О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 849
София, 10.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 3527/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Т. Н. и М. Т. А., и двамата от [населено място] срещу разпореждане № 1328 от 05.06.2013 г. по ч. т.д.№ 292/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната им касационна жалба срещу определение № 806 от 14.03.2013 г., постановено по същото дело.
В частната жалба е въведен касационен довод за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното разпореждане – основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неговото касиране
Ответната страна „Р. (БЪЛГАРИЯ) Е., не е изразила становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното разпореждане е посочено, че в указания им с разпореждане № 939 от 05.04.2013 г. срок частните жалбоподатели не са отстранили констатираната нередовност на подадената от тях частна касационна жалба чрез представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съобразно изискването на чл.294, ал.3, т.1 ГПК, на платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева и за удостоверяване наличието на юридическа правоспособност или за представяне на екземпляр от жалбата приподписан от адвокат с редовно пълномощно, поради което на основание чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК апелативният съд разпоредил връщането й.
В частната жалба са инвокирани доводи, че дадените указания не са изпълнени поради това, че жалбоподателите нямат финансовата възможност да си позволят да ангажират адвокат. Този довод е неоснователен. При липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение в ГПК е предвиден институтът на правната помощ, при който при определени предпоставки се осигурява безплатна адвокатска защита, за осигуряването на която жалбоподателите не са предприели действия по ЗПП. Следва да се отбележи и фактът, че срокът за изпълнение на дадените указания с разпореждане № 939 от 05.04.2013 г. по ч. т. д. № 292/2013 г. на Пловдивски апелативен съд е удължен до 13.05.2013 г. Въпреки това Н. Т. Н. и М. Т. А. нито са изпълнили дадените указания, нито са поискали предоставянето на правна помощ.
Поради изложеното обжалваното разпореждане на Пловдивски апелативен съд като правилно и законосъобразно постановено следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1328 от 05.06.2013 г. по ч. т. д. № 292/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: