1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 31.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 706/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 17.10.2011г. по гр.д.№ 1347/2010г. на Софийски градски съд, ІV-б състав е обезсилено решението от 31.05.2006г. по гр.д.№ 4253/2004г. на Софийски районен съд, 43 състав и производството по делото е прекратено на основание чл. 209 във вр. с чл. 224, ал.2 ГПК /отм./
Решението на въззивния съд е обжалвано с касационна жалба, подадена от контролиращата страна по делото- Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се поддържа становище че не са били налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.224, ал.2 ГПК / отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, а именно- 1.за участието на държавата в процесуално качество на контролираща страна в процес, в който ищецът е посочил за ответник неин процесуален субституент; 2. въпросът за изпълнението от въззивния съд на задължителните указания на ВКС за произнасяне по същество във връзка с направените своевременно възражения на ответника и 3. въпросът относно мотивирането на съдебните актове, постановени в производство за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК. Според касатора по първия и третия въпрос няма съдебна практика, а произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, поради което поддържа като касационно основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория въпрос- чл.280, ал.1, т.1, тъй като намира противоречие с ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси на касационното производство.
Ответникът [фирма], който е бил ищец по първоначалното дело, оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане, а от друга страна намира и самото решение на въззивния съд за правилно.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск за собственост, предявен от [фирма] / заместен в процеса от правоприемника си [фирма]/ срещу Министерство на правосъдието. По делото е установено, че се касае за имот, който е предоставен на министерството на правосъдието като държавно учреждение за стопанисване и управление. При първоначалното разглеждане на делото е прието, че министерството на правосъдието държи имота от името и вместо държавата, поради което самото то не може да бъде страна в процеса и като предявен срещу ненадлежна страна, искът е отхвърлен.
С решение № 565/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 2932/2008г. на ВКС, ІІ г.о. делото е върнато за ново разглеждане по съществото на спора с указание, че министерството на правосъдието като субституент на държавата е легитимирано да отговаря по предявения иск с оглед на твърдението, че имотът е държавна собственост и му е предоставен за управление.
При новото разглеждане на делото е представено влязло в сила решение № 1169/ 17.03. 2010 г. по гр.д.№ 2654/2008 г. на СГС, постановено междувременно по иск на [фирма] срещу държавата, което е със същия предмет на спора- собствеността върху имот от 89 дка в [населено място], като с това решение е прието, че имотът принадлежи на [фирма] и държавата е осъдена да му предаде владението на имота. В решението е уточнено, че се касае за държавен имот, който е бил предоставен на министерство на правосъдието за стопанисване и управление. При тези данни по настоящото дело възивният съд е приел, че е налице пълна идентичност по страни, предмет и искане между двете дела и тъй като решението по гр.д.№ 2654/2008 г. е влязло в сила по- рано, намерил че производството по настоящото дело е недопустимо и постановил прекратяването му, като се позовал на разпоредбата на чл.224, ал.2 ГПК. По отношение на въпроса дали има идентичност между страните е посочено, че решението, постановено спрямо държавата по гр.д.№ 2654/2008 г., обвързва и министерството на правосъдието поради факта, че имотът му е бил предоставен за стопанисване и управление-т.е. налице е идентичност на страните когато по едното дело участва носителят на материалното право, а по другото- процесуалният му субституент.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правният въпрос, разрешен от въззивния съд и определящ крайния изход на делото е за това дали решение, постановено по отношение на държавата, обвързва и министерството на правосъдието, когато се касае за държавен имот, предоставен на това министерството за стопанисване и управление и налице ли е идинтичност между страните по смисъла на чл. 224, ал.1 ГПК / отм./, сега чл. 298, ал.1 ГПК, когато по едното дело е участвала държавата като носител на правото на собственост, а по другото- министерството, на което имотът е предоставен за стопанисване и управление и то има качеството на процесуален субституент. С оглед даденото от въззивния съд разрешение на този правен въпрос следва да се посочи, че то съответства на постоянната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.11 от ППВС № 8/80г., което в разглежданата част има принципно значение и не е изгубило действие, държавните организации, предприятия и учреждения са процесуално легитимирани да водят дела и да отговарят по такива, имащи за предмет собствеността върху имоти, които са им предоставени от държавата за стопанисване и управление. В този смисъл е и действаща уредба в чл.14 и 15 от Закона за държавната собственост. Съгласно чл.19, ал.2 ГПК / отм./ по такива дела държавата се конституираше като контролираща страна, а при действието на чл.26, ал.4 от новия ГПК следва да се конституира като съищец или съответник. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по отношение на държавата като страна по делото се разпростира и спрямо нейния процесуален субституент и обратното- ако делото е водено от или срещу процесуалния субституент, решението обвързва и държавата и спорът става непререшаем.
Изложените съображения имат отношение към първия от поставените от касатора правни въпроси, докато другите два въпроса не са от определящо значение за изхода на делото, тъй като от една страна въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС и е приел процесуалния субституент като надлежен ответник, а от друга страна въпросът за мотивите към неприсъственото решение, каквото е това по гр.д.№ 2654/2008 г. на СГС няма връзка с крайния резултат по настоящото дело, който се определя от наличието на влязло в сила решение по същия спор и приложението на нормата на чл.299 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.10.2011г., постановено по гр.д.№ 1347/2010г. по описа на Софийски градски съд, ІV-б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: