1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр. София, 16.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1250 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. П. срещу решение № 401 от 19.07.2011г. по в. гр. дело № 450/2011г. на Пловдивски апелативен съд, 1 гр. състав, с което е потвърдено решение № 185 от 09.02.2011г. по гр. дело № 1010/2010г. на Пловдивски окръжен съд и ищецът е осъден да заплати на Росица Н. Иванова от [населено място] сумата 1 800 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Росица Н. Иванова искове за заплащане на сума в размер 19 500 лв. /левова равностойност на 10 000 евро/, съставляваща неустойка по чл. 2, раздел VI от предварителен договор, сключен между страните на 20.02.2008г., за заплащане на сума в размер 10 000 лв., представляваща частична претенция от 34 564 лв. /левова равностойност на 17 490 евро/, съставляваща обезщетение за направени разходи от дружеството /платени неустойки по предварителни договори за продажба на жилища от проектираната сграда/, за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща частична претенция от 34 000 лв., съставляваща разходи по прекратяването на сключения на 20.06.2008г. между ищеца и [фирма] договор, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, и ищецът е осъден да заплати на ответницата направените от последната разноски за първоинстанционното производство в размер 100 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1/ Може ли въззивният съд чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд да се мотивира по наведения довод за безполезност с „ищецът е предпочел да търпи пасиви“, вместо с установената забава на ответницата – този въпрос е решен в противоречие с решение № 1792/1961г. на ВС, I г. о.;
2/ Допустимо ли е развалянето на предварителни договори за покупко-продажба на имот и за учредяване на право на строеж по извънсъдебен ред – противоречие с решение № 286/1985г. на ВС, II г. о., решение № 2096/1967г. на ВС, I г. о.;
3/ Може ли въззивният съд да не изложи в мотивите си защо не приема довода на ищеца във въззивната жалба, че ответницата е била уведомена за дадения й достатъчен срок за подготовката на необходимите документи за изповядване на сделката – този довод е наведен за първи път във въззивната жалба и препращането към мотивите на първоинстанционния съд е неприложимо, а неотговарянето представлява липса на мотиви; противоречие с решение от 21.06.2011г. на ЕСПЧ по дело „И. срещу България“, решение от 10.08.2006г. на ЕСПЧ по дело „Я. срещу България“, ППВС № 1/1953г., решение № 923/1960г., ВС, III г. о., решение № 268/1964г., ВС, II г. о., решение № 290/1964г., ВС, II г. о., решение № 1806/1977г., ВС, II г. о., решение № 752/1988г., ВС, III г. о., решение № 2856/2000г., ВАС, I о.;
4/ Може ли въззивният съд да не обсъди в мотивите си събрано по делото доказателство, а именно заключение на съдебно-счетоводната експертиза – противоречие с ППВС № 1/1953г., решение № 923/1960г., ВС, III г. о., решение № 268/1964г., ВС, II г. о., решение № 290/1964г., ВС, II г. о., решение № 1806/1977г., ВС, II г. о., решение № 752/1988г., ВС, III г. о., решение № 752/1988г., ВС, III г. о., решение № 2856/2000г., ВАС, I о.
Ответницата Росица Н. Иванова от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 20.02.2008г. между ищеца [фирма], [населено място] в качеството му на преобретател и изпълнител и ответницата Росица Н. Иванова като собственик – учредител е сключен договор, с който ищецът е поел задължение да извърши проектиране на бъдеща сграда, съобразено с инвестиционен проект и строително разрешение, строителните и сградоустройствените норми и нормативи, при уговорени срокове за снабдяване със съответните строителни книжа, започване на строителните работи и завършване на сградата, а ответницата е поела задължение да прехвърли на купувача вещни права в размер на 70% от общата разгъната застроена площ на бъдещата жилищна сграда заедно с общите части в УПИ II-11.75 в кв. 53 по регулационния план на[жк], [населено място]. По делото е установено, че инвестиционният проект е одобрен на 07.11.2008г., разрешението за строеж е издадено на 17.11.2008г. и получено от ответницата на 01.12.2008г.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивната инстанция, споделяйки мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК е препратила изцяло към тях, и е приела, че след получаването на нотариална покана от 18.06.2009г. ответницата е поканила ищцовото дружество да се яви на 22.07.2009г. в 13.00 ч. в нотариалната кантора на нотариус М. П. – А. за сключване на окончателен договор /с нотариална покана от 14.07.2008г./, ответницата се е явила на посочената дата при нотариуса, изявила е готовност за финализиране на сделката, но не е получила уверения от представляващите ищцовото дружество, че ще започнат строителството /констативен протокол № 30, том II, рег. № 5122 от 22.07.2009г./.
Във въззивното решение са изложени и съображения, че съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред, а не с едностранно волеизявление.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът във връзка с препращане към мотивите на първоинстанционния съд не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Задълженията на въззивния съд да мотивира решението си, като в случаите на потвърждаване на първоинстанционното решение може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК не се решават противоречиво от съдилищата. По приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК е налице задължителна съдебна практика, обективирана в постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 237/24.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о., ГК и решение № 484/09.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, съгласно която, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд мотивира своето решение и може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, като тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. В този случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора, и може да изложи и свои мотиви по спора. В обжалвания съдебен акт въззивният съд е препратил към мотивите на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 272 ГПК, но е изложил и собствени доводи при обсъждане на събраните доказателства във връзка с твърдените от страните факти и обстоятелства, и по този начин не е се е отклонил от практиката на ВКС.
Отговорът на въпроса „може ли въззивният съд чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд да се мотивира по наведения довод за безполезност с „ищецът е предпочел да търпи пасиви“, вместо с установената забава на ответницата” предполага проверка на правилността на въззивното решение, доколко решаващият съдебен състав, прилагайки правилата на логическото мислене при обсъждане на доказателствата, е установил съответната фактическа обстановка. В този смисъл посоченият от касатора въпрос е относим към касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченото от касатора решение № 1792/1961г. на ВС, I г. о. не може да намери приложение, тъй като въззивният съд не е установил виновна забава на длъжника, нито безполезност на изпълнението на предварителния договор.
Въпросът „допустимо ли е развалянето на предварителни договори за покупко-продажба на имот и за учредяване на право на строеж по извънсъдебен ред” е ирелевантен за спора, защото въззивният съд е изразил становище за прекратяване на договорите, с които се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, по съдебен ред, но не и за прекратяване на предварителния договор за продажба на недвижим имот и за учредяване право на строеж. Дори и въззивният съд да е имал предвид, че развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство се извършва по съдебен ред, а не с едностранно волеизявление, което съображение би противоречало на закона и постоянната практика на ВКС, то основният довод за извода за неоснователност на предявените искове е, че не е доказано виновно неизпълнение на задължението на ответницата да сключи окончателен договор, което да обоснове разваляне на предварителния договор. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че цитираните от касатора решение № 286/1985г. на ВС, II г. о. и решение № 2096/1967г. на ВС, I г. о. не намират приложение.
Третият посочен от касатора процесуалноправен въпрос „може ли въззивният съд да не изложи в мотивите си защо не приема довода на ищеца във въззивната жалба, че ответницата е била уведомена за дадения й достатъчен срок за подготовката на необходимите документи за изповядване на сделката“ е важен, но както и да бъде решен, той не би променил изходът на спора. От една страна, въззивният съд е установил, че с изпратената на 18.06.2009г. нотариална покана управителят на ищцовото дружество е поканил ответницата да се яви в срок от 3 дни в офиса на дружеството за финализиране окончателно на отношенията между страните, т. е. не е посочил ден и час при определен нотариус за сключване на окончателния договор. От друга страна, решаващият съдебен състав е приел, че ответницата е поканила ищеца на определена дата и час при конкретен нотариус да подпишат окончателния договор, изразила е готовност за финализиране на отношенията, но спорът между страните е бил относно наличието на уверения от представляващите ищцовото дружество, че ще започнат строителството. Въззивната инстанция е обсъдила нотариалните покани и протокола от 22.07.2009г. на нотариуса и въз основа на тях е приела за установена конкретна фактическа обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми. Преценката дали съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене при обсъждане на събраните по делото доказателства се извършва във фазата на проверка на правилността на въззивното решение и не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Последният, посочен от касатора процесуалноправен въпрос „може ли въззивният съд да не обсъди в мотивите си събрано по делото доказателство, а именно заключението на съдебно-счетоводната експертиза“ не е от значение за изхода на спора, защото при направен извод за неоснователност на предявените искове поради недоказване на неизпълнение на задължението на ответницата да сключи окончателен договор, което да обоснове разваляне на предварителния договор, не е необходимо обсъждане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради изложените съображения посочените от касатора ППВС № 1/1953г., решение № 923/1960г., ВС, III г. о., решение № 268/1964г., ВС, II г. о., решение № 290/1964г., ВС, II г. о., решение № 1806/1977г., ВС, II г. о., решение № 752/1988г., ВС, III г. о., решение № 752/1988г., ВС, III г. о. и решение № 2856/2000г., ВАС, I о. са неотносими към този въпрос.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са направени и поискани в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 401 от 19.07.2011г. по в. гр. дело № 450/2011г. на Пловдивски апелативен съд, 1 гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.