О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2142/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , както и по касационна жалба на М. И. Д. ,чрез пълномощник от адв. дружество„ Я. и съдружници” , срещу решение №424 от 20.02.2016г по в. гр.дело № 3148/2018г. на Софийски апелативен съд.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта ,с която е потвърдено решение №16 от 02.04.2018г на Окръжен съд – Видин ,по присъденото на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 15 000лева, претендирани от М. И. Д. след оправдаването му с влязла в сила присъда по повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.2 , изр. второ ,прел.3 НК ,вр чл.354а, ал.1 и чл. 20, ал.2 НК.Ищецът обжалва решението както в частта , с която след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е намалил обезщетението , като е отхвърлил иска за разликата над 15 000 лева до размера на присъдените от ОС- Видин 20 000лв, така и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 150 000 лева.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай , в противоречие с практиката на ВКС за задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК, тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Като основание са посочен критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и по въпроса как се прилага критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД , като се твърди противоречие на въззивното решение с приложените решение №11/2014г по гр.д №3684/2013 ІІІ г.о,решение № 414/2013г по гр.д №458/2012г ІІІ г.о ,решение № 391/2012г на ВКС ІІІг.о ,реш. №466/2016г на ІV го на ВКС .
Постъпил е отговор ,в който съображенията за допускане до касационно обжалване се оспорват,предвид неоснователното оплакване за завишен размер на обезщетението.
Към касационната жалба на М. И. Д. е приложено изложение с множество формулирани въпроси, по които общо е изтъкнато основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК : как се прилага обществения критерии за справедливост , какво е съдържанието на понятието „справедливост”, какви са елементите на критерия ; задължен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства които обуславят неимуществените вреди; какви стъпки включва процесът на оценяването им ;обремененото съдебно минало има ли отношение към справедливия размер на обезщетение ;следва съдът да отчете размера на обезщетенията определяни в сходни случаи ,да съобразява обществено- икономическите условия в страната , които въпроси се свеждат до въпроса за прилагане на чл. 52 ЗЗД в материалноправен и процесуалноправен аспект Изтъкват се ППВС №4/1968г и ТР №3/2005г ОСГК , както и реш. №176/2016г ІV г.о ,реш. №200/2016г ІV г.о , реш. № 63/2016г ІІІ г.о , реш.№123/2013г ІІІ г.о с довод за противоречие на въззивното решение с установената практика на ВКС по този въпрос , както и реш. №138/2013г по гр.д №647/2012г ,ІV г.о и реш. № 112/2011г , ІV г.о на ВКС , по въпроса обремененото съдебно минало има ли отношение към справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложенията и да двете страни правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението .
По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г , както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о,реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш.№150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о , реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о. на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията ,приложени от Прокуратурата на РБ , както и решенията изтъкнати от защитата на касатора М. Д. .
Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставените въпроси . Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .Тази преценка, съответно мотивирана , не липсва в обжалвания акт. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай ,посочил е защо не приема доводите на Прокуратурата за определяне на обезщетение в размер , по- нисък от определения, защо не приема заявения с иска размер , както и защо намира ,че обезщетението следва да се намали спрямо присъденото на първа инстанция с 5 000 лева , като обезщетение от 15 000 лева в случая е справедливо и достатъчно .Това са тежестта на повдигнатото обвинение ,в случая контрабандана наркотици (хероин)в съучастие с други лица,в особено големи размери, представляващо особено тежък случай , по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на ОС- Видин потвърдена от по- горните инстанции. Наказателното преследване е продължило 3 години, което в случая съдът е преценил като ненадвишаващо разумния срок Виновните лица са осъдени, ищецът е признат за невинен поради „посредствено извършителство” на деянието от негова страна. За престъплението в което ищецът е бил обвинен се предвижда тежко наказание лишаване от свобода до 20 години,обвинението е поддържано от прокуратурата, била е упражнената най-тежка мярка за процесуална принуда „задържане под стража”спрямо него за периода на наказателно преследване до постановяване на оправдателната присъда на първа инстанция , или 1 година ,3 месеца и 26 дни, което освен че е дълъг период от време,през което ищецът е търпял накърняване на основни човешки права и свободи , е довело до психическа травма с установени клинични признаци от приета по делото СПЕ, довело е до психологически дисбаланс , които признаци според заключението на вещото лице са във фаза на отзвучаване и не са във форма , налагаща медикаментозно лечение.Отчетено е обремененото съдебно минало на ищеца , осъждан многократно (с осем отделни присъди за различни тежки престъпления срещу личността собствеността) както и че два пъти ефективно е изтърпял наказание „лишаване от свобода” , именно във връзка с интензитета на увреждането при задържането под стража и с оглед конкретното обвинение , конкретно установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, включително отчетени са обстоятелствата, при които обвинението е повдигнато Неоснователно е изтъкването на противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка от страна на Прокуратурата, предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства,които обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. Съдът е оценил предишни осъждания и изтърпяване на наказания по присъди от ищеца при обстоятелства,напълно различни от преценяваните по същество в решение № 138/2013г на ІV г.о и в решение № 112/2011г на ІV г.о на ВКС„ други водени наказателни производства” или принос на пострадалия по смисъла на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ в спор по чл.2 ЗОДОВ , като в тези решения, изтъквани от защитата на касатора Д. е даван отговор на правни въпроси , който нямат връзка формулирания в т.3 изложението въпрос има ли отношение обременителното съдебно минало към размера на обезщетението Този въпрос не е разрешен от въззивния съд като морално-правна оценка на личността,пряко обуславяща намаляване размера на дължимото по справедливост обезщетение предвид предишни осъждания , а е разрешен съгласно трайно установената практика на ВКС,като съдебното минало е отчетено при интензитета на вредата, конкретно посочена за обезщетяване с оглед нейното естество, за да се определи реално претърпяната вреда (реш. №106/2016г по гр.д №4898/2015г ІV г.о, реш. № 16/2017г по гр.д № 2686/2016г ІІІ г.о и др). Вредите са от различно естество и не при всички съдебното минало има решаващо значение. При вреди от засягане на основни човешки права.В резултата на упражнено задържане под стража обаче, интензитетитът на негативните преживявания и вредоносните последици за личността може да бъдат различни в конкретните случаи.
Липсва сходство между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по останалите приложени решения на ВКС, изтъкнати от страните без обосновка къде е противоречието с тях по правен въпрос.Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства , които съдът задължително взема предвид , поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие съгласно чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ е дадено в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС и др . по реда на чл. 290 ГПК . В случая няма сходство с обстоятелствата, преценявани от състави на ВКС в приложените решения .
Воден от горното, Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №424 от 20.02.2019г по в. гр.дело № 3148/2018г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .