О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
гр. София, 07.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1347 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. П., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 13.12.2017г., постановено по в.гр.д.№517/2017г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение от 13.07.2016г. по гр.д.№520/2016г. на Районен съд – Дупница, за отхвърляне на предявените от С. Р. П. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Обединено детско заведение №2, [населено място], с филиал [населено място], не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. Р. П. срещу Обединено детско заведение №2, [населено място], с филиал [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 103/ 09.03.2016 г. на директора на училището, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник възпитател” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е изложил съображения, че при предходното разглеждане на спора е даден отговор на спорния по делото въпрос относно спазването на чл.193 КТ при конкретния казус, а указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, на основание чл.294 ал.1 изр.2 ГПК, са задължителни за въззивния съд. Посочено е, че нарушението, за което служителката е уволнена дисциплинарно, по същество се изразява в отнемане на имущество, принадлежащо на работодателя – 24 литра дизелово гориво, предназначени за отопление на помещенията в детската градина. Прието е за установено, че служителката е извършила описаното в заповедта нарушение въз основа на констатациите на служители на МВР на място /че на 21.12.2015г., около 18.30 часа служителката е влязла в двора на детската градина, изнесла е от там пластмасовите бутилки с нафта – 24 литра, и ги е натоварила в автомобил, собственост на неин близък/ и заявеното от нея пред органите на досъдебното производство в писмени обяснения, че е събирала тази нафта от предоставената й през седмицата от детската градина такава/, което изявление е прието, че представлява извънсъдебно признание за неизгодни за направилата го страна факти, поради което същото следва да бъде ценено като годно доказателствено средство. Прието е, че от обективна и от субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на визираното в чл.190 ал.1 т.4 пр.1 КТ дисциплинарно нарушение, както и че наложеното й наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Съдът е приел, че тежестта на нарушението произтича основно от характера на заеманата длъжност, от това, че служителката е следвало да употребява горивото за отопление на децата в детската градина, а не да икономисва от него, с цел да присвои остатъка, както и че с извършения акт служителката е компроментирала своите качества да изпълнява вменените й задължения – по делото е установено, че помощник възпитателите са били именно лицата, натоварени със задължението да запалват печките в помещенията. Отчетена е и липсата на критичност към стореното.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпросо: 1“представлява ли съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, неправилно дадените от съда указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства от страните и чия е тежестта на доказване на тези факти“; 2“има ли задължение въззивният съд при нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд, да поправи опороченото действие като изготви доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване“; 3“има ли задължение въззивният съд да прецени заинтересоваността на свидетел, който е в трудово правоотношение с работодателя“.
Първите два от поставените от касатора въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, следва да се отбележи, че докладът по чл.146 ГПК е приет от страните без възражения в съдебно заседание на 30.06.2016г., включително и в частта за разпределяне на доказателствената тежест. Доводи за пороци на доклада не са правени и във въззивното производство, поради което въззивният съд не се е произнасял по нарушение на чл.146 ГПК и поставените от касатора въпроси са неотносими към обсега на касационната проверка, доколкото се поставят за пръв път пред касационната инстанция.
Третият от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка, доколкото правните изводи на въззивния съд по предмета на спора не са основани на показанията на свидетелката – домакин в детското заведение, а на констатациите на служители на МВР на място /че на 21.12.2015г., около 18.30 часа служителката е влязла в двора на детската градина, изнесла е от там пластмасовите бутилки с нафта – 24 литра, и ги е натоварила в автомобил, собственост на нейния зет/ и на заявеното от нея пред органите на досъдебното производство в писмени обяснения /че е събирала тази нафта от предоставената й през седмицата от детската градина такава за да зарежда печките в детското заведение/, за което е прието от съда, че представлява извънсъдебно признание за неизгодни за направилата го страна факти, поради което същото следва да бъде ценено като годно доказателствено средство.
Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно поради това, че е необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите са за липса на мотиви относно приетото от въззивната инстанцияа, че липсва нарушение при издаване на процесната заповед предвид много краткия срок за представяне на писмени обуснения, което по същество представлява нарушение на нормата на чл.193 КТ, а и издаването на заповедта преди изтичане на този кратък срок. Доводите са неоснователни. Въззивният съд е изложил съображения, че относно спазването на чл.193 КТ в конкретния случай, при касационната проверка на решението на въззивната инстанция при предходното разглеждане на спора, е даден отговор на този въпрос, както и че указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, на основание чл.294 ал.1 изр.2 ГПК, са задължителни за настоящия съд.
Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.12.2017г., постановено по в.гр.д.№517/2017г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА С. Р. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на Обединено детско заведение №2, [населено място], с филиал [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: