4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 27.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 957/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Д.Б. – пълномощник на М. Н. П. срещу въззивно решение от 14.03.2010 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 1126/2009 год.,с което е потвърдено решение от 16.07.2008 год.,постановено по гр.д.№ 8573/06 год. на СРС,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Т. П. иск с правно основание чл.21 ал.1 СК и е допусната съдебна делба между тях по отношение на недвижим имот,представляващ ап.№ 22,находящ се в [населено място],ж.к.”М.”І,[жилищен адрес] при равни дялове – по ? ид.ч.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК, по материалноправния въпрос относно дарението направено по време на брака на единия съпруг,с оглед приложението на чл.21 СК.По процесуалноправния въпрос относно тежестта и начина на доказване на тази трансформация,както и непроизнасянето на съда за евентуална частична трансформация на лично имущество сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна – С. Т. П.,чрез пълномощника си адв.Д.Г. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел,че предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл.21 ал.1 СК е недоказан и не е оборена презумпцията на чл.19 СК,поради което страните са съсобственици в равни дялове на основание прекратена съпружеска имуществена общност,поради развод.За да постанови този резултат, след цялостен анализ на доказателствата е приел,че е недоказано дарението от брат му,както и че тази сума от 1000 канадски долара е вложена в придобиването на имота.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.3 ГПК основание с конкретен въпрос. Макар и позовавайки се бланкетно на него следва да се посочи,че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,както и тежестта и начина на доказване на трансформация,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.С оглед на изложеното не е налице и основанието по т.2 на тази разпоредба,тъй като
За пълнота следва да бъде посочено,че искът с правно основание чл.21 СК е отрицателен установителен иск,с който се цели оборването на законното предположение за наличие на съвместен принос,като се установи,че придобитото през време на брака имущество е придобито изцяло без какъвто и да е принос на другия съпруг ,т.е. невъзникването на съпружеска общност,поради отсъствие на съвместен принос в придобиването му.Тежестта за доказване на този факт е за страната,която черпи права от него.Този иск може да се предяви по всяко време,без ограничение от какъвто и да е срок и без оглед на основанието за прекратяване на брака.Правото да се иска изменение в размера на дяловете е преобразуващо и с упражняването му се създава ново правно положение относно частите на бившите съпрузи от прекратената с развода съпружеска имуществена общност.
Не е налице и релевираното в чл.280 ал.1,т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване,тъй като касаторът не е обосновал,с какво разрешението на правния въпрос,предмет на настоящето дело е в противоречие с практиката на съдилищата по казуси с еднороден предмет. .
Касаторът дължи направените разноски от ответната страна в размер на 750 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.03.2010 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 1126/2009 год.
ОСЪЖДА М. Н. П. да заплати на С. Т. П. разноски в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: