О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
гр. София, 05.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 71 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т. и К. К. С. срещу решение от 22.10.2009 г. по в.гр.дело № 477/2009 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решението на К. районен съд от 08.04.2009 г. по гр.дело № 1106/2008 г. на К. районен съд. С решението на К. районен съд е признато за установено по отношение на жалбоподателите-ответници, че Т. И. А., Л. И. А. и Р. В. С. са собственици на 1/2 ид.част от сутеренен етаж, състоящ се от входно преддверие със стълбище, едно самостоятелно мазе, стая за сезонно живеене, зимник, пералня и преддверие на жилищна сграда с административен адрес гр. К., ул. „Б” № 43, построена в УПИ XI -1771 в кв.368 по плана на гр. К. с площ на имота от 296 кв.м. и са осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на Т. И. А., Л. И. А. и Р. В. С. на следните помещения – стая за сезонно живеене, зимник, пералня и преддверие, находящи се на сутеренния етаж в посочения имот. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивният съд е решил правния въпрос по приложението на чл.40,ал.1 от ЗУТ и чл.108 от ЗС, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложено е решение № 21/04.02.2009 г. по гр.дело № 161/2008 г. на ВКС V г.о.
Ответниците по жалбата Т. А. , Л. А. и Р. С. , чрез адв. Д.Димитров са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от ответниците по жалбата Т. А. , Л. А. и Р. С. за 1/2 ид.част от сутеренен етаж, състоящ се от входно преддверие със стълбище, едно самостоятелно мазе, стая за сезонно живеене, зимник, пералня и преддверие на жилищна сграда, находяща се в гр. К. ул.”Б” № 43 е основателен. За да направи този извод съдът е приел, че ищците са наследници по закон на И. А. С. б.ж. на гр. К. поч. на 20.04.2007 г. На основание договор за дарение, извършено с нот.акт № 122/1984 г. наследодателят на ищците се легитимира като собственик на първия етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ XI -1771. Прието е, че общият наследодател на И. С. и жалбоподателя Л. Т. – А. С. Т. , б.ж. на гр. К. прехвърлил на Л. Т. с нот.акт № 148/2000 г. недвижимия имот – сутеренен етаж, състоящ се от стая, хол, баня с тоалетна и две зимнични помещения, ведно с ? ид.част от общите части на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ XI -1771 в кв.368 по плана на гр. К. срещу задължение за издръжка и гледане. Посоченият имот е прехвърлен с нот.акт № 121/2007 г. от Л. и К. Т. на ответницата Г. Л. Т. и К. К. С.. Прието е, че Л. Т. прехвърлил собствеността на недвижимия имот – втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с ? ид.части от общите части на сградата и гараж, построен в УПИ XI -1771 в кв. 368 по плана на гр. К. през 2003 г. на К. Т. С.
Прието е от съда възоснова на изслушана СТЕ, че сутеренния етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в УПИ XI -1771 в кв.368 по плана на гр. К. се състои от входно преддверие със стълбище, самостоятелно мазе, преддверие, стая, мазе, баня-тоалетна. Входното преддверие със стълбището е общо за цялата жилищна сграда. Самостоятелното мазе, разположено срещу входа на сградата се ползва от ищцата Р, а останалата част от сутерена, състояща се от преддверие, стая , мазе и баня-тоалетна е заключено и ищците нямат достъп до него. Съобразно заключението на вещото лице тази част от сутеренния етаж има характера на самостоятелен обект – жилище съгласно чл.40,ал.1 от ЗУТ. Възоснова на същото заключение е прието, че сградата има архитектурен проект от 1975 г. и съгласно същия помещенията в сутеренния етаж не представляват самостоятелен обект и не е посочено изрично, че са предназначени към някое от жилищата в сградата – т.е. били са предназначени да обслужват общо обитателите на сградата. Прието е и че предназначението на помещенията, предвидени в проекта не е променяно. Възоснова на изслушаните по делото свидетели съдът е приел, че процесния сутерен е заключен и че ищците нямат достъп до него. Ответникът Т. и съпругата му не живеят в сутерена и понякога го посещават.
От правна страна съдът е приел, че ищците са придобили собствеността на първия етаж с 1/2 ид.част от общите части на масивната двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ****span>XI, имот пл. № 1* в кв.368 по плана на гр. К. на основание наследяване от И. А. С. , а вторият етаж от същата жилищна сграда е била собственост на ответника Л, който го продал през 2003 г. на К. С. Съдът е приел, че жилищната сграда е в режим на етажна собственост, тъй като отделни етажи от нея принадлежат на отделни собственици. Прието е от съда, че процесните помещения от сутерена съобразно архитектурния проект от 1975 г. са описани като стая за сезонно живеене, зимник, пералня, преддверие, че не са посочени, като самостоятеленен обект, тъй като не е отразено, да са предназначени към някое от жилищата в сградата. Прието е, че процесните помещения са общи части по предназначение на етажната собственост и са станали такива възоснова на проектирането на масивната двуетажна жилищна сграда. Според съда промяната на предназначението изисква съгласието на всички собственици, участващи в етажната собственост, като по делото не е установено такова съгласие. Сутеренът не е загубил характера на обща част по предназначение и не може да бъде предоставен в лична собственост на някой от етажните собственици или на трето лица. Прието е, че след като ищците са собственици на първия етаж от жилищната сграда и 1/2 ид.част от общите части на същата, то те са собственици и на 1/2 ид.част от сутерена.становено е също възоснова на събраните писмени и гласни доказателства, че сутеренният етаж се владее от ответниците и че те оспорват правото на собственост на ищците, като възпрепятстват достъпа им до сутерена.
Според въззивния съд владението на ответниците на помещенията от сутеренния етаж е без основание, тъй като нотариалните актове № 148/2000 г. и № 121/2007 г. не ги легитимират като собственици, поради това, че прехвърлителят А. С. не е бил собственик на самостоятелен обект, а на обща част, която не може да е предмет на разпоредителна сделка. Съдът е направил извода, че разпоредителните сделки със сутеренния етаж са непротивопоставими на ищците, които са собственици на 1/2 ид.част от общите части на сградата, включително и на помещенията от сутерена. Решаващият извод на съда е за основателност на исковата претенция с пр.осн.чл.108 от ЗС .
Съдът намира, че поставеният правен въпрос по приложението на чл.40,ал.1 от ЗУТ, че в конкретния случай процесните помещения имат характер на самостоятелен обект – жилище съобразно изискванията на чл.40,ал.1 от ЗУТ и не представляват обща част не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателите не са цитирали задължителна практика на ВКС, а това са тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на КОС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. По приложното поле на чл.108 от ЗС жалбоподателите също не са посочили задължителна практика на ВКС, нито съдебни решения на състави на ВКС, на първоинстанционен или въззивен съд, с които правния въпрос да е разрешен по различен начин. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК по така поставения правен въпрос.
С решение № 21/04.02.2009 г. по гр.дело № 161/208 г. на ВКС V г.о. състав на ВКС се е произнесъл по същество по предявен иск с пр.осн.чл.66, вр.чл.33,ал.2 от ЗС за встъпване на ищеца и за обявяването му за купувач в продажбени отношения, като замести купувача в договор за покупко-продажба от 2002 г., предмет на н.акт № 86/2002 г. относно 1/6 ид.част от поземлен имот с площ от 1032 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 71 кв.м./без магазин от 40 кв.м. и мазата под него/ и стопанска постройка от 45 кв.м. По делото съдът е изразил становище, че в конкретния случай сградата има статут на етажна собственост, а дворното място на обща част, съгласно чл.38,ал.1 от ЗС, поради което в тази хипотеза е неприложим чл.33,ал.2 от ЗС. Според съда правилото намира приложение само при обикновена съсобственост, докато при етажна собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласие от останалите етажни собственици, че идеалните части от дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат по разпореждане на закона, като за тяхното прехвърляне също не се изисква съгласието на останалите етажни собственици. Решението е постановено по казус, който не е сходен с настоящия и съобразно представените доказателства от страните по делото съдът е направил различни правни изводи. Посоченото решение на състав на ВКС не обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставените правни въпроси. Съгласно тълкуването, дадено в т.4-та от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормите на чл.40,ал.1 от ЗУТ и чл.108 от ЗС са достатъчно, ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице безпротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на КОС по поставените от жалбоподателите правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 22.10.2009 г. по в.гр.дело № 477/2009 г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: