2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 848
С., 28.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 231/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „Н. Д.” [населено място] против въззивно решение № 478 от 10.11.2010 год. по гр. дело № 576/2010 год. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 15.04.2010 год. по гр. дело № 486/2009 г. на Пирдопски районен съд, с което е отменено уволнението на А. Д. Б. извършено със заповед № 156 от 01.09.2009 г. на директора на ПГТХТ „Н. Д.” на основание чл. 325, т. 3 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител професионална подготовка – Х.” и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4728 лв. за периода 01.09.2009 г. – 01.03.2010 г. със законна лихва от 02.11.2009 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е материалноправния въпрос за приложението на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ във вр. с § 1, т. 8 ДР на КТ, свързани с възможността работодателят да сключва срочни трудови договори – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Към изложението са представени съдебни решения по гр. дело № 43/2003 год. на СГС, влязло в сила, и по гр. дело № 469/2003 г. на ВКС по приложението на чл. 68, т. 1-3 КТ и чл. 325, т. 3 КТ.
Ответницата А. Д. Б. в писмен отговор на касационната жалба оспорва посоченото основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че по приложението на посочените разпоредби има утвърдена съдебна практика, а разпоредбите не страдат от непълнота или неяснота, за да се нуждаят от тълкуване. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос за приложението на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ във вр. с § 1, т. 8 ДР на КТ не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която визира необходимост от тълкуване на правната норма поради непълнота или неяснота на разпоредбата, както и когато разрешаването на правния въпрос би допринесло за развитие на правото, респ. би представлявало нов принос в прилагането на закона. В изложението не се обосновава такава необходимост, а наличието на утвърдена съдебна практика, без обоснована нужда да бъде променена като неправилна, изключва хипотезата на т. 3 на чл. 280,1 ал. 1 ГПК.
Изводите на обжалваното решение по прилагането на чл. 68, ал. 3, според който срочен договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности и ал. 4, според която по изключение срочен договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, като такъв договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя, както и по прилагането на § 1, т. 8 ДР на КТ, според който „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, не са изведени в противоречие с представената съдебна практика.
С обжалваното решение е прието, че сключеният между страните на 01.09.2008 год. трудов договор за срок от една година, по силата на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ следва да се смята сключен за неопределено време, тъй като е бил в нарушение на ал. 3 и ал. 4 на чл. 68 КТ. Прието е, че предвид качеството на работодателя на учебно заведение и трудовата функция на учителя в случая по професионална подготовка – хранително вкусова промишленост не носят характеристиките на временна, сезонна, краткотрайна работа по смисъла на ал. 3, нито покриват изискванията на ал. 4 във вр. с § 1, т. 8 уреждащи „изключенията”, при които може да се сключи срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Обстоятелствата основание за „изключение” следва да бъдат изрично посочени в трудовия договор и трябва да съществуват към момента на неговото сключване, като обуславящи срочността му. Процесният договора не съдържа такива основания, поради което е прието, че са настъпили правните последици на чл. 68, ал. 5 КТ и трудовият договор се смята сключен за неопределено време и не може да бъде прекратен по чл. 325, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок. В подкрепа на извода за незаконност на уволнението, съдът още е посочил, че срочността на трудов договор не може да се обуславя с оглед настъпване на бъдещи несигурни събития, затова намаляването на учебните часове по „практика за Х.”, липсата на изискуемия от закона норматив за назначаването на такъв учител за учебната 2009/2010год. и премахване на длъжността „учител професионална подготовка-Х.” за учебна година не са обективни обстоятелства обусловили наличието на „изключение” по чл. 68, ал. 4 КТ, а са самостоятелни основания за прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Тези изводи на съда не влизат в противоречие с утвърдената съдебна практика по приложението на цитираните правни норми, нито влизат в противоречие с представената съдебна практика. Съдебното решение по гр. дело № 43/2003 г. на СГС, визира хипотезата възникване на трудово правоотношение от конкурс и неприложимостта на изпитателния срок по тези трудови правоотношения, неотносима към процесния казус, а решението по гр. дело № 469/2003 г. на ВКС сочи, че прекратяването по чл. 325, т. 3 на срочен трудов договор превърнал се в договор за неопределено време е незаконно, което е в потвърждение на приетото с обжалваното решение.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 10.11.2010 год. по гр. дело № 576/2010 год. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ