О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
гр. София, 26.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 548 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.02.2011 год. по гр. д. № 575/2010 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 15.11.2010 год. по гр. д. № 253/2009 год. на Девинския районен съд, с което е разпределено ползуването на дворно място, представляващо УПИ * в кв. 62 по плана на [населено място], съобразно предложения от вещото лице вариант четвърти, отразен на скица-проект към заключението на вещото лице В., неразделна част от решението, както следва: оцветената в червено част с площ 92.20 кв. м. застроена и 64.95 кв. м. незастроена, общо 157.15 кв. м. да се ползува от А. Т. З., оцветената в синьо част с площ 149.30 кв. м. застроена и 41.60 кв. м. незастроена, общо 191.10 кв. м. да се ползува от М. В. К., З. Д. К. и В. Д. К. общо, а оцветената в жълто част с площ 78 кв. м. остава за общо ползуване от страните с неизползваеми площи 28.75 кв. м., оцветени в зелен цвят.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата А. З., чрез адв. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторката иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго, с което разпределението на ползуването на имота се извърши по предложения от вещото лице пети вариант. Претендира и заплащане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Касаторката счита, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за дейността на съда като съдебна администрация на гражданските правоотношения при разпределение на правото на ползуване е в противоречие с представената съдебна практика – решение № 13 по гр. д. № 1730/2008 год. на ВС, ІV г. о. и определение № 165 по гр. д. № 1461/2009 год. на ВКС, І г. о.
Ответниците М., З. и В. К., чрез пълномощника им адв. Ат. Х., в писмен отговор оспорват допустимостта на касационната жалба, с оглед приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, като поддържат и становище за неоснователността й. Претендират заплащане на направените в това производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което разпределението на ползуването е извършено по четвъртия от предложените от вещото лице варианта, въззивният съд е съобразил правата на страните в дворното място, фактическото положение в имота с оглед наличието на построените от страните постройки, като е отчел и обстоятелството, че при него площта на общите части е оптималната такава. Приел за ирелевантен довода на ищцата за ползуването от ответниците на общите части в сградата извън съглашението в договора за групов строеж, тъй като предмет на спора е било разпределението на ползуването между страните на дворното място. Съдът се е позовал и на представената от касаторката съдебна практика, обосновавайки съдебното администриране на гражданските правоотношения при разпределението на ползуването по своя преценка, съобразявайки правата на страните и останалите обстоятелства за неговата целесъобразност.
С оглед неоценяемостта на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложима и съдът следва да се произнесе по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, като счита, че поддържаните такива по т. 1 и т. 2 не са налице поради следните съображения:
Поставеният в изложението въпрос не е такъв, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика, на която и сам се е позовал в мотивите си. В съответствие с последната е изводът му за осъществяване на съдебна администрация на гражданското правоотношение между страните по повод ползването на съсобствения им имот, при което е преценил целесъобразността и всички останали релевантни обстоятелства с оглед разпределение на ползването на имота. Доводът на касаторката, че страните са били постигнали съгласие разпределението на имота да се осъществи по друг от предложените варианти за това, с което съдът не се е съобразил в обжалваното решение, не представлява произнасяне по правния въпрос в противоречие с практиката, а оплакване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство. Поради липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /задължителна съдебна практика не е и представена/ и по т. 2 – не е налице противоречиво произнасяне по поставения въпрос, то касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед този изход в настоящето производство касаторката следва да понесе направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 21 от 25.02.2011 год. по гр. д. № 575/2010 год. по описа на Смолянския окръжен съд, по подадената от А. Т. З., чрез адв. Н. П. касационна жалба против него.
Осъжда А. Т. З. да заплати на М. В. К., З. Д. К. и В. Д. К. направените разноски в размер на 300 лв./триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: