ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 849
София, 23.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2715 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.М. Х. от САК срещу решение № 1234/10.2.2016 г, постановено по гр.дело № 14154/2015 г по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение № III-80-187 от 20.5.2015 г, постановено по гр.дело № 53920/2014 г, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от В. А. Д. срещу С. И. И. иск по чл.132 ал.1 т.2 СК за лишаване на ответника от родителски права, по отношение на детето М. С. И., поради трайно и без основателна причина неполагане на грижи.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск по чл.132 ал.1 т.2 СК бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба С. И. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Р. П..Подържа, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в настоящото производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното :
От данните по делото се установява следното :
Страните са родители на малолетното дете М. С. И.-роден на 27.8.2010 г.Живели са заедно на съпружески начала до 22.2.2011 г, когато се разделили, а майката и детето заживели отделно в собствено на ищцата жилище.Ищцата е подържала в процеса, че в продължение на три години ответникът не е правил опити да се свърже със сина си, не е заплащал издръжка и не е участвал в неговото отглеждане и възпитание.Ответникът е възразил, че през този период ищцата умишлено го е лишавала от възможност да има контакт с детето си ; поставила е бащата в изолация, престанала е да му вдига телефона и препятствала опитите му да изпълнява родителските си задължения.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е налице хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 СК. Лишаването от родителски права е крайна, законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради което следва да се налага при доказани при несъмнен начин „особено тежки случаи“ на посегателство от страна на родител по отношение на детето.В разглеждания случай отношенията между родителите са конфликтни, като след раздялата ответникът е търсил контакти с малолетното дете, но майката е възпрепятствала свиждането на бащата с детето.Действително изслушан от съда на основание чл.133 ал.2 СК ответникът заявява, че не е осъществявал контакт с детето от 2011 г, но е правил многобройни опити, които били възпрепятствани от ищцата. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел, че поведението на бащата не се дължи на липсата на интерес, а на поведението на майката.Не се установява поведението на бащата да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето., както и същото да е особено тежък случай.Установено е по делото, че с решение № III-80-412 от 16.12.2014 г, постановено по гр.дело № 53921/14 г, СРС, Трето ГО, 80 състав е осъдил С. И. И. да заплаща на М. С. И. чрез неговата майка и законен представител В. А. Д. месечна издръжка в размер на 220 лв, считано от 7.10.13 г до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката.Установено е, че в хода на настоящото съдебно производството чл.132 ал.1 т.2 СК ответникът с два броя разписки за по 660 лв е покрил част от задължението си за заплащане на издръжка за минал период.От събраните по делото гласни доказателства не се установява незаинтересованост от страна на бащата. Доколкото е налице отчуждеността на детето от бащата, съдът е стигнал до извод, че същата се е създала в резултат на обстоятелства, лежащи извън поведението на бащата, а за самия него е прието, че проявявал заинтересуваност, въпреки, че обстоятелствата са му попречили да поддържа нормални контакти с детето При това положение въззивният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 132 СК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:
1/Може ли инцидентно плащане на издръжка в хода на съдебното производство по чл.132 ал.1 т.2 СК да обоснове решаващия извод на съда, че издръжка се заплаща редовно.
2/Налице ли е трайно неполагане на грижи, дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения, ако родителят частично плати издръжка едва след като е осъден с влязло в сила съдебно решение, при това в хода на процеса за лишаване от родителски права.
По тези въпроси се сочи противоречие на въззивното решение с определения, постановени по реда на чл.288 ГПК, а именно № 836 от 23.6.14 г по гр.дело № 758/14 та ВКС, ГК, Трето ГО, определение № 1350/29.12.14 г по гр.дело № 4663/14 г на ГК, Трето ГО и решение № 406 от 27.12.11 г по гр.дело № 1125/10 на ГК, Четвърто ГО.
По заявените касационни основания.
Съгласно ТР № 1 от 19.2.2010 г по тълкувателно дело № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /отм/, с тълкувателни решения на ОСГТК , на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Определенията по чл.288 ГПК не попадат в тази категория.Същите не се ползват със сила на присъдено нещо, не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което не могат да обосноват достъп до касационен контрол.
Цитираното в изложението решение по чл.290 ГПК решение № 406 от 27.12.11 г по гр.дело № 1125/10 на ГК, Четвърто ГО съставлява задължителна съдебна практика, но мотивите на въззивния съд са в пълно съответствие с приетото в него принципно разрешение, че единствено трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения-основание за лишаване от родителски права на основание чл.132 ал.1 т.2 СК.В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в това число налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг.
Това разрешение е съобразено от въззивния съд в мотивите на обжалваното решение.
Отговор на поставените в изложението въпроси относно извършено инцидентно, частично и пр.плащане на издръжка, не се съдържат в решението по чл.290 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице както основната така и допълнителната предпоставка за допускане на възивното решение до касационен контрол съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, които имат задължителен характер е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 132 СК ал.1 т.2 СК, което е в съответствие с приетото от въззивния съд. Лишаването от родителски права е крайна мярка, която се прилага само при трайно неполагане на грижи без основателна причина, когато родителят без основателна причина не осъществява лични контакти с детето, не проявява интерес към здравето, физическото и психическото му развитие, при липса на какъвто и да е финансов принос в отглеждането на детето без извинителна причина. С решение № 406/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1125/2010 г. IV г. о. ВКС по материалноправния въпрос за предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е прието, че основание за лишаване от родителски права е противоправно поведение на родителя, изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските задължения, трайно неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му. В производството за лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. В същия смисъл е и решение № 209 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 4468/2008 г. IV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В разглеждания случай СГС е изследвал всички конкретни обстоятелства по делото, касаещи поведението на бащата в тяхната съвкупност, като е достигнал до извод, че в случая не може да се приложи лишаването от родителски права като крайна мярка при трайно неполагане на грижи без основателна причина.
С оглед изхода от спора жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1234/10.2.2016 г, постановено по гр.дело № 14154/2015 г по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение № III-80-187 от 20.5.2015 г, постановено по гр.дело № 53920/2014 г.
ОСЪЖДА В. А. Д. да заплати на С. И. И. иск на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.