– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 849
гр. София , 01.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 19.04.2017 (деветнадесети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5162 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4714/16.06.2016 година, подадена от С… при С…, срещу решение № 6108/19.07.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 1684/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд, частично е изменил, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение от 18.11.2015 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 50 769/2015 година, в резултат, на което е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на П. С. К. от длъжността „младши инспектор” в сектор „Контрол ва търговската дейност“ извършено със заповед № РД-09-СИ-181/06.07.2015 година на Директора на С… при С…, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, като Кюлафлийски е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а С… при С… е осъден да му заплати сумата от 2901.60 лева представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното му уволнение за периода от 07.07.2015 година до 07.01.2016 година. В подадената от С… при С… касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от П. С. К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С… при С… твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. С. К. е подал отговор на същата с вх. № 151 482/24.11.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 6108/19.07.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 1684/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С… при С… е бил уведомен за обжалваното решение на 29.08.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 12 214/29.09.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е посочил, че с оглед на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ спирането на работата по смисъла на посочената разпоредба означава временно преустановяване на дейността на предприятието или на част от него поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, като определяща е в тази хипотеза невъзможността на работодателят да генерира продукция и от там-доходи, с които да заплаща трудовото възнаграждение на работниците си, така че без значение е дали работникът или служителят, по същото време, не е можел да полага труд и по друга причина и да е налице фактическо състояние на спиране на работата или престой по обективни причини, продължило за повече от 15 дни което дава възможност на работодателя да избере няколко възможности и да промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя за времето на престоя, да даде ползването на платения годишен отпуск без съгласие на работника, да предложи ползването на неплатен отпуск, да му плаща или да не му плаща трудово възнаграждение или да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай, не са налице посочени фактически основания в уволнителната заповед, наложили спиране на работата в сектора, в който е работил ищеца за повече от 15 дни, но с оглед на приложените към отговора на исковата молба доказателства и заявеното становище на С…при С…, чрез неговия представител по делото за предприето спиране на работата на служителите в сектор „Контрол на търговската дейност“, където е работел К. е разпоредено не спиране по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, продиктувано от обективни външни причини наложили да спре работата в цялото предприятие или негово звено, а разпореждане за служителите да не изпълняват задълженията си и да не извършват дейността възложена им, както с трудовия договор и длъжностната характеристика, така и въз основа на Правилника за организацията и дейността на С… при С… и съответните Наредби, изброени от С… при С… в приложение № 1 включително и Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на С.., които са нормативни актове и следва да се изпълняват с правата и задълженията възложени на служителите на инспектората, какъвто е й К.. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на С…при С…., приет с Решение № 344/26.06.2008 година по Протокол № 15 на Столичния общински съвет, сектор „Контрол на търговската дейност“ при Столичен инспекторат при Столична община. осъществява контрол по Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община. Съгласно чл. 25 от действащия Правилника, при осъществяване на своите задължения, служителите на Инспектората имат право да извършват проверки по спазването от всички лица на разпоредбите на нормативните актове на Столичния общински съвет, както и на други нормативни актове, имащи отношение към изпълнението на функциите им. Според чл. 34 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община, приета с решение № 4 по протокол № 36/13.01.2005 година, изменена и допълнена с решение № 676 по протокол № 24/13.11.2008 година, решение № 31 по протокол № 30/29.01.2009 година., допълнена с Наредба № 1 за обществения ред на територията на Столична община-приета с решение № 152 по протокол № 35/12.03.2009 година, изменена и допълнена. с решение № 501 по протокол № 45/29.07.2009 година и решение № 450 по протокол № 94/14.07.2011 година, изменена и допълнена с Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община., приета с решение № 717 по протокол № 71/06.11.2014 година (в сила от 01.03.2015 година) контролът по спазване разпоредбите на тази наредба се осъществява от кмета на Столична община и районните кметове, за търговската дейност на тяхна територия. Проверки на лицата, извършващи търговска дейност на територията на Столична община се извършват от служители на общинската администрация, упълномощени със заповед от лицата по ал. 1, каквито са служителите в сектор „Контрол на търговската дейност“. Специализираният административен контрол се упражнява, въз основа на специално основание, предвидено в правна норма, като този контрол се осъществява от органи, които са специално създадени и притежават съответните правомощия и квалификация, като извършват контрол само в съответната област. С… при С… осъществява контрол по спазването от всички юридически и физически лица на територията на Столична община. на нормативни актове на Столичен общински съвет, на законите и подзаконовите нормативни актове, както и на договори, по които страна е Столична община когато такива функции са му възложени от кмета на общината. При изпълнение на функциите си осъществява текущ, превантивен и последващ контрол, дава писмени предписания и следи за изпълнението им. Осъществява административно-наказателна отговорност по предвидения законов ред. Въззивният съд е приел, че видно от разпоредбите на действащата нормативна уредба, осъществяване дейността по контрол, възложена на съответния орган съгласно нормативен акт, не може да бъде преустановена със заповед за спиране на дейността, доколкото представлява законово задължение на съответния орган, възложено му по силата на подзаконов нормативен акт, отмяната, на който действа занапред. Затова според състава на Софийски градски съд в случая, нито посочените причини като „зачестили сигнали за допуснати пропуски, слабости и корупционни практики и с оглед на тяхното изясняване“, нито изтъкнатите едва в писмен отговор на исковата молба причини като „необходимост от изменение в нормативната уредба и констатирани несъответствия между законовите изисквания и фактическото осъществяване на контролна дейност“ са основания да се спре дейността на служители от сектора „Контрол на търговската дейност“ при С.. при С…, нито са й основание за прекратяване на трудовото правоотношение с К. на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. В случай на неизпълнение на задължения и констатирани нарушения на трудовите задължения във връзка с възложената дейност по контрол и проверка следвало да се реализира дисциплинарната отговорност на работника или служителя или в случай на реорганизация при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата да се предприеме прекратяване на трудовия договор на това основание и съответно провеждане на подбор. Предвид което, въззивният съд е намерил, че уволнението на Кюлафлийски на посоченото основание чл. 328, ал. 1,т. 4 от КТ е незаконно, поради което предявеният иск за отмяната му по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът С. при С. е поставил правните въпроси за това проявлението и характера на причините за спиране на дейността на сектора от значение ли са за законосъобразността на заповедта за уволнение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 329, ал. 1, т. 4 от КТ; какъв е обхвата на нормата на чл. 329, ал. 1, т. 4 от КТ и същата приложима ли е по отношение на публични учреждения на бюджетна издръжка, които нямат за цел реализиране на печалба и законосъобразна ли е възможността на работодателя да спре дейността на звеното, когато това правомощие му е предоставено от КТ, а подзаконовият нормативен акт, с който е създадена съответната административна структура, не предвижда ограничение на това правомощие. За първия от въпросите се твърди, че е разрешен в противоречие с практика на ВКС, което е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а за останалите, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Така поставените от С. при С. [община] инспекторат при Столична община правни въпроси са съществени, но не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението въззивното решение на Софийски градски съд. При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установената съдебна практика, че спиране на работа за повече от 15 работни дни е период от време, през който работникът или служителят не изпълнява трудовите си задължения поради независещи от него причини. Спирането може да касае само работата на конкретния работник или служител (ако само той заема съответната длъжност), работата на отделно самостоятелно обособено звено или работата на цялото предприятие. Основното при него е, че за периода на спиране на работата трудовата функция на работника или служителя не се осъществява. Това означава, че спирането настъпва за всички работници или служители осъществяващи тази работа, а не само за част от тях. Самото спиране трябва да се дължи на организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, които пречат на работодателя да осъществява съответната дейност, като по този начин отпада и необходимостта от работната сила на заетите с дейността работници или служители. Затова не може работодателят, по свое усмотрение, без да са налице такива причини да разпорежда спиране на работата на съответното предприятие или самостоятелно обособено звено от него, като впоследствие прекрати трудовите договори ва работниците или служителите на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Поради това при оспорване на законосъобразността на уволнението работодателят е този, който трябва да установи съществуването на причините за спирането на работата, даващи му правото да прекрати трудовите договори на работниците или служителите на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Недопустимо е, без да са налице обстоятелства от организационно-технически или икономически характер, които да създават пречки работодателят да осъществява съответната дейност, той по свое усмотрение да разпорежда спирането на работата и по този начин сам да създаде условие за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. В този случай не са налице предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение и извършеното на това основание уволнение е незаконосъобразно. Обжалваното решение е съобразено с тази практика, поради което не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по първия и третия от така поставените правни въпроси. Същевременно отговора на втория въпрос ще е от значение само при допускането на касационното обжалване по първия и третия от въпросите, поради което и този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6108/19.07.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 1684/2016 година по подадената срещу него от С. при С. касационна жалба с вх. № 12 214/29.09.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6108/19.07.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 1684/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.