О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1534 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. К. Л.,, [населено място], чрез адвокат Р. И. , с вх.№175 от 09.01.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №1359 от 15.11.2012 г. по гр.д.№978/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри гр.състав, с което е потвърдено решение №749 от 09.05.2012 г. по гр.д.№3435/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са уважени предявените от Гаранционен фонд срещу касатора при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.91 ал.1 във вр.с чл.88, ал.1,т.1 б.”б” ЗЗ, отм. за изплатеното от фонда обезщетение на увреденото лице М. Д. К. за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 26 500 лв. и имуществени вреди в размер на 11 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, в резултат на претърпяното от него на 14.09.2003 г. ПТП, виновно причинено от касатора, както и за изплатените лихви за забава, разноски по съдебните и изпълнителни дела по исковете, предявени на основание чл.88, ал.1,т.1, б.”б” ЗЗ, отм. от пострадалия срещу Гаранционния фонд.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че предявените от Гаранционния фонд срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.91, ал.1 във вр. с чл.88, ал.1,т.1,б.”б” ЗЗ, отм. са доказани по основание и частично по размер. Обсъдил е необходимите предпоставки за уважаването им: виновното противоправно поведение на касатора-делинквент, доказано със сключеното споразумение на 16.02.2004 г. по н.о.х.д.№18/2004 г. на Асеновградския районен съд; извършеното валидно плащане от страна на Гаранционния фонд на пострадалото лице по изп.д.№431/2006 г. и по изп.д.№407/2007 г., двете на ЧСИ А. А. за сумите предмет на настоящия иск. Пловдивският апелативен съд е приел, че касаторът -делинквент, като неучастващ в производството по исковете по чл.88, ал.1,т.1,б.”б” ЗЗ, отм., не е обвързан от формираната по тях сила на присъдено нещо, поради което при определяне размера на предявените регресни искове за присъденото обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди са обсъдени характер и степента на уврежданията. Възприет е и изводът на първоинстанциония съд, че е останало недоказано възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия, както и възражението, че ищецът сам се е поставил в положение да заплати по-високи лихви и разноски, като не е платил доброволно, тъй като изпълнителното производство срещу фонда е образувано преди получаването от него на 11.09.2006 г. на съобщението по въз.д.№469/2006 г. на Пловдивския апелативен съд, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.88, ал.1,т.1,б.”б” ЗЗ, отм..
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК излага съображения за липса на „ясни мотиви и становища” по въпросите: Има ли право застраховател или Гаранционен фонд, суброгирал се в правата на пострадалото лице от ПТП, да претендира заплащане от ответника/ причинител на ПТП/ лихви, разноски и такси по ЗЧСИ при образувано изпълнително дело против тях в случай, че тези дружества не са изпълнили доброволно решението на съда, с което са определени размерите на имуществените и неимуществени вреди, причинени в ПТП с участие на ответника, на пострадалото лице, след като същите не са в причинно следствена връзка с настъпилите вреди и се дължат единствено и само на бездействие и/или отказ от доброволно изплащане от страна на застрахователя или Гаранционния фонд?” ; 2. Може ли ответникът, след като не е участвал в производството по иска с правно основание чл.88, ал.1,т.1,б.”б” ЗЗД, отм., предявен от пострадалото лице срещу фонда, да оспорва размера на определеното обезщетение. Позовава се и на необсъждане на представени пред въззивния съд доказателства, установяващи съвина на пострадалото лице.
Ответникът Гаранционен фонд не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК основание за допускане до касационен контрол е формулиране от касатора на значим за изхода на делото правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Касаторът въобще не е посочил такъв въпрос. Твърдяната липса на „ясни мотиви и становища” би могла да се квалифицира като доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които същевременно не могат да представляват и основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При това Пловдивският апелативен съд е изложил съображения, че Гаранционният фонд встъпва в правата на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, съответно и в акцесорните такива за лихви и разноски. Чрез обсъждането на датата на която Гаранционният фонд е уведомен за присъденото обезщетение- 11.09.2006 г., с предхождащото я изпълнително производство, е стигнал до обоснования извод, че Гаранционният фонд не е имало как да плати, преди да му стане известен размера на задължението, поради което присъдените лихви и разноски не се дължат на неговото бездействие.
Вторият поставен правен въпрос също не е обусловил правните изводи на съда. Пловдивският апелативен съд изрично е посочил в мотивите си, че формираната сила на пресъдено нещо по исковете с правно основание чл.88, ал.1,т.1,б.”б” ЗЗ, отм., предявени от пострадалото лице срещу Гаранционния фонд е непротивопоставима на касатора-ответник в настоящето производство., поради което и е обсъждал характера и степента на уврежданията на пострадалото лице с оглед определяне размера на дължимото му обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди. Чрез така поставените въпроси касаторът фактически изразява несъгласие с направените от двете съдебни инстанции правни извод и цели да бъдат направени други, при евентуално друга фактическа обстановка, съобразена изцяло и единствено само с неговите твърдения за евентуално съпричиняване от страна на пострадалия и бездействие на Гаранционния фонд за заплащане на присъдените обезщетения.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1359 от 15.11.2012 г. по гр.д.№978/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри гр.състав, с което е потвърдено решение №749 от 09.05.2012 г. по гр.д.№3435/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: