жалба, релевантните правни въпроси се свеждат до критериите за определяне началната дата на неплатежоспособността и необходимостта от анализиране на финансово-икономическото състояние на длъжника. По отношение на тези въпроси не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор съобразно настъпилия конкретен падеж. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, а не към конкретен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е отчел коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, съпоставил е краткотрайните активи и краткосрочните задължения, финансовите резултати на търговеца за изследвания период 31.12.2009г – 31.12.2012г., съобразил е промяната на производствената и финансовата стабилност на предприятието в негативен план през 2011г., значително занижения нетен размер на приходите от продажба в края на 2011г., намаляването на материалните запаси, търговските вземания и паричните средства и увеличаването на краткосрочните задължения, както и необратимия характер на финансовите затруднения, поради което е направил извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на длъжника и определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Различното решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, произтича от различните факти, специфични за всеки казус, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и възможността на търговеца/търговското дружество да изпълни парично задължение по търговска сделка следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на решението по същество. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. При спор относно началната дата на неплатежоспособността, за да установи началната дата на спиране на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансовото състояние на длъжника, като изследва коефициентите за ликвидност, финансовата автономност на дружеството във връзка с преценка към кой момент длъжникът е спрял да обслужва задълженията си, към кой момент трайно не е бил в състояние да погасява задълженията си не само към кредитора, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, но и към останалите кредитори. В този смисъл са решение № 572/15.04.2003г. по гр. дело № 2279/2002г., ВКС, V г. о., решение № 428/07.06.2004г. по гр. дело № 2053/2003г., ВКС, ТК, І о., решение № 64/23.03.2010г. по т. дело № 959/2009г., ВКС, ТК, ІІ о., решение № 115/25.06.2010г. по т. дело № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други. В настоящия случай икономическото състояние на ответното дружество е изследвано за периода 31.12.2009г. – 31.12.2012г. и въз основа на направените констатации и данните по делото въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособността на длъжника. Доколко при обсъждане на събраните доказателства и изясняване на фактическата обстановка въззивният съд е приложил правилно правилата на логическото мислене е въпрос, относим към правилността /обосноваността/ на съдебния акт и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 21.05.2013г. по в. т. дело № 149/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.